Скоро ще навърша 17 и усещам как дълбоко съм навлязла в ежегодната Сатурнова Дупка. Замислям се колко съм наивна и нелепа, невежа и филмирано-поетична.
От както се помня (в детската градина) харесвам едно момче. С него си бяхме доста близки приятели, дори ходехме на танци заедно (имахме си и дует, той трябваше да ме вдига нагоре-надолу и да ме върти, а аз да го гледам влюбено и да го прегръщам - не ми беше трудно). Бяхме ходили заедно на един танцов лагер, където ни избраха за най-добро изпълнение от целия конкурс и той ми подари общата ни награда.
В 8ми клас ни предизвикаха да се целунем и помня как буквално щях да избухна, той някак ме хвана за рамото, а пък аз от страх леко се извъртях и дори не знам дали устните ни са се докоснали😳
Като цяло имаме много хубави и топли спомени заедно.... но всички са в миналото.
Гледайки назад във времето осъзнавам, че през почти всеки период от тепърва започващия си живот, аз съм имала някакви симпатии и чувства към него.
Преди около година (на 23.03.2020 - да знам, обсебена съм) реших да му призная за дългогодишните си чувства по чат, на което той откликна с голямо разбиране и много улесни цялата ситуация и за двама ни. Оказа се, че и той ме е харесвал, но вече било твърде късно, искала ли съм да сме си пак приятели и отново да се сближи, защото от края на 8клас майка ми реши да ме отпише от танци😓
Аз първоначално бях леко разочарована, но все пак обнадеждена, и какво като нямаше да станем гаджета или да сме "интимни", все пак е време прекарано с него.
И сега, хилядолетия по-късно, аз все още си го мечтая, може би искам някаква представа за него, която съм си изградила, вместо самия него, защото отдавна вече не го познавам и не сме си говорили истински. Понякога опитвам да му пиша но не е нищо особено...
Една от съученичките ми (и моя приятелка) напоследък се сближи с компанията му и много и завиждам, което е ужасно... Иска ми се да говоря с приятелките си за него, но чувствам колко съм обсебена и обсебваща и не искам да им досаждам. Още преди 2 години когато им говорех за него, те подхождаха някак неглижирайки ситуацията и не чувствах, че ме подкрепят. Осъзнавам как всичките онези пъти, когато съм плакала за него, (защото например ми е казал нещо на дънките или, защото не ми е казал здрасти на лафката😆),той също ме е харесвал и на него може би също не му е било лесно....
Мога вече да предусетя как всички ми казвате "минало, заминало" и, че трябва да продължавам напред и да не премислям толкова много нещата....
Чувствам се като някаква баба, а не бива да е така на почти 17,нали?!
Това беше малка част, от историйката ми вероятно всички хора минават през такива неща рано или късно през живота си, но тък като не чувствам, че в момента имам някой в живота си, на когото мога да се доверя, ще се оставя във вашите ръце и на вашите думи, бъдете честни💕
Пожелавам Ви здраве на първо място, също така и много щастие, любов и красиви моменти✨🌼💖