ШЕСТОКЛАСНИЦИ 2020/2021 - Тема 5

При всичко, което се случва е смел ход да ги пуснат присъствено.Днес следобед колега реаниматор с 30 год стаж , каза че е ад в Каспела.

От 01.03. отварят заведения, отварят учебни центрове, езикови школи и т.н. А иначе бройките се увеличават.... На 03.03. в късните часове може и друг акъл да им дойде. Вече толкова мирише на политика, че не се трае!

Да си решават тогава локално. В нашия град в момента е спокойно. Вярно е и че не се тества много, предполагам, но и болницата е празна в момента, а не беше така през ноември. Всички до четвърти клас си учат вече два месеца и от по-големите някои се извъртяха, не е настъпил апокалипсис, при нас. Повтарям, че шестокласникът е вкъщи от 15.10. Върна се в училище за малко в началото на ноември. В тяхното училище още тогава взеха решение за редуване и той си остана вкъщи преди да затворят централно всички. Искам да отиде и да учи наистина. Аз живея до училището и определено ми е криво, когато сутрин виждам отиващи да учат деца, следобед виждам пълния училищен двор и прибиращи се деца, а моите седят и учат пред компютри. Направо ми се иска в момента малкият да беше четвърти,. а не шести клас.

Мисля починалите учители и починалите лекари бяха почти равни бройките. Ама няма как училищата да са развъдници. Не зная защо зорлем си убиваме икономиката, за две седмици присъствено. Вместо да събираме данъци - плащаме помощи. Докога? Докога ще се правим, че не виждаме какво излиза от училищата, че да си мислим, че присъственото обучение е нещо повече от дистанционното.
За мен всичко това е безумие.

Дъщеря ми учи в малко училище, и от миналата седмица са присъствено. Вече правиха тест по математика и 3 по БЕЛ. Другата седмица има по ИТ и английски.

Cилвия, то при вас добре правят че ни ги зорят с тестове, но пък то е защото са се върнали присъствено
по - рано от останалите които сме си онлайн, имат възможност да наваксат с упражнения, преподаване и нов материал, докато другите ако почнат присъствено, то ще е за по - кратък срок и затова са се настървили като хищници, усещам как ще има игра на стражари и апаши, просто няма да ги пожалят децата и ще хвръкнат доста глави.

Бройките растат, умните глави отварят! В трите най-големи болници ковидните отделения били пълни /ЕЖК по веригата/, при нас в първата половина на месеца имаше под 5 болни, вече са 22 и почва наново разширяване с местене на други отделения. Приемат се всеки ден по 5-6 нови ковидни. В списъка на спешното има поредици от ковидни един след друг.
Моето дете остава дистанционно, каквото и да се отваря и да се присъства.

Аз също съм за дистанционното обучение към настоящия момент, но въпреки това ще го пусна присъствено за двете седмици.   За разлика от първия срок, когато бяха на кабинетна система, този срок ще имат класна стая и само за един предмет ще ходят в друга стая. В училището е задължително носенето на маски в час, не само по коридорите. Откакто пуснаха малките, в началото на януари, на сайта на училището не са публикували информация за болни или карантинирани деца. Дано да продължи така!
Хич не му се отразява добре стоенето в къщи на моят. Почна много да го мързи, учи по-малко и по цял ден е на екран. И аз се изморих да ви кажа😁 То не беше правене на проекти, преразкази, картички, мартеници, сандвичи и какво ли не за домашно.
Онзи ден влизам сутринта в детската стая, към 7.30, да прибирам някакви дрехи и върви първи час по география. Децата започнаха да се подготвят за контролно и учителят каза, че който е с пусната камера по време на контролното ще получи бонус. В този момент се чува едно тихо гласче и едно дете от класа пита, може ли да не пуска камерата, защото брат му спи в стаята. Стана ми тъжно, някак си! Не е нормално това положение, а и прекалено дълго продължава!

И аз съм за ДО, и преди съм казвала проблемите в ДО и присъствено са едни и същи, ако учителя е на място, работата върви! Да има го момента с стоенето пред компа и телефона, но аз и преди съм казвала, че моето дете пред телефона ще избере играта на вън  и пак телефона и е все в ръцете. В тези 2 седмици освен да превъртят от стрес и натоварване( в поредицата от тестове и изпитвания) не знам какво друго ще постигнат. Прекрасната от сега се тресе, чете като луда, ама какво и остава в главата не е известно! Както писа Ханна няма мисъл, всичко е политика.....

