Любители на Котки - Тема 156

  • 32 465
  • 753
# 300
Признавам си, че кастрацията на котката ни е най- хубавото, което направихме за нея. Преди ме беше страх, признавам си. После почнах да чета тук и се отпуснах. Всички котенца, които е раждала си ги гледахме от хубаво по- хубаво, не са били в тежест. Някои подарявахме, други оставаха с нас за постоянно. Последния път роди 8 котета и присъствах на раждането. Толкова грех ме хвана, че с нетърпения чаках да поотбие котетата и да ѝ подаря кастрация.
Виж целия пост
# 301
Niama_me ние декември месец се борихме с калицивироза.Преборихме я болестта,но да знаеш,че е много упорита.Когато се разболя котьо ,нашият селски ветеринар го вдигна на крака с три инжекции антибьотик.Беше като парцал,не ставаше,не ядеше,даже до тоалетна го носех за да се изходи.Лекувахме го 10 дни с хапчета антибьотик и всеки ден се налагаше да му давам по четвърт аналгин,защото много го боляха костите.Уж се оправи  и два дни след като спряхме хапчетата всичко почна отначало.Тогава го заведох в голяма ветеринарна клиника,където направиха нужните изследвания и казаха,че е калицивироза и освен витамини друго не се дава.Да,ама два дни никакво подобрение и пак при нашия вет. Той каза ,че е лекувал и друг път болестта,но ще трябва дълго време да е на антибьотик+витамини.И така още 20 дни.Вече месец и повече мина,добре сме...играе и беснее с пълна сила.Нашия е на 10 месеца.Но си го пусках да излиза навън.
Виж целия пост
# 302
Антибиотик , системи глюкоза и натриев хлорид отделно с вътре витамини -калций, фосфор, от групата Б май казаха също. Отделно две инжекции имунофан . Освен това витамини отново на хапчета и желязо за анемията .
6-ти ден е от началото на лечението , казаха че антибиотик ще приема докато изчезнат язвичките по езичето. След това отново ПКК и така....
А не те ли беше страх да го пускаш? Имунитета е сринат ...
П.п. Аз никога не съм помисляла за женско животно именно заради това...Също се чувствам ужасно да трябва да кастрирам животно, макар и сега да съм почти решена на това. Когато харесах от обява котенцето, се оказа че на снимката е била сестра му а не той и когато трябваше да реша отново избрах мъжкото...Неискам да кастрирам, противоестествено ми е...
Но сега се привързах толкова, че бях готова докато е там тайно да го направя .... Мисля си на моменти, че това е егоистично....
П.П. Баща ми беше ветеринар. Имала съм и мъжка и женска котка, никога Не е кастрирал ...

Ох много мрънкам май...Дано и след лечението да е добре и заболяването да не се върне....Иска ми се да го пускам по малко но при него няма “малко”. Той ще се върне когато се находи ....
Четох че има продължителен срив в имунитета2-3 месеца, поради което сложихме двете инжекции имуностимулатора. Докторите там бяха на мнение, че това е много по-добро от която и да е ваксина, защото е много силно и директно атакува имунитета.
Ще видим...
Виж целия пост
# 303
Некастираният мъжки, които се разхожда прави котета, които после ги блъскат коли, убиват ги кучета или ги тровят хората. Няма нито един аргумент против кастрацията, не прехвърляйте човешките емоции върху котките. Нито са осакатени, нито им липсва нещо, когато се кастрират. Само и единствено плюсове има. Преди години не се кастрираше, да. Това не значи, че е правилно.
Виж целия пост
# 304
Некастираният мъжки, които се разхожда прави котета, които после ги блъскат коли, убиват ги кучета или ги тровят хората. Няма нито един аргумент против кастрацията, не прехвърляйте човешките емоции върху котките. Нито са осакатени, нито им липсва нещо, когато се кастрират. Само и единствено плюсове има. Преди години не се кастрираше, да. Това не значи, че е правилно.
Аз лично не съм съгласна с горното. Разбирам защо е полезна кастрацията и чакам да навърши годинка котарака за да го кастрирам. Но махането на половите жлези при една котка за мен няма как да го нарека "осакатяване" реално и отделно има изследвания, които показват и определени минуси за костите примерно особено при много ранна кастрация на кучета, най-вероятно и при котки.
Виж целия пост
# 305
Интересно дали, ако бяхте взели женска котка мъжът ти щеше да мисли същото?
По тази причина и моите човешки мъже отказаха да кастрираме първия Шошо. И той една пролет рева, рева и хвана баира Simple Smile
Та с последния Шошо - нямаше двоумение ако искат котарак
Няма ме - не се притеснявай да мрънкаш, за това е това място Simple Smile
За кастрирането съм съгласна, че се налага.
Освен това разговарях и с ветеринсрите. Казват, че котките не го преживяват като човек. Фактът, че не правят разлика сестра-брат... инстинкт е, който не е свързан психически с животните така Както при човека. И аз израждах последните котенца на Черен нос Wink
Виж целия пост
# 306
Фб любезно ми напомни за снимки от преди 2 години,  когато Биби беше сред нас. Мила  ,деликатна писанка. Всички я обичаха и тя обичаше всички.


