Валето почина
- Публикувана: 1 окт. 2006, 15:29 ч.
- Последно мнение: 8 апр. 2008, 01:58 ч.
# 91
2 окт. 2006, 11:59 ч.
Моите съболезнования...Това е най-трудно прежалимата загуба... 
Виж целия пост
# 93
2 окт. 2006, 12:36 ч.
Няма думи. Просто няма думи.
Бъди силна, мила Ружа, бъди силна!
Виж целия пост
Бъди силна, мила Ружа, бъди силна!
# 96
2 окт. 2006, 13:10 ч.
Искрени съболезнования. Незнам как да ти кажа да бъдеш силна, защото това е нечовешка болка. Толкова внезапно...... толкова страшно.... прегръщам те 
Виж целия пост
# 97
2 окт. 2006, 13:26 ч.
Моите най-искренни съболезнования, Ружа. 
Много съжалявам за огромната ти загуба... просто сърцето ми се сви като прочетох заглавието ти.
Виж целия пост
Много съжалявам за огромната ти загуба... просто сърцето ми се сви като прочетох заглавието ти.
# 100
2 окт. 2006, 13:41 ч.
Не знам дали е подходящо, но потърсих нещо, което за мен е специално за такива случаи...
Просто не мога да спра да мисля за ужаса, който те е споходил:
Funeral Blues
W.H. Auden
Stop all the clocks, cut off the telephone,
Prevent the dog from barking with a juicy bone,
Silence the pianos and with muffled drum
Bring out the coffin, let the mourners come.
Let aeroplanes circle moaning overhead
Scribbling on the sky the message He is Dead.
Put crepe bows round the white necks of the public doves,
Let the traffic policemen wear black cotton gloves.
He was my North, my South, my East and West,
My working week and my Sunday rest,
My noon, my midnight, my talk, my song;
I thought that love would last forever: I was wrong.
The stars are not wanted now; put out every one,
Pack up the moon and dismantle the sun,
Pour away the ocean and sweep up the woods;
For nothing now can ever come to any good.
Виж целия пост
Просто не мога да спра да мисля за ужаса, който те е споходил:
Funeral Blues
W.H. Auden
Stop all the clocks, cut off the telephone,
Prevent the dog from barking with a juicy bone,
Silence the pianos and with muffled drum
Bring out the coffin, let the mourners come.
Let aeroplanes circle moaning overhead
Scribbling on the sky the message He is Dead.
Put crepe bows round the white necks of the public doves,
Let the traffic policemen wear black cotton gloves.
He was my North, my South, my East and West,
My working week and my Sunday rest,
My noon, my midnight, my talk, my song;
I thought that love would last forever: I was wrong.
The stars are not wanted now; put out every one,
Pack up the moon and dismantle the sun,
Pour away the ocean and sweep up the woods;
For nothing now can ever come to any good.
# 101
2 окт. 2006, 14:08 ч.
ТРАУРНО
Часовниците всички спрете, телефона изключете,
а кучето да спре да лай - с кокал тлъст го залъжете;
нека пианото утихне и под барабани приглушени
ковчега изнесете; да дойдат всички опечалени.
Нека аероплани над нас надават жален вой
и пишат на небето думите: “Мъртъв е той”.
На гърдите на бели гълъби траурни ленти сложете,
а регулировчиците в черни ръкавици облечете.
Той бе за мен север и юг, изток и запад мой,
моят работен ден и моят неделен покой;
мое слънце, моя нощ, мой разговор и мой стих.
Мислех, че любовта ще бъде вечна. Сгреших.
Не искам вече звездите - всички изгасете,
луната покрийте и слънцето махнете.
Гората изсечете, а после източете океана,
защото смисъл за мене вече в нищо няма.
Уистън Хю Одън
(c) Явор Димитров, превод
Виж целия пост
Часовниците всички спрете, телефона изключете,
а кучето да спре да лай - с кокал тлъст го залъжете;
нека пианото утихне и под барабани приглушени
ковчега изнесете; да дойдат всички опечалени.
Нека аероплани над нас надават жален вой
и пишат на небето думите: “Мъртъв е той”.
На гърдите на бели гълъби траурни ленти сложете,
а регулировчиците в черни ръкавици облечете.
