Цитат
Варна, да ни предупреждаваш друг път , че филма е , да си приготвим кърпички...
Ти си писала преди време за съдържанието на този филм, но съм забравила
Много тъжен филм, гледаме сериали за насилие над жените, а този филм е подобен за деца.
Съдбата на Мехмет Али е логична, след като е бил така жестоко пребиван от пастрока си и принудително изоствен от майка си, която обича и все пак е тъжно...
Най- много ме потресоха кадрите, когато отива в бившия си дом, когато игра с количката и тортата за РД- несбъднати детски мечти...
Адмирации за Чаатай, много достоверно пресъздаде образа на своя герой!
На мен филма ми хареса, но трябваше да избера друго време за гледане, че днес рано, рано с кафето го гледах, започнах деня с рев...
Ти си писала преди време за съдържанието на този филм, но съм забравила
Много тъжен филм, гледаме сериали за насилие над жените, а този филм е подобен за деца.
Съдбата на Мехмет Али е логична, след като е бил така жестоко пребиван от пастрока си и принудително изоствен от майка си, която обича и все пак е тъжно...
Най- много ме потресоха кадрите, когато отива в бившия си дом, когато игра с количката и тортата за РД- несбъднати детски мечти...
Адмирации за Чаатай, много достоверно пресъздаде образа на своя герой!
На мен филма ми хареса, но трябваше да избера друго време за гледане, че днес рано, рано с кафето го гледах, започнах деня с рев...
Съжалявам, Лили.
Да, филмът не е подходяща компания за сутрешното кафе.
Не исках да влизам в подробности, защото трябваше да издам неща от сюжета, а по-добре е да се гледа без предварителни нагласи и очаквания.
В интерес на истината, аз не плаках много, стана ми тъжно последните 20 минути и на самия финал ми се понасълзиха очите.
Не мисля, че това е картината на живота на децата, растящи на улицата.
За съжаление, той е много по-жесток, маргинален и пълен с далеч по-големи извращения от дишането на лепило.
Само са повдигнали завесата.
За мен акцентът беше върху следите, които оставя в душите ни това да бъдеш изоставен като дете.
Колкото и години да минават човек никога не се примирява с това, въпросът "Защо?" го преследва постоянно, толкова ужасна и трудна за приемане е мисълта, че си захвърлен в чувал за смет от собствената си майка, че за да стане по-поносима, я идеализираш и й измисляш оправдания.
Така правеше и Мехмед Али.
Много трагедии и несправедливости има около нас, но страданието на децата ме изпълва с най-много гняв.
Защото ние сме нашето детство.
То не е само един етап, то е целият ни живот.
Не звездите определят съдбата ни, а семейните и родителските модели, на които сме били свидетели като деца.
.................................
много благодаря за новините и превода. И двамата актьори ми харесват, независимо дали ще играят отрицателен или положителен герой.