Виж целия пост
# 307
Много хубаво Биби, какво е станало с него?
Странно ми е мъжете да отъждествяват  своята мъжественост с топките на животните. Всъщност много по-мъжествено е да поемеш отговорност и да кастрираш.

ето едно пуФкаво котее, което гледат в една дентална клиника до нас и пускат в дворчето понякога да се разхожда. Винаги го търся, когато минавам оттам , За да го галя, а то като ме види идва първо и се навира. Кастрирано и женско, обаче не обича да го снимат. Страшно мек кужух си има, каква опашка, каква грация.
Виж целия пост
# 308
И аз преди вече 7 години когато взех Лео мислех така за кастрацията, но тогава нищо не бях чела никъде, просто вътрешен усет. Ако го бяхме кастрирали можеше още да е жив.. Само на 5 ни напусна. Биеше се постоянно, неведнъж сме лекували люти рани при бой с мъжки котки, изчезваше на "гурбет" да търси мацки, нищо че си имаме достатъчно покрай къщата ни. Последният път така и не се върна. За това Макс дори не съм се чудила дали да го кастрираме, най-малкото и че го гледаме вътре.
Виж целия пост
# 309
Преди време в темата пишеше жена, която живее на село. Гледаше няколко котки, но сама сподели, че повече от 2-3 години не се задържат. Обикновено мъжките не отиват само до "любимата" си от съседния двор, а минават през "девет планини в десета", за да срещнат много "принцеси". При това обикаляне могат да изчезнат за по 2-3 седмици. Идват си мръсни, измършавели, с рани от боевете. В един момент просто не се връщат ... Sad Четейки в темата, че кастрираме котараците и тя се реши да го направи. Котараците се кротнаха. Стояха си най-вече в двора, а дори и да пообиколят малко наоколо, не изчезваха, а при всяко повикване се появяваха при яденето. Съответно и нито една котка не ѝ изчезна докато пишеше в темата.

Впрочем повечето котараци са болни от спин не толкова заради половите контакти, а заради предаването на болестта по кръвен път при побоищата. Затова са засегнати повече мъжките. Миналата година заведохме на ветеринар един красив уличник с абцес на устата. Докторът само като го видя и каза, че и той има спин. Излекувахме му устата и поне започна да яде, но с тази болест няма да издържи дълго на улицата.

