Февруарски бебчовци 2021 👶

Февруарското бебе ми е 2-ро. И първото и това съм им давала общо по два пъти АМ. Първото го взимаха нощем в болницата и до хранеха с АМ нощем, и когато се върнахме в къщи имаше драма през нощта и се наложи първите 2 нощи в къщи да дохраня.
Втория път родих секцио и бях в стрес кога ще ми слезе кърмата. Е, оказа се по същото време както и при първото, но заради хормоните или и аз не знам защо го дохраних веднъж втория ден в болницата. Това е.
Колкото повече АМ се дава -> толкова по-малко кърма се произвежда.
Първият път много ме боля едното зърно, но беше очаквано. Знаех, бях се подготвила и изтърпях неразположението. Но предполагам ако една майка на новородено не е запозната няма кой да и сложи правилно бебето на гърда, не и обясни някой основни неща и се оказва. Вероятно си мисли, че боли постоянно, знам ли. А дори и да преживее първата седмица, като се прибере у дома и се почнат съвети от баби, съседки, педиатри със знания от преди завършването си, повечето с кърмачески опит не повече от 3 месеца, ако майката не е подготвена със знания и приема тези съвети те я обричат на провал.

Аз бях със секцио, но кърмата ми слезна лесно, горе долу на едно с другата жена с нормално раждане. Аз имам проблем със зърната - нямам никакви, направо е плоско зърното. Пробвах с протектори, но може те да са затруднявали бебо и да не е сукал нормално. Ние имахме проблем с жълтеницата при бебо, билирубина се изхвърля с изпражненията и бебето трябва да яде достатъчно за да премине. Но при нас на един преглед се установи, че не наддава. За седмица и половина само 40 грама. Почнахме дохранване успоредно с кърмата. Колкото аз изцедя за 1 ден още поне толкова, че и повече давахме в АМ. Сукането го зарязах отдавна, цедях с помпичка, но с времето реших, че така и така ще е повечето на мляко, да не се занимавам с цедене. Въпреки, че цедях редовно и често, кърмата ми така и не мина 300-350мл за денонощие.
В болницата получих много подкрепа за кърмене.

При мен беше същото. В болницата само на АМ. Бебето ми отказваше 15 дни да засуче. Кърма слезе на 5тия ден, колкото изцеждах, давах и дохранвах. На 10тия ден успявах да изцедя по 80 мл и давах с шише. После той някак успя да засуче. 20 дни обаче беше някакъв ужас. Протектори опитах да ползвам, не стана. Бучки, разранени зърна, болка при засукване. Плачех и бях на ръба просто да спра. Болеше адски много, но в един момент и аз и гърдите и бебето свикнахме и сега не боли. Той си суче повечко, отколкото бих могла да изцедя. Успявам да събера някой и друг мл и на 24 часа замразявам именно от страх да не ми спре изведнъж. Минах сама през това. Майка ми постоянно се мъчеше да ме откаже, тя е хранела мен и сестра ми с АМ, въпреки че е имала кърма, просто и било по-лесно. А и защото моето бебе доста повръща, кърмата нали е по-рядка. И тя като почне, че това било страшен проблем, имало специално мляко за рефлукс и т.н. Отказах се да обяснявам, че ще изчакам до 3тия месец да го надрасне и докато наддава и си пълни памперса, няма да спра и ще кърмя, докато мога. Не наддава твърде много, придържа се към минимума, ще видя как е сега на втората консултация. На 1 месец беше качил 900 гр от изписването, иначе от родилното тегло 650 гр. Беше пораснал с 2 см, което също не е много. На 50 дни е вече. Каквото каже педиатърката, това. Има случаи, в които и самата кърма не е достатъчно калорична. В крайна сметка важното е бебето да е здраво.

