Темата на Ибо 🎧 Ибрахим Челиккол и Демет Йоздемир в "Doğduğun Ev Kaderindir" №71

Цитирам те: Не е въпроса дали ще е тази или друга директива - въпросът е тези мерки да се въведат, в името на всички настоящи и бъдещи жертви.

Според мен няма нужда да оплакваме Истанбулската конвенция и отхвърлянето ѝ. Проблемът изобщо не е в нея, оказва се, че тя самата е подводен камък по други причини, а не защото домашното насилие не трябва да се наказва и криминализира. Може би точно защото семейството (досега беше така) е основна клетка, толкова фундаментална, че човек приема, че тя функционира и се саморегулира, без да се налага защитата ѝ да е застъпена в наказателен закон и защото признанието, че в нея си извършват ужасни форми на насилие, е признание за огромен морален дефицит в даденото общество, са били причини проблемът да се замете под килими. По какви други причини иначе?

Отново благодаря, темата е мащабна.

Аз бих казала, че има други причини: семейството е институция и като такава е претърпяло историческо развитие, в което се разграничават два типа семейство - традиционно и модерно.  Съответно на това, като всяка институция, упражняват два вида власт и формират два типа личност - традиционна и модерна.
Когато някой казва, че семейството е "естествена общност", той казва всъщност, че тук се изграждат връзки по кръв. Веднага след това обаче над "естественото" се добавя "свещен брак", а това вече означава, че бракът зависи не от настоящето, а от миналото и отвъдното (Божественото, Съдбовното). Любовта обикновено се подминава. Започва позоваване на "семейните ценности", които обаче не се оповестяват и именуват (Ердоган не е посочил причини за подписания указ за отказ от ИК, но консервативни среди употребяват точно този термин, който има магическа сила.) Като се съчетае тая магия със страха от "социалния пол" и ... забележете: "не е добре приет и принципът на равенство между половете", ама "ще се борим за все по-силна жена в обществото" и нещата губят очертанията и яснотата си. А властта в традиционното семейство е: тотална (и върху тяло, и върху душата на личността), персонална и циклична (от поколение на поколение). Такава власт създава не индивидуалности, а индивиди - проявление на родовото тяло. Даже собственото име разграничава личностите, само доколкото ги вписва в свещеното родово минало. Може ли такава личност да създава свободни взаимоотношения в семейството и в обществото? Да избере брачния си партньор, професията си, гражданското си участие в работата на държавата? Та държавата, обществото, семейството са сакрализирани. Как някаква си личност може да се бори с митологизирани структури? При такова разбиране на семейството жените и децата са лишени от публичност и това е продължило вкл. до средата на 20 век.
С модернизацията на обществото проблемът за частното и публичното пространство на личността излиза на преден план. Трудна промяна! (Спомняте ли си каква борба води Ния Глаушева от "Преспанските камбани"да си нареди поне една стаичка според собствения си вкус, а после и да построи нов дом за семейството си? И я води с друга жена!)
С появата на: "Моят дом е моята крепост" се означава процеса на превръщане на дома в неприкосновено, интимно пространство, правото на индивидуална независимост от обществото. С Декларацията и Конвенцията за човешките права се признават естествените права на всеки човек на автономия, равноправие и свобода на изборите във взаимоотношенията. Може ли "моят дом" обаче, който ме защитава от държавата, да ме защити от традиционната власт на мъжа, рода, че и племето, ако той е оградена крепост? Ще има ли реално частно пространство, ако то е лишено от публичност? Нова, модерна публичност, регулирана от норми, а не от господин, сеньор и какъвто и да е бащица. Ами няма как една съпруга или една дъщеря естествено да се противопостави на силата и традицията, ако няма цялостна система (не кърпеж на стари норми) от закони, институции (държавни и граждански), които я представляват и защитават. Няма как и семейството, ако иска да е основна клетка, да създава свободни, но и отговорни личности. Ако семейството наподобява казарма, то само нивелира, учи на подчинение и дължимото на другите. А Аза, от който израства и модерният гражданин, изисква: 1) равноправни отношения в семейството Аз -Ти, където другостта е ценна, колкото и Азът. 2) система на образование, която не само дисциплинира и нормира, но и оличностява; 3) развита система от държавни и граждански организации, които позволяват хората независимо от пол и възраст да създават обществени отношения, а не просто да ги отразяват, копират, мултиплицират... В това откривам аз смисъла на ИК и постовете с ценна юридическа и социологическа конкретика на Беа.   

За конкретната конвенция не претендирам да съм наясно с наличието на "задкулисни цели" и подводни камъни, но пък съм я прочела внимателно и не мога да не изразя възмущението си как много политици прегърнаха възможността, почивайки на изтъкването на "семейните ценности" и традициите, да настроят срещу нея и без друго примитивната маса народ, който вирее в родината ни наред с разумните и мислещи хора, но за съжаление ги надминава по численост...

В какъв смисъл се посяга на ценности? Както Катя прекрасно го е обяснила - от векове ценността е била жената да си знае мястото, едно стъпало по-високо (а на моменти дори по-ниско) от добитъка... Традиция и семейна ценност е била жената да е тиха, скромна, послушна, да се грижи за съпруг, деца и домакинство без много-много да приказва, безропотно да следва наклоните, дадени от съпруг/баща/старейшина в семейството/рода и толкоз.
Белег, че в народопсихологията на много хора този архетип е жив и до днес, са реакциите, когато нещо се случи с жена... Зачетете се под статия за поредната пребита, запалена, залята с киселина или убита, и вижте как болшинството от коментарите се занимава не с осъждането на чудовищното престъпление, а с това как и защо ЖЕРТВАТА е дала повод и провокирала постъпката...
Дали е била "невярна", дали много 'номера' му е въртяла, дали много ѝ е знаела устата, дали не го е слушала и го е дразнела...подобни "основателни" причини са изброени безчет, и всичките изхождат от насаденото статукво, че една жена не би трябвало да има правото да прави никое от изброените неща, защото тя, като личност, не е отделна и самостоятелна единица със собствени права, а притежание на семейството си, което има право да я наказва и "вкарва в пътя", ако дръзне да прояви индивидуалните си желания.
Ето в това се корени злото.

И когато се започне бунт срещу подобен документ, който цели болезнено необходимите промени в законодателството, в съдебната система, и всички релевантни слоеве, за да осигури правосъдие и защита на уязвимите,  се атакува международния ред, установен за защита на основни човешки права!

Защото всъщност няма значение дали тази или друга конвенция, не би трябвало изобщо да е необходима чужда директива, за да се сетим да уредим законово защитата на тези права, нали?

Защото в сляпото оплюване и отрицание на документа, заради захващането за една дума, всъщност опонентите така и не предложиха нищо положително в замяна - защото така е най-лесно.

А според Конституцията и законите ни, задължение на държавата е да брани правата на гражданите и да ги защитава, в случай че бъдат нарушени, но за съжаление най-често нарушителите са не случайни непознати, а точно членове на семейството - роднини, настоящи и бивши, а от тях ефективна защита реално липсва, точно заради "нарушаването на ценностите"......

за мене беше важно да прочета мнение на хора, пряко ангажирани  с проблемите на семейството и дом насилие. Потвърждават се моите подозрения за истинското състояние на нещата и много съжалявам за това. Щеше ми се да не е толкова безнадеждна битката в тази посока, но се надявам на хора като вас.❤️