Да ви кажа, и учителите които бяха на място, отпуснах нещата при нас. Не дават, не проверяват домашни и тнт. Не е като в началото на ДО. На децата също им писна да се стараят.Намериха и те цаката според конкретния учител. .Аз не съм за ДО, но се притеснявам като всички, че случаите на кв нарастват.Учителите при нас, повечето го преболедуваха, сега ще им треснат контролните и ниските оценки и ще си измият ръцете, че "който си е учил си е учил". Но аз виждам как преподават, защото съм вкъщи и не ми харесва това, което виждам. При нас са по 3 паралелки 1-12 клас.Имат и онлайн и присъствено и не им е лесно.Всяка седмица се мени и за нас и за тях график, програма, заради ходещи и неходещи класове. Пълна каша!  Но оценките са последното , за което се притеснявам.
Притесняват ме непрекъснатите промени , които ни спускат отгоре  и че нищо не се знае.Ваканции, учене, маски, школи, всеки ден ново 20 и човек не може да планира нищо. То динамика, динамика, ама стратегия няма ясна как, кога, защо. И децата са опитното поле.

Аз честно казано се надявах, че ние няма да стигнем до ПО. Мислех, че при нарастването на случаите ще минат всички на ДО. Ще го пусна, но ще бера страх. При нас няма ОЕСР индивидуално и нямам избор.
И ние се връщаме изцяло присъствено на работа от 1 март. Бяхме на график до вчера. Логика не намирам никаква в нищо вече.

Осмокласникът ми ходи вече две седмици присъствено, сега и шестокласникът ще походи малко. На отчети изобщо не се е притеснило, че ще ги скъсат от контролни докато са на училище. За този период май само по география има насрочено в Школо. Сигурно и по математика ще имат, защото ще завършат раздел май. Доста контролни има насрочени в Школо за последната седмица на март, които ще пропусне, защото с отбора ще ходят да тренират една седмица във Варна. Не знам как ще ги прави после сам и ми е все тая. Радвам се, че тренировките вървят и залата този път беше затворена само за месец. В тази неприятна за всички ни година и вече втора започнала, единствено в залата виждам сериозна работа, с методика и мисъл и визия за години напред, а не от днес за утре, пък после каквото стане. Защото в училище момента е точно така - да устискаме сега, пък после каквото стане, който научи, научи. Жалка работа. А тези онлайн тестове пък са пълна пародия. След като първата паралелка направи теста, по разните им ученически групи, се получават снимките на всички задачи и въпроси. Системата джурка подредбата на въпросите, но това не променя факта, че задачите са едни и същи. Никой учител не прави различни контролни за различните паралелки. И на учителите адски много им писна. И моите впечатления са, че дори тези, които се стараеха много миналата пролет, малко по малко отпуснаха контрола. Домашните се проверяват устно, а не се пращат. Така че кой е писал не става ясно. Тези, които се изпращат, пък не се проверяват. Ако аз вкъщи не проверя, той може и цяла година да си праща грешни задачи и дори да не знае. Ами не, не е нормално да продължаваме още така. А познавам много деца, които са в началните класове. Те си ходят спокойно на училище всеки ден. Виждам ги, щастливи, усмихнати, кипят от енергия. Ами не съм съгласна моите да са дискреминирани и вече една календарна година, с изключение на месец и половина, да учат от къщи.

ston, много е хубаво, че спортува. Това ми е голяма мъка, че моята няма афинитет към спорта След време ще се отрази това стоене вкъщи - неправилна стойка, затлъстяване, лошо зрение... че и психическа нестабилност. Моята не излиза, защото най-хубавото на излизането било разговорите с приятели, пък за това нямало нужда да е навън 🤨
Уж се надъхваше да учи, да наваксва, да попълва в учебните тетрадки пропуските... Но нещо 🙄 Както се казваше - Исках да уча, но нямах желание 😅 Сега последна мания е да чете фен фикшъни в Wattpad. Някакви драми, сълзи, вживявания Нямам против, но пак забила очи в телефона, а не с нормална книга.

Много се радвам на спортуващите деца. Аз като малка ходех на художествена гимнастика, бях доста добра, но се отказах. ММ е спортист и треньор. Голяма мъка му е и на него, но детето е толкова далеч от спорта, че нямам думи. Мързи го, няма амбиция, няма дисциплина - ходи на плуване, джудо, футбол и все се отказва. Докато беше по-малък го натисках и ходеше, но сега - няма как без той да иска.

Да се похваля. Моят Кашкавалко започна да спортува  . Решили са да играят шах в часовете. Една партия не продължава повече от 15 минути. Ама все някога ще осъзнаят, че трябва малко от малко да се понаучат. Или ще минат на табла.