Хриси поздравления, че не си се отказала въпреки опитите на майка ти 🤗 аз много се влияя от хората и щях да се побъркам. Много си силна 💪 Преминала си през най-болезненото, сега можеш да се наслаждаваш

Бебето ти си наддава отлично!
И кърмата ти няма да спре изведнъж (както обичат да казват жените с кратък или никакъв кърмачески стаж) ако бебето си суче достатъчно често.
А за повръщането - и моето бебче повръщаше, но от няколко дни наблюдавам сериозен спад. Според мен кърмата ми се е регулирала, а преди се е прехранвала и заради това е повръщала.
Другите съвети от нашия педиатър са оригване след хранене, да стои изправена 10-15мин след това, да се сложи нещо под матрачето за повдигане на горната част на тялото.
Както се казва - и това ще мине

Уж казват, че това е невъзможно, но в един момент бяхме стигнали 800-900мл на ден кърма + АМ. Сега спадна на 700-750 само АМ, въпреки че е по голям. Може би кърмата не го е засищала добре, макар че се образуваше каймак отгоре. Това беше допълнителен стрес - дали му стига, дали не е много, добра ли е кърмата, да не би да има колики от нея, това да не ям, онова да не ям и т.н. ММ също не му се занивамаше да топли кърма, даваше АМ, защото е по лесно и бързо. Чувствах се малко гадно, защото се мъчиш да цедиш, да миеш помпи, да събираш, болки в гърдите, ставаш през нощта да цедиш, а накрая АМ.

Аз за това не съм питала или слушала чужд опит. Само майка ми спомена как й били казали в родилното, че няма кърма ( не съм кърмена) и ми стана ясно колко са били запознати всички. Не съм питала за съвети никой. Нито роднини, нито никой. Изчетох Хедра и толкова. Беше ми ясно, че щом съм родила ще кърмя и точка. Плоски ми бяха зърната, ползвах протектори 2 седмици и после ги махнах. Каквото е изял от мен това е. Наддава, спи, пика и ака. Останалото е самовнушение и неправилни съвети. Повтарям - чуждия опит и акъл НЕ са меродавни и НЕ важат за всички. Какви ли не безумици съм чула от разни лели и баби. Та за това според мен не се кърми и се стига до АМ. Хормони, несигурност, умора и страх за бебето в комбинация с непоискан акъл.

И аз бях в  страшен филм с кърменето в началото. Първо дете.. родено секцио. От самото начало имах коластра. Донесоха ми я чак в полунощ и Бог знае как съм я сложила с мойте знайни и незнайни умения ( въпреки, че се бях уж подготвила предварително). Вечерта я взеха при тях и сигурно са я хранили в АМ и шише. На другия ден в 6 ми я донесоха обезумяла от глад и ми разказа играта на зърната, поради вероятно неправилно слагане отново. След това я удари жълтеницата и не искаше да захапе изобщо. Започна едно тикане и бутане на зърна в устата и нищо...тя спеше само. Пробвах пробно кърмене уж с протектори, заради раните и никаквото ми зърно на лявата гърда...0 мл накрая от 40 мин сукане. Голяма депресия ме удари и с болката и раните на зърната беше мечта. Добре, че персонала беше много добър и явно ме взеха при сърце и много се занимаваха всички акушерки с нас. Дохранвах там с АМ няколко пъти, защото свали доста 380 грама и много се депресирах, че детето ми стои гладно и отслабва. Всеки ден зор ...кога ще ми слезе млякото и цедене до откат. Накрая на 4 ден преди да ни изпишат ми слезе млякото, а от 00 часа вечерта тя захапа някакси и нещата започнаха да се случват. Изписаха ни, тя продължаваше да е унесена и вяла, заради жълтеницата. Майка ми беше тогава за една седмица в нас и някакси с нейната подкрепа, както и от страна на мъжът ми ...кърменето взе да се получава. Аз все си мислех, че детето остава гладно и все исках да взема АМ и да дохранвам. Майка не ми разреши. Взехме кантарче и се оказа, че бързо си възстановява рожденото тегло и наддава супер добре. Така до сега сме само и изцяло на кърма.

Моето за 45 дни беше наддало 1655 гр., като е родено 3 кг. и е порастнало 3.5 см.
Вие кой размер дрешки слагате 56 или 62 ?
На нас 56 са къси и опънати въпреки, че той се роди 48-49 см.
Също кой размер памперси ползвате ? - питам за лидйлските и памперс премиум кеир.
Забелязвам, че на различните марки са с видима разлика в размерите въпреки, че са 1ца или 2ка. Някой слагал ли е вече ваксина на 2м., която се слага.

