ОСМИ клас 2020/2021 - Осмокласникът е обратно пред екрана и за мама винено време пак настана

  • 32 282
  • 738
# 570
Новата заповед отваря школите.

Звънче, прегръдки.
Виж целия пост
# 571
Ох, звънче, много тъжно ми стана Cry Аз съм много сантиментална, такива неща ме разревават. Знам, че тийновете не са виновни, не са лоши, но наистина не осъзнават каква радост носят и колко е важно и колко е броено това време. Набора е същия. Единствено се притесни баба му-майка ми като беше с Ковид, всеки ден й звънеше да я преслуша. Това обаче спря след месец. Сега уж обещава все, ама забравя. А тя единствено с него говори спокойно за различни теми, 5 внука има, той й е най-любим. Ако е успокоение - момичетата са по-жестоки. Племенницата ми и тя е набор, 8 клас, живее до баба си, но освен да влезе, да седне и да чака да й се сервира да яде и после да й се вдигне чинията, за друго изобщо не я търси. Опитвам се да им влезна в положение... Свекър ми също чака набора да отиде, играят шах, само той от всичките внуци има интерес към играта, научи го още като беше На 3 г. Другите ми деца и племенника изобщо не проявяват интерес. И човека чака. Ама набора изобщо не иска и за 5 минути да седи. А знае, че дядо му... ми не е безсмъртен. Детска работа са. Иначе, как карате тези деца да помагат, моите не само не пипат нищо, ами и разхвърлят като стадо коне из цялата къща. Изобшо не знам как да ги оправя. Креща, не става. Каква е тайната?
Пуууффф, тези деца...
Виж целия пост
# 572
Лошо дете няма, всяко едно е прекрасно ❤️
Признавам, че аз не винаги имам сили да обясня и ужасно се ядосвам, че общоизвестни, за мен, възприятия не са разбрани.
Виж целия пост
# 573
Звънче, още нещо ще напиша по темата. Когато бях дете, в един период баба и дядо влизаха по болници, оперираха ги... Нещо не беше особено розово положението. В някакъв момент вътрешно вече много не исках да ходя на свижданията в болниците в неделя. И понякога си намирах причини да откажа (и имах терзания, които се стараех да потисна). Но сега смятам, че това донякъде е бил неосъзнат детски страх и отрицание на тези плашещи ситуации. Децата ни не са още големи, има време да се сблъскат с мрачната страна на живота.
Виж целия пост
# 574
Звънче, моят Мрън е същият като твоето Мрън. Аз те разбрах. Ами такъв е. Много-много не се трогва от чувствата на другия. И моите днес уж щяха да ходят за малко при баба си. На 5 минути от нас живее. Ами само малкият отиде. Наборът бил зает, щял да излиза с приятели. Не го карах цял ден да стои там, а да се отбие за малко.
Виж целия пост
# 575
Всички сме били тийн и много малко са осъзнавали, вкл. аз, от колко малко имат нужда възрастите хора. Но днес не беше само това. Ние с баща й имахме малка нужда от въздух, което на струва особено усилие и за това много се ядосах.  Никога не сме стоварвали на плещите ѝ нашите отговорности, защото изобщо не е редно това.
Виж целия пост
# 576
Сетих се какво правеше една от близките ми съученички. Точно на възрастта на нашите деца сме били, когато тя всеки ден бързаше да се прибере, за да помага на възрастната си баба. Пазаруваше и на съседските баби. Чистеше,  помагаше вкъщи. Стана лекар. И сега си е такава - винаги готова да помогне. Много й се възхищавах. Явно ми е била странна тази самоотверженост на такава възраст. Струваше ми се голяма и отговорна.
Виж целия пост
# 577
Ние твърде много ги пазим...всеки трябва да преживее реалностите. Аз много се гордея с моето дете...Когато беше на 9, ни обраха и ме нападнаха пред очите му. Той се втурна след крадците да ме защити, но аз го спрях. После попита: "Мамо, това наистина ли се случи или беше филм?". Преди 10 дни преживя неочакваната и бърза смърт на баба си, която му е като втора майка, тя го отгледа. Дойде по свое желание на погребението, искаше да я изпрати, остави й подаръче и се сбогува с нея като възрастен. Преди погребението направи и едно контролно, защото после нямаше да са присъствено и ставаше малко сложно. Осъзнах колко много е пораснал....
Виж целия пост
# 578
И у нас така - за някои неща /домашна работа и пазаруване/ ама хич не мога да прокарам идея. Насила става. Но пък за други работи проактивност даже има. Но и аз съм на мнение, че зоната на комфорт подлежи на разширяване - утре ако трябва да се борят с обстоятелства И със себе си, стресът би бил излишно висок. Самостоятелността и емпатията са пътят напред за всеки качествен млад човек.
Виж целия пост
# 579
Съжалявам за загубата Sad
Вярно е, че много ги пазим! Моят също ме подразни днес и май май няма вече така да го пазя.
Виж целия пост
# 580
Ние твърде много ги пазим...всеки трябва да преживее реалностите. Аз много се гордея с моето дете...Когато беше на 9, ни обраха и ме нападнаха пред очите му. Той се втурна след крадците да ме защити, но аз го спрях. После попита: "Мамо, това наистина ли се случи или беше филм?". Преди 10 дни преживя неочакваната и бърза смърт на баба си, която му е като втора майка, тя го отгледа. Дойде по свое желание на погребението, искаше да я изпрати, остави й подаръче и се сбогува с нея като възрастен. Преди погребението направи и едно контролно, защото после нямаше да са присъствено и ставаше малко сложно. Осъзнах колко много е пораснал....
Съболезнования.Heart
Разплака ме с този пост, абсолютно права си. Трябва да пораснат, пазенето не е в услуга на никого.
Малко трудно става и с цената на стрес и за тях, но е неизбежно.

