Гласувахме. Голямата отдели време да пътува час, да чака на опашка, да постудува малко, но се чуства много горда. Приятелите и (всякакви народности) я подравиха, подкрепиха, а гаджето дори отиде с нея до секцията. Тръгнаха рано, от години не мисля, че е ставала толкова рано. (после се наградиха всички хлапета с чудесна католическа великденска трапеза) Малката, навърши 18 преди 3 месеца и гласува с голяма гордост. Облече се официално и обу токчета. Каза, че поводът го изисква. Гордея се с децата си.
Уважавам всички приятели и познати, които гласуват, независимо дали имат вот различен от моя. Не разбирам негласуването. Не разбирам липсата на гражданска позиция. Преосмислям значително какво "чувам" от хора защитаващи правото си да не гласуват. Има нещо криворазбрано в празното тиражиране на репликата "имам право" - незаивисмо дали става въпрос за право "на избор" "на свобода" "на свобода на словото" и т.н., когато човека няма позиция.
Млад човек, в разцвета на силите си, да няма мнение е пагубно!