Има ли изгледи да заживеете заедно? При нас това беше едно от нещата, които направиха връзката ни по-спокойна.
Той е темерутест, затваря се, мълчи, не всига телефон. Няма как да се разбереш с него, ако се скарате. Като заживяхме заедно, вече нямаше къде да мърда и се сдобрявахме, изговаряхме проблемите.
Имаме сега по някой спор относно училището на големия, но не се сещам за друго, което да ни предизвиква да се караме.
А ако единия иска прегръдка, просто отива при другия. Или си казвамв, че сме нервни, не сме в настроение и другият знае да изчака малко, да даде пространство.
Аз съм припряна, нервна, послесните месеци ПМС-то ми е супер изявено. Мислех и това за мит от филмите, но се забелязвам колко съм зла точно преди да ми дойде менструацията. И той вече не е така дръпнат, като ме види, че дишам дълбоко, въртя очи, не ми се говори, само отбелязва, че съм се надула и не ме пипа известно време.
Обратното и аз, когато той е нервен, изморен и му се стои сам.
Някакви по-мълчаливи дни и невиждане може да не ви разделят, но натякванв, мрънкане, караници съвсем възможно да го направят.
Идея бих дала за някакви занимания- курсове, език, спорт, танци. Да отнемат време. Мъжете се усещат, че не са най-важните, като видят, че жена им си има свой живор. Рязко стават романтични 🤣
В началото на пандемията имахме с моя мъж огромен скандал, точно след като организира парти-изненада за рождения ми ден с приятелките ми. С повечето не се беше виждал на живо, видя се на купона, видя как се забавляваме, че имам живот и извън вкъщи(дълго време бях в майчинство, все вкъши с децата, на разположение винаги) и като го обзе една параноя, че ще си хвана друг, ще го оставя. 3 дни скандали за глупости и несъшествуващи неща, те ме били подтиквали да го оставя. Точно беше период, в който няколко приятелки и познати се разделиха с мъжете си и той виждаше как си помагам- финансово, с превоз на багаж, с вардене от мъжа(имаше случаи на насилие) и реши, че и на мен така ще помогнат да го оставя.
И досега си има моменти, в които е несигурен, същевременно пък много иска да съм независима от него. И той не знае какво иска(вечните дилеми на козирозите) . Та мисълта ми е, че най-много ни искат, като си имаме свой живот, не сме лепнати и сме интересни.
При мен годината е вълнуваща, аз писах назад- точно приключвам работа, фирмата спира дейност, но пък започвам на друго място, при друга приятелка, която много искаше да работя с нея. Дано се разберем и това не развали познанството ни. От февруари уча, изкарах вече два курса за нея, които винаги са ми били тъмна Индия. Интересно е, с повече усилия се справям. Взех сертификати с 5.99 и 6.00 😎 Да се не начуди човек...и то второто беше с доста математика.
Карам друг сегаз другата седмица ми е изпита. След това малко пауза и ще запиша английсли, за припомняне и с цел да се отпусна най-накрая да говоря. Това ми е главната пречка, ходих на две интервюта и ме харесаха много, но имам огромна психологическа спирачка за говоренето, а си трябва ежедневно. Затова ще работя над това до есента. След това съм планувала още два курса, второ ниво на това, което съм изкарала досега 35 годишна ученипка съм.
Козирогът е много доволен, само ме хвали 🤣 Място не може да си намери от радост как пиша програмен код и вече планира как щял да ни се увеличи бюджета, като започна работа в новата сфера.
Може би са прави астролозите в приказките, че докато сме деца и по-младо ни управляват едни знаци, после взимат превес други. Все по-малко в ежедневието се проявявам като риба, както нагоре някой писа- човек запопва да гледа себе си. Ставам все по-прагматична, нямам търпение към хора, които ме дразнят и ми губяр времето, заявявам си желанията и това е.
Рибата си ми стои, главно в отношенията с децата, много наупих тази учебна година с първокласника, на козирогът му трябва ощ малко претръпване, но има надежда, той е мек човек, вижда несправедливостите и просто му е нужно да се разчупи.