Вече сме на 68 размер. Свиват се от сушилнята.
Размер памперс премиум кеър 2.
Сложиха ни ваксините във вторник. Всичко мина добре. Днес сложихме за ротавирус по желание.

Аз изобщо не съм доволна от Лидълските пелени. Прекалено са груби и няколко пъти ми пропускаха откъм гърба. Ползваме активно памперс премиум кеър 2. На 50 дена е и носи 62 размер. Роди се 52 см.

Моят малчо в момента го обличам с размер 62-68, почти на 2 месеца е. Дрешките се свиват от прането и сушилнята,а и памперсът също "изяжда" от размера.

R.b92, евала на майка ти и мъжа ти!

Моето лично мнение на база няколко години наблюдение по форуми, фейсбук и над 20 близки, които родиха последните 5 години е, че който не кърми е или по собствен и осъзнат избор или недостатъчно добра подготовка какво да очаква и последвало отказване защото е прекалено трудно. Не познавам и не съм чула и за една майка, която физиологично да няма капка кърма.

Аз лично бая се измъчих в началото с големия ми син, въпреки подготовката, просто той адски ме разрани в началото. Но си бях навила на пръста, че ще кърмя и го кърмих 16 месеца. През това време преживях запушвания, стрес от починал близък, бременност, спонтанен аборт... Сега с малкия пак стресът беше убийствен в началото защото родих в Ковид отделение и бяхме разделени първите 6 дни, цедих под час само и само да имам кърма. Та който иска кърми.

Пелени ползваме Памрепс Премиум Кеър 2, дрешките са нещо страшно - размери 0-3 месеца, 3-6 месеца, че и 6-9. Но сушилнята наистина им разказва играта. Той е към 5.500 кг, днес става на 2 месеца.

Кое АМ използвате?

Здравейте мами,
Да попитам татковците помагат ли ви с бебчетата? Нашият татко като беше болничен 14 дневен, който се полага за бащинство доста ми помагаше- правеше млякото, стерелицираше, гладил е дори 1-2пъти, пускаше прахосмукачка. Но откакто започна работа е адски ужас.... Прибира се от работа и гледа веднага да влезе в банята съответно стои по 40 мин, като излезе е минало времето в което можем да изкъпем малката - нахранена е естествено тя си будува още час час и нещо и само аз се занимавам с нея и се мъча да я приспя. Като я изкъпем след това отново ми отнема около час да я приспя, а ако са я хванали колики понякога става 23часа. И от тогава нататък аз да се изкъпя, той ме изпраща в банята с думите: " И по-бързо, да не се събуди" ..... След това трябва и да стопля вода, за да имам вечер за АМ да става по-бързо всичко... И така включва се само за къпането, което вече мога и сама в крайна сметка мен всичко ме боли малката по цял ден реве и иска на ръце, хваща се да върши нещо след като му кажа 10 пъти че нищи не прави и то става скандал... Само при мен ли е така... И все иска да ходи при приятели за по бира. Управданието е : " Ти излизаш и аз ще изляза" - аз излизам с бебето на разходка.. 🤔🤔

Kikiriki7 съжалявам, че преминаваш през това. Но моят съвет е да го споделиш с мъжа си, а не с нас тук. Ние няма да отидем да му кажем какво на теб не ти харесва в поведението му.
По повод първото - грешен ти е подхода. Никой не обича да го обвиняват, постави се на негово място и помисли как би се чувствала ако някой ти каже, че нищо не вършиш.
И на мен някой да ми каже, че не правя нищо, напук няма да продължа да съдействам.

По повод второто - нашето семейство се съобразява с епидемиологичната обстановка в света, особено сега, когато сме с бебе на месец и половина.
Разбира се всеки си решава как да постъпи, но за мен това поведение е несериозно.

Накратко - поговори с него, без да го обвиняваш. Дори го похвали за нещо преди да му кажеш къде са му пропуските.