Затова и вече не помагам, ако не съм помолена. Не патронизирам, нито облитам като разтревожен хеликоптер. Възлагам задачи, разчитам, делегирам. Вече не са малки.
Виж целия пост
# 581
Моя пък е много жалостив и имам чувството,  че когато някой се удари и той изпитва болка.  Чувствителен е и лесно му се насълзяват очите, дори и само от някоя тема по която говорим.
Пазаруваше във Варна от втори клас,  в началото по 1-2 неща,  после пълнеше торбите. Супера беше на ъгъла на улицата и всички ни познаваха. Той беше любимец,  защото е възпитан, отваря врати на дамите, дава ред на бабите. И на село го обичат   излиза с кучетои се връща с торба плодове или зеленчуци от някоя баба, нищо че ш ние имаме градина. През ден звъни на майка ми   почти всеки месец но първата си класна .
Тук,  лятото го моля с колелото да слезеш да купи нещо от Елена,  никога не е отказвал.
Виж целия пост
# 582
Аз не мога да преценя дали е жалостив, но знам, че при напрегната ситуация реагира много бързо. През лятото едно дете си беше порязало  на стъкло така жестоко ръката, че и вена беше засегнал. Цялата му блуза беше в кръв-  превързвал. И откъснал част от тениската си,  за да направи превръзка. Помагал и на тези, които се свлекли от гледката.
Виждал съм го как и на кучета помага, когато са ранени. Пази самообладание.Аз съм много зле в това отношение - изпадам в паника и в първия момент не знам какво да правя.
А малкото със сигурност е много жалостиво. Той преживява всяка чужда болка. Големият рядко показва чувства, но пък реагира бързо.
Виж целия пост
# 583
Това е много хубаво качество - да се събере и да действа. Паниката пречи. Моя май повече се паникьосва.
Виж целия пост
# 584
Звънче,дано пред майка ти има още много-много дни.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия