Моля за съвет, да направя ли аборт

  • 11 485
  • 163
# 105
Цял живот ще съжаляваш, ако направиш аборт(казвам го от личен опит) Тогава аз не бях готова ,когато вече исках се оказа че партньора ми не може .Колелото се завъртя ,с моите камъни по моята глава.
Слава на бог след 3 инвитро процедури се здобих с така желаната рожба. Бъди силна и послушай сърцето си ,вярвам че ще вземеш правилното решение
Виж целия пост
# 106
Не виждам много смисъл да питам понеже авторката вече не пише, но да не би да считат, че сега не е подходящо време за бременност и бебе, понеже болните родители и особено получилата инсулт майка ще ма нужда от грижи в следващите месеци?  Една моя близка забременя и роди, като в същото време трябваше да се грижи за болен родител, ами нанагорно и дойде - болници, лекари, организации, обгрижване на тежко болен,, за бременна жена хич не е лесно, а как ще се съвместява с кърмаче също е проблем. Може за това да считат времето за неподходящо  и да мислят как да закрепят родителите.

Защото това със сватбата са глупости.
Виж целия пост
# 107
Щом не се радваш, че си бременна, а и твоят приятел също, направи аборт, за да не пишеш после в раздел Самотни майки. Взимай предпазни мерки и когато поискате и двамата, тогава.
По тая логика после има и вероятност да пише в раздел репродуктивни проблеми.  Щом родителите ти не са добре здравословно, изчакай с новината. Аз лично не го разбирам това "в сериозна връзка сме от 4 г., но приятелят ми по-скоро клони към аборт." Нищо сериозно не виждам в това. Когато си обвързан с някого посрещате заедно всичко и се подкрепяте. Значи секс, иху-аху и морето ни е до колене, ама като стане сероизно:"Махай го", все едно на него ще му изстъргват нещо от корема, или той ще изпие хаповете да пометне. Такъв лично аз повече не бих го погледнала.
Колко години чакат хора за детенце, съответно и за внуче. По-добре самотна майка, отколкото сгодена, омъжена по всички правила за неподходящия човек.
Виж целия пост
# 108
Здравейте, бременна съм в 8 г.с. на 22 години и съм студентка. Пиша за съвет, понеже в момента нямам с кой да споделя. АГ ми предложи да направя аборт с вакуум по желание и аз все още го обмислям, но в крайна сметка колкото и да не искам, бебето ще трябва да се махне. Та.... искам съвет понеже ми е първа бременност, а в момента родителите ми не са в добро здраве и не трябва да се вълнуват дори от най-малкото, а те са хора, които ще искат да направят сватба, както си е по реда, но проблема е там, че в момента нямат тази възможност и единственото, което  ще направят ако им кажа е да се притеснят и в крайна сметка да станат още по-зле здравословно. Съвета, който искам е какво да правя. Да се опитам да кажа или просто да отида да направя аборт, макар че не съм сигурна, че го искам.

PS: Когато разбрах, че съм бременна майка ми я взеха в болница с инсулт и не можах да кажа на никой какво ме мъчи (да дори и на нея).... Благодаря на всички, които не ме нападат и дават искрени съвети, колкото и маловажно да ви се струва това на мен наистина ми е ужасно трудно....
Цитирах наново първия пост, за да е ясна ситуацията.
Била съм в подобна ситуация, с мъжа ми се запознахме на 18, събрахме се на 19 и не исках да раждам, докато не завърша следването си. Но бяхме говорили с него и ако беше станало "нещо", щяхме да си раждаме бебето, защото то щеше да си е наше дете. Може ли да убиеш твоето дете от любимия човек, ако искаш да прекараш с този човек живота си!
Представи си как казваш на майка си - мамо, заради теб убих внучето ти, за да не се вълнуваш - тя какво ще отговори? Ще бъде ли щастлива, че си я уважила по този зловещ начин? Ами ако повече не забременееш?

Ако направите подписване и се откажете от голяма сватба заради ковид - не отлагане, отказване - повярвай, на родителите ти планина ще им падне от плещите. Да не мислиш, че те много искат да се охарчват с пари, които нямат? А така ще кажат на родата - ами те не са ни питали и се ожениха - и ще икономисат сума ти пари, които после щяха да връщат (нали предполагаме, че ги нямат) и то за кефа на сульо и пульо. Ще ги почерпят след ковид и това ще е.
Виж целия пост
# 109
Отново авторката изчезна яко дим Sunglasses
Гаджето ѝ е паянтово. Миличкия той, загрижен е за тъстовете, да не ги убие с новината за внуче... Последното нещо, за което един мъж мисли като прави секс, е как ще се почувстват тъстовете Simple Smile 🙈 🤣
По-скоро се притеснява от реакцията на собствените си родители.

Самт, браво на вас, справили сте се заедно двамата. Коментара на свекърва ти е голям бисер Simple Smile
Междудругото много хора от твоето поколение (ти каза, че сте вече 37г заедно), са направили такъв избор. Ранно забременяване и създаване на семейство.

Първото ми дете беше очаквано и планирано, но пак се стреснахме като видяхме двете чертички. Второто не беше планирано. Мъжът ми плахо се опита да промъкне някаква теза, че съвсем начална бременост е лесно да се прекрати, обаче веднага му затворих устата. Към днешна дата отрича да е намеквал  каквото и да е за аборт Grinning третото ни дете беше планирано, и очаквано, аз отново се стреснах, а мъжът ми вече е претръпнал Grin
Виж целия пост
# 110
Прочетох отново много задълбочено целия казус и ми се набиха думите:"... в крайна сметка колкото и да не искам, бебето ще трябва да се махне."  Как някой или нещо те задължава да абортираш, щом не искаш. Почвам да си мисля, че това е от онези, патриархалните семейства, в които ако щерката забременее преди годежа и сватбата, става голяма драма. Явно момичето очаква новината да се приеме с тръшкане от сорта "така ли те възпитахме" и т.н. АБСУРДНО Е да се унищожава един живот, част от теб, заради един подпис или сбирка от 50,100 души. В теб расте човек, това да не е да изхвърлиш килим, защото си алергичен. Съвет към авторката - не се ли научиш да отстояваш себе си в този живот, ще си нещастна. Едно е да обичаш родителите си, но не бива в желанието си винаги да ги зарадваш, да пренебрегваш желанията си. Живей, за да радваш себе си.
Виж целия пост
# 111
Аз съм за аборта ако детето наистина е нежелано, има много такива деца, които са изоставяни или пък не са обичани и не могат да растат като нормални хора. Сега е много трудно и сама трябва да прецениш дали ще се справиш ако приятелят те остави, най-вече трябва да си сигурна дали го искаш.
Виж целия пост
# 112
Ако разберат за аборт, повече ще се разстроят!
Запази детето!
Виж целия пост
# 113
Ако разберат за аборт, повече ще се разстроят!
Запази детето!
Тя едва ли ще им каже. Детето изглежда е нежелано и от нея и мъжа ѝ.
Виж целия пост
# 114
Стига дееее, вълнението при инсулт е също толкова опасно, както и при инфаркт.
Така е. Баща ми получи тежък инсулт през пролетта. Още не може да говори и има поражения и като цяло се въстановява много бавно.
Това беше и причината да скрием от родителите ми чак до 6тия месец, че съм бременна с 3то дете. Просто се притеснявах как ще му се отрази новината. Вече като нямаше как да крием, се консултирах с неговия невролог и в крайна сметка поднесохме новината. Видимо се зарадва. Нямам търпение да си види внучето.
Както Iris04 по-горе е писала, притесненията  за болните родители не са изключени като причина, така че тази част от споделеното в историята, напълно я разбирам.
Виж целия пост
# 115
Много неадекватно ми звучи всичко. Хем не искали, хем от "първия път", хем много болни, пък искат сватби и щуротии...Дано да е пързалка.
Виж целия пост
# 116
И майка ми е с прекаран инфаркт и то беше само на 47 г, това не ме е спряло да забременея пак и да и кажа.
Виж целия пост
# 117
И аз в по-младите си години имах такива угризения - да не тревожа нашите, сакън да не ги притеснявам с евентуален развод, щото били вече възрастни , да не се вълнуват.
Стана така, че на някои неща те ми се качиха на главата, само и само да има мир. Че и брат ми дуднеше покрай тях. И както се оказа - изобщо не са такива крехки душевно създания. Да са живи и здрави в рамките на възможното, вече са на по 84 години.

Авторке, не махай желано дете само заради техните вярвания. Не си убила някого, та да си слагаш на съвестта от какво ще се развълнуват. Много родители в желанието си да направят добро, ти вредят.
Но наистина си много млада и ако имаш съмнения, че не е твоят човек - това вече е друго.
Виж целия пост
# 118
Прочетох отново много задълбочено целия казус и ми се набиха думите:"... в крайна сметка колкото и да не искам, бебето ще трябва да се махне."  Как някой или нещо те задължава да абортираш, щом не искаш. Почвам да си мисля, че това е от онези, патриархалните семейства, в които ако щерката забременее преди годежа и сватбата, става голяма драма. Явно момичето очаква новината да се приеме с тръшкане от сорта "така ли те възпитахме" и т.н. АБСУРДНО Е да се унищожава един живот, част от теб, заради един подпис или сбирка от 50,100 души. В теб расте човек, това да не е да изхвърлиш килим, защото си алергичен. Съвет към авторката - не се ли научиш да отстояваш себе си в този живот, ще си нещастна. Едно е да обичаш родителите си, но не бива в желанието си винаги да ги зарадваш, да пренебрегваш желанията си. Живей, за да радваш себе си.
Подкрепям това мнение.
И до кога така ще се съобразява с желанията на родителите и?
Обяснявам си такова поведение с незрялост. Или отровни родители,които я  карат да се чувства длъжна и да слуша и изпълнява, само защото са я изгледали, иначе автоматично става лоша и са разочаровани от нея.
Виж целия пост
# 119
Партньорът ми клони повече за аборт, а с него сме задно от 4 години, не е случаен. Аборта го обмисляме заради здравето на моите родители, защото са хора, които преживяват нещата по-трудно, а както казах по-горе в момента майка ми е в болница и въобще не трябва да се вълнува по какъвто и да е начин. Те са хора, които искат да видят децата си на сватбата, после внуци и т.н. А това означава, че се чувстват длъжни (не знам по каква причина) да ми направят сватба, защото за тях не е толкова нормално да имаш дете, а пък да нямаш брак.
А самото забременяване просто стана много случайно и никой от нас не го е очаквал, че ще стане от първия път..... но това е. Няма медицински причини за аборт, той е по желание.
АБСОЛЮТНО ГЛУПАВА ПРИЧИНА!
Търсите си причина, за да махнете бебето. Щом си забременяла, значи така е трябвало да стане, Господ е решил това бебе да се роди в твоето семейство, ти да му бъдеш майка. Надявам се, че не е късно вече.
Аз родих на 22 години, желана бременост и въобще не съжалявам, въобще. Големият ми син е на 19г., малкия е на 11г. Аз съм на 41г, лятото ще правя 42г.Достатъчно млада съм , за да се радвам на живота, а не тепърва да дондуркам малки деца и да не мога никъде да мръдна. По-добре навреме майка, отколкото по-късно.Имам приятелка ей така махна една бременост млада, ходиха с гаджето после 10г, ожениха се, и хоп....не може да забременее, правиха 11 опита инвитро, инсеминации-ако го пиша правилно, еми не става. Каза ми веднъж, ех, ако не го бях махнала, сега щеше да е на 18г.Осиновиха си. Но беше изпаднала в тежка депресия. Като осиновиха детето отново изпадна в депресия.
С една дума, обърка си живота с едно глупаво решение като твоето.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия