След 10 години съвместен живот ми каза че не иска дете...

И аз съм имала кофти семейство и съм била тормозена.
Ама не бих търпяла такъв индивид.
Точно заради някои преживяни неща се научих кое е редно и кое не е.
Не си стара, имаш време, но трябва да действаш сега.
Да имаш дете от този е първо загуба на време и нерви и второ не си заслужава.
Ако колата е твоя, защо ще му я даваш? Ти добре ли си. Всичко твое си го взимай и да не ти дреме.
Съгласна съм с Абсурт. По-добре да го няма там.
Хич не му казвай. Гледай да го няма, събирай нещата, викай камион и си готова.
Щом ще ходи и в чужбина ще е още по-лесно.
Всичко, което си е твое, си го взимай пак казвам. Достатъчно си дала.
После документите за развод и ще си общувате само с адвокати.

Баща ми беше алкохолик. Алкохолиците винаги ще изберат алкохола и баща ми така направи. Спря го, само защото му се прецака черния дроб и това го уплаши.
Уж много обичаше майка ми, но пак избра чашката.
С пияници и алкохолици общо не трябва да имаш. Запомни го.
Нито с наркомани или хазартаджии. Все зависимост.

Благодаря ви, хора ! Благодаря ви че ме накарахте да изляза от тая хралупа, в която седях и да се освестя какво се случва с мен.

Лора, от мен кураж, късмет и каквото решиш, не се отказвай, прави го. Няма да ти е лесно, сигурно и съмнения ще те налазят, но оставането не би било добър ход. Все пак ти си преценявай, ти си в нещата и знаеш как е положението. Но използвай възможностите, устрой си нов живот, със сигурност ще се чувстваш по-добре. Стискам палци да се подреждат нещата!

Абсолютно! Аз имах много повече за губене от авторката - след почти 20 години брак, защото имахме и дете. Взех си само дрехите и детето. Оставих всичко - кола, жилище, вещи (дори лични неща, подарявани на мен) с надеждата, че ще престане да тормози родителите ми и детето. Върнах се само едно нещо - лично мое. В деня, в който отидох да го взема, забелязах, че той беше изпокрил кристални чаши, вази, сребърни прибори. Като неква катерица се беше трудил и заравял, клетия той, дето преди това го мързеше да гледа. Жалка история. Дори не си направи труда след време да ги даде на дъщеря си - дано е щастлив заобиколен от тях. След раздялата е имало моменти да съм стояла на студено, да съм била гладна, брояла съм всяка стотинка. Нагърбих се да изплащам общи глупави избори, това като допълнение на психическия тормоз.

Понякога с носталгия си спомням за някои предмети. Например, на Коледа докато украсявам елхата, си спомням за орнаменти, които съм си купувала или които детето в училище беше правило, нейни книжки, играчки, подаръци от приятели...Не че си нямам всичко, което ми е нужно. По някаква причина имам дори повече от преди, сигурно защото се взех в ръце и сигурно защото парите не хвърчат да изплащат глупави избори.
 
Авторката ще се справи. Ако успее да си вземе своя дял - нека. Но да не го прави на всяка цена. Малко са мъжете, които ще приемат раздялата с достойнство и ще дадат без циркове това, което жената е заслужила (за справка, моят настояваше, че 20 години само той бил носил). Свободата е над всичко, и аз отказах да влизам във войни за подялба на спалнята и гардероба. Това са неща, които мога да си купя, пропиляното време - не.

Желая ти успех, Лора, и важното е да си силна. Ще има моменти на слабост, въпроси, несигурност, отчаяние, самота...Не се поддавай на слабости, поплачи, но не поглеждай назад и ще дойде ден, в който ще се увериш, че прекалено много си давала от себе си.

Удрял ли те е?
Манипулирал ли те е? В смисъл - ти не ставаш за нищо. Да те отдели от приятели? От семейството?

Да, някоя група за взаимопомощ няма да е излишна. Препоръчвам на авторката поне да прочете  "Никога вече съзависим" на Мелъди Бийти...Пиши ми, ако искаш да ти я пратя.

Добре, защо чака 10 години?!
Всяка жена трябва да има план и срок за изпълнението му.
Харесала си го, искала си дете, ами като виждаш, че минават 3-4-5 години, не ти ли става ясно, че този план е само твой, а той няма намерение да участва? А при негово дете, даже след 2 години трябваше да вземеш решение дали ще си останеш без дете, или ще търсиш друг мъж и нов живот.
Алкохолизма изобщо не го коментирам.
Преди време имах много близка колежка, която като теб си губеше времето с разведен мъж, с дете. Той имаше и репродуктивни проблеми и не ѝ съдействаше за инвитро, имал си дете, не искал с процедури да се занимава.
И тя се беше предала, слава Богу, че фирмата ни я затвориха, тя замина за чужбина, сама. Там се запозна с друг мъж и вече си имат 2 годишно момиченце.

Действай! Не е късно, но времето ти изтича.
Зарязвай го тоя мизерник и си търси всичко твое до дупка! Няма да му харизваш нищо.
Успех ти желая, горе главата!

Е пак бързо са се развили нещата, някои и за 20 години не се усещат.... Защо ли ми се струва, че имаше такава тема, може би на същата авторка в същата конфигурация и се терзаеше, че чичкото не иска да и направи дете?

Не съм пускала никога до сега подобна тема и не съм писала за моите терзания

Ситуацията не е толкова уникална, случила се изведнъж на един човек. Толкова жени са в подобни и търпят, чакат.....важното е да се усетят  докато не е станало късно.

Имаше преди време - година-две нещо такова.

Скоро беше, преди няколко месеца, но няма значение, наистина ситуацията не е толкова рядко срещана.
Към авторката, не се връщай назад колкото и да ти е криво, по-добре късно, но започни от начало. Все още имаш време да създадеш нормално семейство каквото искаш. Гледай обаче да не допуснеш същата грешка, по-добре си търси ерген на твоите години, не се хващай с разведени повече.

Има и друга гледна точка - дамата е на 37... Ако ще търси да е на нейната възраст, но да не е бил женен, да няма дете.... не знам... Просто е попаднала на неправилния човек. Има и разведени такива, които искат още деца, има и такива които не искат.

Рокстар, това към мен или авторката?

Напълно съм съгласна.
https://www.behavioraleconomics.com/resources/mini-encyclopedia- … unk-cost-fallacy/
sunk cost fallacy се нарича обяснението защо хората остават в такива неудовлетворителни връзки и продължават се надяват, че нещо ще се промени в желаната от тях посока, без да има индикации за това. Не помня вече къде го чух или прочетох, но най-доброто обяснение, което съм срещала е, че човек го е страх, че ще стане от масата точно преди да сервират десерта...