COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 7

Водещият шведски епидемиолог Андерш Тегнел е фигура, която поляризира. За едни той е олицетворение на разум и свободна воля. Неговото нежелание да въвежда локдауни остави на шведите възможността да не носят маски никъде, както и да продължат да ходят по време на цялата пандемия по ресторанти, кафенета, молове, магазини и фризьори. В същото време в много други европейски държави ограниченията срещу коронавируса бяха контролирани дори с полиция.

Тегнел: в Швеция просто е "друго"

Тегнел не е съгласен с начина, по който говорят за шведския модел за справяне с пандемията. "Да се твърди, че Швеция е действала съвсем различно от останалите страни, не отговаря на истината", казва Тегнел. "По същество ние правехме точно онова, което правеха и останалите. Но го правехме по малко по-друг начин."

"Малко по-друг начин" - изразът твърде силно омаловажава различията между шведския път и този на останалите европейски страни. Защото в Швеция повечето от ограничителните мерки са само "препоръки", а не категорични изисквания, забрани, вечерни часове, придружени с глоби.

Защо Швеция така и не наложи локдаун през цялото време на пандемията?
А. Тегнел: Наложихме правила на ресторантите, големите търговски центрове, музеите и т.н. как да спазват дистанция и да не допускат струпвания на хора, но не ги затворихме. Ръководителите на заведенията и магазините са особено важни - те трябва да създадат условия на хората да спазват дистанция. Решихме да се фокусираме върху тези места, в които, според нас или според опита на другите страни, съществува по-голяма заплаха от зараза. Пълният локдаун би имал много по-тежко отражение. През пролетта и есента видяхме, че постигаме ефект и с по-различни мерки. На обществения живот бяха наложени  промени. Имаме много по-малко физически контакти, което се вижда.

През пролетта и есента видяхме, че постигаме ефект и с по-различни и не толкова радикални мерки успяваме да натискаме и сваляме кривите. Това винаги е била нашата цел - натискане на кривите, за да може здравната система да се справи, и успяхме по време и на трите вълни без така наречените локдауни.

Продължаваме да залагаме на добрата комуникация и напомняме за правилата и препоръките. Нашата най-силна мярка беше и все още е - всеки със съмнения или най-леки симптоми трябва да си остане вкъщи само с едно обаждане до работодателя и без медицинско свидетелство. Да се тества и да уведоми контактите си. От миналия юни въведохме и тестовете, които запазваш само с два клика в приложението, както и направихме станции за вземане на проби почти във всеки квартал. Нима не правим като другите държави, правим точно същото, но без глоби и забрани  - нашата цел винаги е била да ограничаваме инфекцията, за да не се стигне до колапс в здравната система. Хората промениха много сериозно поведението си и следваха препоръките доброволно, защото знаят, че така е правилно.

В чужбина хората остават понякога с впечатлението, че животът в Швеция продължава съвсем нормално. Така ли е наистина?
А. Тегнел: Не, очевидно е, че това не е така. Знаем, че много от шведите постоянно работят от вкъщи по време на пандемията - нещо, което преди това не са правили. Това беше наша препоръка - тези, които могат да работят от вкъщи, да го направят, за да не се натоварва и претъпква градския транспорт, особено в големите градове.  Делът на работещите в режим хоумофис възлиза на 40%, много от шведите освен това избягват да използват обществения транспорт, когато това е възможно. Знаем, че пътуванията са намалели драстично в сравнение с предишните години. Има много други примери за това, че шведите живеят по-различно от преди това.

Шведският път за борба с коронавируса често се определя като различен. Така ли е?
А. Тегнел: Това до голяма степен е мит. На обществения живот бяха наложени радикални промени. Имаме много по-малко физически контакти, което се вижда. Още в началото на пандемията казах, че ни очаква дълъг маратон, а не спринт и това беше основната причина ние в Шведската агенция за обществено здраве да изградим дълготрайна, ефективна и балансирана стратегия, а не като махало да се люлеем от крайност в крайност със съмнителен резултат.