Тези дни ми изскочи една стара първомартенска снимка на звяра Наско. Joy

Виж целия пост
# 310
Същата работа- котаракът на приятелка така изчезва за седмица,  връща се с половин ухо,  абсцес на бузата,  куца,  агресивен е. Тя е лекар и го лекува,  после пак на ново. Моите са по двора и си търкалят на слънце,  всеки ден се прибират и вечер спят у дома.
Виж целия пост
# 311
Добре,де,ама никой не казва,че един разхождащ се мъжки некастриран би станал баща на много котила.Ако собствениците на некастрирания мъжки са ок да проявят отговорност и да се грижат за всички котачета на домашния си любимец,тоава може и да се говори,че  е хуманно да не се кастриа.Иначе,мислиш само за това,което ти е под носа.За мен е неотговорно да гледаш ходещо навън некастрирано животно.С каквото и да се опитваш да с еоправдаеш.Скоро из групите пак ще тръгнат апели за осиновяване..
Виж целия пост
# 312
Имах преди години котка, родена 1987, след две години и след като постоянно беше разгонена, запазих един от синовете й, нея я кастрирах, но него го оставих да си ходи по мацки. Тогава още не беше много разпространено кастрирането, а и аз си мислех, че е по-добре да не го лишавам от котешките житейски радости, все пак нали е котарак и не ражда.
Е, като стана на 11 години го кастрирах, постоянно се биеше с котараците наоколо, обаче очевидно вече започна да остарява. При едно сбиване, така беше раздран, че щеше да умре, толкова кръв изтече от него, че мислех че няма как да оживее. Беше дълъг уикенд, едвам намерих лекар, да го зашие и да спре кървенето. Голям стрес изживях и аз.
Повече нямам съмнения от ползата от кастрирането. Котките губят просто инстинкта за продължаване на рода, а всички останали инстинкти се запазват. Нищо страшно няма за тях. И като правило, живеят по-дълго. Ако наистина обичате котките си, трябва да ги кастрирате.
Виж целия пост
# 313
На мен също ми е болна тема кастрацията. Аз за себе си съм решила ако някога имам свое животно ще го кастрирам.

Втори гледащ съм, основната грижа и обич са на майка ми. Решенията взима тя, а тя беше твърдо против кастрацията. 18 години гледахме некастиран мъжки, от почти 2 години гледаме момиченце. С помощта на форума я убедих за операцията. Винаги ще съм ви благодарна.
И двамата са апартаментни, не излизат вън.

Според майка ми Господ му е дал топки, грехота е да му ги резнеш. Пикаеше навсякъде и миришеше, бяхме свикнали. Тя му намери женско и го доведе в нас. Бебетата пораснаха и тя и майката започнаха да го бият. Дадохме ги на комшия с вила и изчезнаха. В първия пост на темата има един пост с картинки. Мен ме натъжават защото са истина. Още ни мога да си го простя. Бях дете, нямаше нет и ...

Но с него четях темата и знаех че нямам сърце да изхвърлям бебета за да умрат. Писах тук, котешките мами обясняваха  и пращах майка ми да чете. Тя дойде в нас на 5 месеца от улицата, на 8 месеца я кастрирахме. Издирвах лекари от говорене с непознати. Свършихме го с общи усилия. Мина бързо и лесно с фуния. Качи малко кг но това да е проблема.
После говорих с колежка. На 4 години завела женската котка при същите лекари. Казали й пиелометра - органите се пълнят с кръв и ... На нейната котка й оставал месец живот. Кастрирали я макар и късно.


Както беше писано по - горе - не е нужно човешките емоции да се прехвърлят на котките. Аз да не съм циганка да раждам всяка година и да не знам кое ще оцелее? То природа, инстинкт ама има и здрава мисъл, предвиждане. Вие от кои сте?
Виж целия пост
# 314
Времето се стопли и моето момче подивя. Става нетърпимо положението.
Днес като се прибрах ме посрещна мощна серия "маммма,  мамммо" и т.н в кресчендо. Нагушках го, намачкотих го, нацелувах го... не, не е това, което иска.
Застана пред входната врата и не млъкна почти 2 часа- сигурно се чуваше от 1 до 8 етаж. Накрая сложих каишката, набута се в транспортната кутия и... на разходка.
Пред входа срещнах приятел на сина ми и се заприказвахме, отнякъде се появи едно коте... и се разприказваха с Блеки (наистина си говореха- Блеко в клетката, котето под една кола 😻).
Минахме на детската площадка отзад и обиколяхме на каишка около час (като видим кучо- хоп в клетката 😜), другото коте тръгна с нас, но избяга при появата на кучета.
Като се прибрахме минахме през  дезинфекция с кислородна вода.
И се започна един лов... горкият Рудолф 🤣🤣🤣




Ще останем в София поне още месец ... Не знам как ще удържим положението...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия