ОСМИ клас 2020/2021 - Осмокласникът е обратно пред екрана и за мама винено време пак настана

  • 32 282
  • 738
# 525
Хм, аз се чудя как да ги натъманя пътуванията - Сицилия я бяхме планирали през априлската ваканция, а ние с ММ на 2 май заминаваме за 10 дни за Исландия. Сега се оказва, че така няма да сме заедно с децата. Освен да си отсъстват 1 седмица от училище през април и майната му. И без това тази учебна година много ми лази по нервите.
Виж целия пост
# 526
А няма ли n на брой дни карантина при влизане в Италия?
Виж целия пост
# 527
В момента се влиза в отрицателен тест като приемат или PCR, или антигенен. Ако нямаш такъв тест, правен 48 часа по-рано, подлежиш на 14 дни карантина. Не ми се вярва през май да го променят това.
Виж целия пост
# 528
На база минималния миналогодишен опит все пак може да се очаква, че с навлизането на пролетно-летния сезон ситуацията по-скоро ще се подобрява, отколкото влошава. В този смисъл е логично да се върви към някакво разхлабване на мерките относно тестове при пътуване и всичко останало. В добавка има някакви ваксини, а и все по-голямо натрупване на икономически дефицити. Туризмът е особено голямо перо в тази връзка. Мисля, че по-скоро ще може да се пътува през идните 7-8 месеца, ако не настъпи някаква внезапна промяна заради неочаквани мутации. Но пък учените твърдят, че е нужно повече време за последното.
Така че смятам, че вървим към глътка въздух; наесен може би пак ще има влошаване на обстановката.
Виж целия пост
# 529
Само като си представя, че почти цяла Европа е със задължителни маски на открито и закрито и няма тън-мън, солени глоби, и ми се отщява всякакво пътуване в чужбина.
Ще чакам по-добри времена, без мерки, това обикаляне с маска не е за мен. Убива ми се целия туристически кеф.
Същото важи и за културните дейности. Обожавам театър, но няма да стъпя, докато маските не паднат.
Не мога на нищо да се насладя с този атрибут върху лицето.
Оплаках се.
Иначе и ние планираме една Валенсия с децата, но.. няма да е тази година.
Виж целия пост
# 530
.
Виж целия пост
# 531
На мен не ми пречат особено маските. Търпя ги, но за мое щастие почти не ми се налага да ги нося. Има седмици не слагам нито веднъж. Към работа съм с колата. Там съм без маска, но съм и сама в стаята и с колегите се разминаваме за кратко в коридорите, а там става и течение. После съм с кучето навън. Да пазарува ходи мъжа ми един път в седмицата и така на мен ми остава да сложа маска, ако инцидентно трябва да мина през магазин или някое обществено място.
Виж целия пост
# 532
Да, пречат ми. Не мога да свикна, нито да не ги усещам, нито да ги приема. Изтърпявам ги и нямам търпение един ден да ги хвърлим. Ужасни са.