Основните училища до 9-ти клас и детските градини в Швеция останаха отворени през цялата пандемия с аргумента, че децата не се разболяват толкова тежко от Ковид-19 и не са толкова заразни. Отнася ли се това и до мутациите на вируса?
А. Тегнел: Винаги сме търсили баланса между причиняваните вреди и съществуващите ползи. Училищата от 10-клас и университетите бяха на хибридно - дистанционно и присъствено обучение.  
Що се отнася до учениците до 9-ти клас и детските градини, нашата преценка през цялото време бе, че затварянето на училищата и детските градини би могло да причини много по-големи вреди. Децата очевидно не се заразяват толкова често, колкото възрастните. Направихме проучвания, които показват, че те се заразяват наполовина толкова често в сравнение с възрастните. Има и изследвания, доказващи, че децата заразяват възрастните много по-рядко, отколкото обратното. В Швеция стигнахме до извода на база нашите проучвания, но не казвам, че това е валидно за всички останали държави, че учителите не са по-застрашени от други професионални групи. Накратко - ако децата ходят на училище, това за тях не е по-голям риск, отколкото ако си останат вкъщи.

И по темата за маските Швеция се отличава от практиката в останалите държави. Тегнел ги смята за не особено ефективни, затова носенето на маски в Швеция никога не стана задължително.

А. Тегнел: В страни като Франция, Италия, Австрия и дори Германия се вижда, че въпреки строгите мерки и маски се наблюдаваше голямо увеличение на новите инфекции. В Швеция едва от януари тази година на пътниците в обществения транспорт се препоръчва да носят маски, и то само в най-натоварените часове. Глоби за нарушителите обаче не са предвидени.

На коя страна прилича Швеция?
Тегнел недоволства поради това, че постоянно сравняват Швеция с други северни държави като Финландия и Норвегия, които имат едни от най-ниските нива на инфекции в цяла Европа. Епидемиологът обръща внимание на това, че тези държави са прекалено различни.

А. Тегнел: Големите шведски градове са много по-гъсто населени, отколкото тези във Финландия и Норвегия, освен това в Швеция има много по-голям дял хора в пренаселени домакинства с ниски доходи, живеещи в пренаселени квартали (мигрантски квартали), а сред тях рискът от заболявания с коронавирус е принципно по-висок - същото се наблюдава и в Германия. Когато повече хора живеят заедно натясно и нямат възможност да работят от вкъщи, опасността от заразяване е по-голяма. В това отношение Швеция е по-близо до мигрантски държави като Белгия, Австрия и дори Германия, отколкото до Норвегия и Финландия. Наскоро Шведската агенция за обществено здраве публикува доклад, според който страната на раждане влияе на риска от смърт от covid-19 конкретно за Швеция. Рискът от смърт от covid-19 е повече от три пъти по-голям за хората, родени в Африка, в сравнение с родените в Швеция. Основните причини, поради които някои чужденци са по-силно засегнати от местните, са социално-икономически фактори като ниски доходи и пренаселеност. За хората, родени в Африка, рискът е 3,4 пъти по-висок, отколкото за родените в Швеция, докато рискът за хората, родени в Близкия изток, е 2,8 пъти по-висок. Хората, родени във Финландия, също са два пъти по-склонни да умрат от болестта в сравнение с хората, родени в Швеция.

Нашият доклад също показва, че рискът да се нуждаете от интензивно лечение, също е по-висок за много хора, родени в чужбина. За хората, родени в Африка или Близкия изток, рискът да попаднете в интензивно отделение е пет пъти по-висок, отколкото за родените в Швеция хора. За някои държави на раждане като Сомалия и Турция, рискът е по-висок съответно над девет и шест пъти, отколкото за родените в Швеция. Отчасти една от причините е, че хората родени в Швеция имат по-добро общо здраве в сравнение с родените в чужбина. Друга причина е, че родените в Швеция следват препоръките да не се заразяват и разпространяват инфекцията много по-добре от хората, родени в чужбина. Затова е много важно тази група на родените в чужбина да бъде ваксинирана, защото беше силно засегната от пандемията, но за жалост забелязваме, че ваксинацията изостава в тези квартали заради нежелание и страхове от ваксините, допълва Тегнел.

Наскоро шведският премиер Стефан Льовен също защити шведската стратегия: - Това е напълно ново вирусно заболяване, от което е бил засегнат целият свят. Винаги съм казвал, че трябва да направим окончателната оценка едва когато всичко свърши. Преди година, когато Швеция беше засегната по-силно по време на първата вълна, много се говореше по света за "черната овца" Швеция и как правим всичко погрешно. Тогава казах същото, ще изчакаме малко и ще видим, докато имаме окончателната оценка. След това дойде втората и третата вълна и една след друга държави в Европа започнаха да ни изпреварват в негативните класации. Сега, когато разгледаме излишната смъртност в Европа за 2020 год., Швеция е сред най-ниските в дъното на класацията.