Той бе за мен север и юг, изток и запад мой,
моят работен ден и моят неделен покой;
мое слънце, моя нощ, мой разговор и мой стих.
Мислех, че любовта ще бъде вечна. Сгреших.
Не искам вече звездите - всички изгасете,
луната покрийте и слънцето махнете.
Гората изсечете, а после източете океана,
защото смисъл за мене вече в нищо няма.
Уистън Хю Одън
(c) Явор Димитров, превод
# 103
2 окт. 2006, 14:13 ч.
Когато си свикнал да живееш с човек, когото изключително много обичаш и когато същият този човек го няма до теб, то той ти липсва. Много. Копнееш за него, за прегръдката му, за допира му, за близостта му. И колкото повече опцията той да се върне при теб е малко вероятна, направо никаква, толкова повече се усилва усещането за липсата му. Търсиш лицето му сред хилядите човешки лица, с които те среща живота. Усещаш аромата му. Чуваш смехът му. Улавяш в нечий случайно дочут разговор дума, която той е използвал често. И се оглеждаш. Търсиш го. Него, разбира се, го няма. И това те кара да страдаш. Много, много да страдаш. Чак душата те боли. А когато душата боли, нямаш покой. И така, неспокоен, не живееш. Съществуваш...
(от разказа " Прости ми, Лили")
Ружа, за толкова силна болка като твоята, няма измислена дума, която да я облекчи. Кураж!
Спи в мир малко ангелче!
Виж целия пост
(от разказа " Прости ми, Лили")
Ружа, за толкова силна болка като твоята, няма измислена дума, която да я облекчи. Кураж!
Спи в мир малко ангелче!
# 104
2 окт. 2006, 14:19 ч.
Преди време, вмъкнах това стихче в една тема, пак тук, в този най-тъжен подфорум.
Сълзите ми се стичат безмълвно, детето и мъжът ми ме гледат тъжно, а аз не мога
да проумея - Господи, може ли да позволиш да съществува толкова огромна мъка
Do not stand at my grave and weep,
I am not there, I do not sleep.
I am a thousand winds that blow,
I am the diamond glints on snow.
I am the sunlight on ripened grain,
I am the gentle Autumn's rain.
When you awaken in the m rning's hush
I am the swift uplifting rush
Of quiet birds in circled flight,
I am the soft stars that shine at night.
Do not stand at my grave and cry
I am not there, I did not die.
Robert Hepburn l972
Недей да стоиш на гроба ми и да плачеш,
Аз не съм там, не спя...
Аз съм хилядите ветрове, които духат.
Аз съм в диамантените отблясъци на снега.
Аз съм слънчевата светлина в узрялото жито.
Аз съм нежният есенен дъжд.
Когато се събудиш сутрин,
ще ме видиш в отлитащото ято птици.
Аз съм меката светлина на звездите вечер...
Недей да стоиш на гроба ми и да плачеш,
Аз не съм там, не спя...
Преводът е мой, може да не е много сполучлив.
Виж целия пост
Сълзите ми се стичат безмълвно, детето и мъжът ми ме гледат тъжно, а аз не мога
да проумея - Господи, може ли да позволиш да съществува толкова огромна мъка
Do not stand at my grave and weep,
I am not there, I do not sleep.
I am a thousand winds that blow,
I am the diamond glints on snow.
I am the sunlight on ripened grain,
I am the gentle Autumn's rain.
When you awaken in the m rning's hush
I am the swift uplifting rush
Of quiet birds in circled flight,
I am the soft stars that shine at night.
Do not stand at my grave and cry
I am not there, I did not die.
Robert Hepburn l972
Недей да стоиш на гроба ми и да плачеш,
Аз не съм там, не спя...
Аз съм хилядите ветрове, които духат.
Аз съм в диамантените отблясъци на снега.
Аз съм слънчевата светлина в узрялото жито.
Аз съм нежният есенен дъжд.
Когато се събудиш сутрин,
ще ме видиш в отлитащото ято птици.
Аз съм меката светлина на звездите вечер...
Недей да стоиш на гроба ми и да плачеш,
Аз не съм там, не спя...
Преводът е мой, може да не е много сполучлив.
Препоръчани теми