Не знам как децата ги издържат в училище. Истински герои.
Виж целия пост
# 533
.
Виж целия пост
# 534
Индивидуално е. Няма смисъл да се убеждаваме. Не съм хирург, възхищавам се на хирурзите, но... това е още една причина да не съм се ориентирала към маскирана професия.
Мерките не са приятни, не мога да им се възхищавам. Достатъчно е, че ги спазвам.
А и ако една година с маски е ограничен период от време..Ами добре.
Виж целия пост
# 535
Момичета, споко, няма как да бъде по-зле работата, та ще става по-добре. Другата есен очаквам някакво по-сериозно подобрение, много хора ще са ваксинирани в Европа, та повечето мерки вероятно ще отпаднат. Не и маските, обаче. С тази гнусост ще се налага да живеем вовеки, в това съм убедена. Просто хората... Ми искат си ги. Поне маски на открито да няма, и аз не искам да пътувам на места с маски на открито. Мерките трявба да имат смисъл. Това е безмислено. Както и да е, идвам да ви поздравя с едно видео, което много ме вдъхнови сутринта https://m.youtube.com/watch?v=47WYii-JAJc
Набора изобщо вече не учи. Ако не се върнат присъствено скоро, наистина горките ни деца.
Лек уикенд!
Виж целия пост
# 536
Какво ти учене! Моята девойка вече е на вълна мечти за лятото и как искала да има страхотно лято, да бъдела по-свободна. Разбирайте, родителското тяло да отпусне малко синджира, т.е. вечерния час. Все пак не беше много нахална. Попитах я какъв вечерен час си представя и тя каза 22.00. Не посмя да поиска повече, въпреки че пак ще е първата от компанията, която се прибира. Снощи аз се прибрах от танци към 20.20 и срещнах приятелките й, които я бяха изпратили до вкъщи. Тъмно и студено, въпреки че вече не е така мразовито. Какво ще правят тия деца по улиците по това време? Големият също винаги е имал час за прибиране и също пръв се е прибирал от компанията. Не е мрънкал обаче и винаги стриктно си е спазвал часовете. Наборката засега също, предстои да видим...
В Италия и аз искам, но няма да е скоро. Чакам с нетърпение да отмине тая гадост и най-вероятно първо към Истанбул ще се запътя. Миналата година щяхме до Исландия да ходим, но се отказахме. Там живее на ММ брат му и семейството му. Тази дестинация обаче въобще не ме влече и в тази връзка се зарадвах, че се отложи.
Виж целия пост
# 537
Аз все пак съм оптимист за уроците от пандемията. Бяхме почнали да ставаме се по-големи индивидуалисти в колективното. Гледаш спектакъл, а се тагваш в социалните мрежи, вместо да го преживяваш с хората до теб. Имахме всичката свобода да се радваме на близост, а бягахме от нея. А напоследък ми прави впечатление, че когато се срещаме с колеги, с приятели, хората все по-малко гледат в телефоните. Разбрахме ценността на живия контакт. Децата научиха какво е грижа за по-възрастните. Това беше позабравено в тоя забързан свят. За бабите и дядовците се сещахме по празниците.
Според мене някои хора доброволно се ограничиха, заради обичта към близките. Появи се конфликт на ценности - спори се кое е по-важно - здравето, биологичното съществуване, правата на индивида сам по себе си или правата на човека в контекста на връзката му с околните.  В конфликта - "няма да спазвам мерките и ще си живея свободно, но с това няма ли да огранича правото на живот на хората , които обичам", всеки взе някакво решение. Каквото и да е то, е въпрос на ценностно преосмисляне, а самата мисъл по това, е вече някакъв урок.
Чухме птиците, небето се поизчисти.
Разбрахме колко важни за всички ни са някои професии. Появиха се и нови герои - касиери, продавачи, магазинери, чистачки. Видяхме, че и без тях не можем.
Децата стоически понесоха всичко това. Пострадаха най-много, но и разбраха, че живота на всеки човек е ценност. Както от биологична гледна точка, така и като житейско осъществяване.
Вероятно след време ще се появи по-засилен интерес към професии, свързани с това да помагаш на другите, да търсиш лек. Ще се задават все повече въпроси кое е диктатура, пропаганда, какво значи да си свободен. Никой от нас не е само от едната страна. Вярвам, че всички сме преминали нелеко през тези лични и обществени конфликти.
Моят се прибира в 20.00 часа. Излиза към пет и половина. Както стана ясно - тренират, правят спаринги.... Малкото издава, че са се появили и нови девойки в компанията- разграничава ги по скейтбордовете, които карат. На едната била един вид, на другата по-труден за овладяване.
Виж целия пост
# 538
О, Бети, Исландия е може би мечтаната дестинация на всички пътуващи, които познавам и не са я посетили, и любима такава от посетилите я. Много е красива! Уникална природа! А да имаш шанс в онази скъпотия да си На гости... Безценно 🙂Дай шанс. И аз завид Grinning
Допълвам се Аманда, мечтател си, но наивен. Изобщо не е така, за съжаление, просто защото наивните и искрени мечтатели са изчезнали почти.
Виж целия пост
# 539
Проблемите с вечерния час ги имам от миналото лято аз... Синът ми не мога да го накарам да излезе, а сестра му: да се прибере. Големи драми са: само тя се прибирала толкова рано, живеела в затвор и все такива едни ги реди.
Лошото е, че аз съм като в менгеме: от една страна се карам с нея, от другата: родителите ми ми мелят на главата. Ние живеем в квартал извън града и в петък, след училище, както и по време на ваканциите, тя директно се премества при родителите ми, които живеят в центъра на Бургас, за да й е удобно да излиза. Тя и като трябваше да избира кое да посочи като първо желание: немска или математическа, избра гимназията по местоположение! Не се майтапя! Тогава отсече: центърът си е център, местя си при баба, ще ставам в 7.15 и в 7.30 ще съм в клас.
Баща ми се сърди, че закъснява. Почва да ми звъни, че не е съгласен с тази работа и ако така продължава, да си се прибирала при нас! Простоооооо!!!

За пътуванията: може да ви се стори странно, но на мен тази пандемия направо ми дойде екстра. Малко да се поспрем и да си починем. Ние доста попътувахме последните години, даже в повече, мен ако ме питате. Само ще кажа, че в периода 2016-2019та нямам месец, в който да не съм летяла, извън БГ! Разбира се, в по-голямата си част бяха служебни пътувания, но пък личните бяха все много надалеч. Наистина в един момент взе да ми писва от тълпите туристи, където и да отидеш! Приятелите, с които обикновено пътуваме,  взеха да стават настъпателни, да започват пак да правят някакви организации, но аз нямам грам желание да пътувам в такава обстановка. Отделно, че по поръчка лятото ни излезе изгодно покупка на стара къща, с разкошна морска панорама  и сега се занимаваме с ремонти по нея. Смеем се с мъжа ми, че покрай затварянето на ресторантите и липсата на пътувания се видяхме с много пари, които сега харчим на спокойствие за новата къща. Така, че от всяка ситуация, трябва да вадим положителното. А и: няма да е все така! И тази година ще си починем със сигурност тук. Догодина вече ще видим. Животът е пред нас!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия