Частни училища-информативно-дискусионна тема 46

Sylviana, не знам защо си решила, че целта на неделните училища в чужбина е българчетата да усвоят езика на нивото на връстниците си в България. Това няма как да стане по много причини или пък ще стане трудно. Но и не мисля, че това е целта на родителите, които си пращат децата там.

Синът ми посещава българското училище е Брюксел. В училището има около 300 деца, като повечето са в ситуацията на сина ми: родени са в Белгия, живеят за постоянно в Белгия и вероятността да живеят в България някой ден е много малка. Почти всички говорят със силен акцент и разбират цялостния смисъл на казаното, но не и всяка дума. Всеки родител си има своите причини да кара детето си да стои по три часа в събота на българско училище + домашните и упражненията у дома, но ще споделя моите. Реално детето ми няма нужда от българския, за да общува. То говори на ниво роден език английски и френски и достатъчно добре немски, за да общува с най-близките ни роднини, които са в Германия.

И все пак синът ми е българин, с българско име и български паспорт. За мен неделното училище е възможност да се запознае с България и нейната култура и да не чувства съвсем изолиран, когато сме в България. А ние се прибираме всяка година за месец и детето се опитва да завърже разговор със съседите, децата пред блока или когато сме на почивка. И все повече проявява интерес към историята и към неща, свързани с България. Колкото усвои българския, толкова. Но ако има желание или нужда да надгражда в бъдеще, все пак ще има на какво да стъпи. В интерес на истината синът ми с удоволствие ходи, или поне не мрънка. Има много приятели и учители, които харесва. Никой нищо не иска от родителите освен да плащаме годишната такса, а празниците са повод да се видим с други родители, а децата да се позабавляват. Моят, понеже обича да е център на вниманието, е първа писта да разказва, рецитира, пее и подобни дейности. Аз лично съм много доволна от училището, но съм наясно какво ще даде то на моето дете и доколко то ще овладее българския там. И то не заради самите учители - нашите определено са много добри, а заради целия контекст.

На мен ми е интересно как така децата говорят със силен акцент и не разбират отделни думи ако вкъщи им се говори на български? Питането ми е съвсем сериозно., не се заяждам. Моето дете е в английска детска градина от 2 годишно и говори свободно английски. Вкъщи почти не говорим на английски. Представям си, че за дете, което е в чужбина българският ще е като английският на дете в България, което ходи в английска градина. Имам предвид време на ден, което го слуша и говори. Единственото ми обяснение е, че не му се говори достатъчно на български вкъщи, но ако е така то има ли смисъл да ходи на неделно училище?

Семейството не е изцяло българско вероятно,

Всякакви случаи има и всеки си има своите аргументи да говори или да не говори с детето на български, но по принцип говоренето само у дома не е достатъчно, при положение че детето прекарва по осем или десет часа в училищна среда с друг език.

А и на много деца единият родител не е българин.

Връщам малко лентата назад. Третокласничката ми се счупи да пише съчинения тази година. Поне половината бяха по желание на класа, а другата половина от работната тетрадка, която ползваха. Така че си го има по програма.

Иначе по темата за българския в чужбина. Няма как да се сравняват нива като децата в повечето случаи имат само един астрономически час седмично. Трябва родителите да работят с децата допълнително вкъщи. Което изяжда много време за почивка и други приятни занимания.

1. Замества казармата
2. Пести родителските нерви в периода на тийнстването.
3. Позволява отглеждането в контролирана социално-културна среда
4. Запазва (теоретически) целомъдрието на расовите девойки преди сватбата за някой принц
5. Спомага за отстраняване на разсейващи външни дразнители като телевизия, социални мрежи и мобилни телефони
6. Насърчава независимостта, предпазва от обсесивни родители и подпомага отделянето от родното семейство
7. Безценно е при разделени или разведени (богати) родители, които спорят кой да (не) отглежда общите деца, както и при самотни майки търсещи следващата духовно обогатяваща връзка.
8. Възпитава необходимите за членовете на бъдещия елит качества като рационалност, вяра в собствените сили и възможности, усещане за глобална принадлежност и т.н.

Някои от тези точки не са за изпускане. Ако имах толкова пари, щях да се замисля.

Осма точка звучи като "да се научиш да прецакаш другарчето".

Всички точки са катастрофално ужасни и за мен само показват защо НЕ трябва да си пращаме децата в казарма.

Последното изречение от т.7 е толкова мизогинистно, че чак не е смешно. Проблемът при сарказъма е, че поставя в унижена позиция осмивания.

Някакво съвпадение е, но единственото дете, което познавам и учи в пансион във Франция, е дете на родители, които се разведоха, когато то беше 7 клас. Самото дете не искаше да остане тук. Аз лично не виждам никаква причина децата ми да учат в пансион - доброто образование е достъпно навсякъде, не живеем в 18 век.

Ако говорим за "Льо Розе", там е ясно, че родителите изпращат децата си не заради невероятното образование, а заради средата и формирането на връзки и контакти с богати семейства.

Всички тези точки са по-скоро вторичен self deception след решение тип "да покажем, че стоим много над останалите досадно обикновени хора, пък и без това тийнът малко ни лази по нервите напоследък".

За мен пансионите като цяло са почти същите като всяка институция за дългосрочно отглеждане на деца. На практика децата имат родители, които виждат много рядко, общуват с тях много рядко, а са институционализирани за по-голямата част от годината в ограничена среда с ограничено количество чужди деца (които не са им братя, сестри). За тях се грижат или отговарят възрастни, които са чужди за тях хора. Разликата е в парите, които се заплащат за издръжката на тези деца.

Ежко, добре се посмях.
Дай сега серизоно, какви са плюсовете?

Аз, като самотна майка, определено се почувствах засегната от т. 7 на Ежко.

Ежко, самотните родители също сме хора и имаме нужда от неща, които не са свързани единствено с децата. И не е необходимо за тази цел да си пращаме децата някъде си.

Освен това около мен напоследък се навъдиха доста разведени родители и при някои наистина борбата за децата е ожесточена с всичките минуси за всички страни.

Та изобщо седмата точка на Ежко ми прозвуча толкова язвителна и не на място, че нямам думи. Ежко, дано никога не ти се налага да се окажеш в някоя от тези ситуации. Не е весело, да знаеш!