Нормално е да имаш такива страхове. След раждането всичко си идва на мястото и влизап в релси 
Виж целия пост
Тема за страха
- Публикувана: 4 окт. 2006, 13:19 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2006, 16:24 ч.
# 31
5 окт. 2006, 14:41 ч.
Преди да родя от нищо не беше страх - нито от секцито, нито от това дали ще съм добра майка. Вече ме е страх от много неща и знам, че така ще бъде цял живот.
Виж целия пост
# 32
13 дек. 2006, 17:52 ч.
Всяка майка се страхува, но в 9-я мес. страховете се засилват, не можеш да спиш, бебето постоянно рита и те буди, ходи ти се често до тоалетна, но знаеш, че скоро ще дойде срещата с твоето съкровище и всички страхове се засилват още повече: дали всичко ще е наред с раждането, с него? Имай кураж и вярвай че ще мине добре, леко и безпроблемно раждане. Поне аз така се чувствах. Няма по-голямо щастие от вида на малкото слънчице!!
Виж целия пост
# 34
13 дек. 2006, 18:20 ч.
Аз не се страхувах от раждането ! Смятах че съм една от щастливките на тази земя , на който е било дадено да имат дете.
За кърменето - не знам покрай всички други неща , който ми се случиха някак си не мислех за него и после когато най-после си гушнах слънцето разбрах че да кърмиш е най-естественото нещо на света .
Най-щастливият миг в живота ми беше първата среща с бебка .Гледах в най-големите и сериозни очи на света .След като я взеха от гърдите ми разбрах че я обичам.
Е , сега се страхувам от много неща , но искам да вярвам че ще съм добра майка за детето си.Така трябва да бъде .Моля се да съм.
Виж целия пост
За кърменето - не знам покрай всички други неща , който ми се случиха някак си не мислех за него и после когато най-после си гушнах слънцето разбрах че да кърмиш е най-естественото нещо на света .
Най-щастливият миг в живота ми беше първата среща с бебка .Гледах в най-големите и сериозни очи на света .След като я взеха от гърдите ми разбрах че я обичам.
Е , сега се страхувам от много неща , но искам да вярвам че ще съм добра майка за детето си.Така трябва да бъде .Моля се да съм.
# 35
13 дек. 2006, 18:33 ч.
Докато бях бременна не се страхувах. Бях много развълнувана и чаках с нетърпение новите предизвикателства. Тръпнех в радостно очакване, така да се каже.
Страховете ми се появиха след раждането и колкото по-големи стават децата ми, толкова по-големи са и страховете ми.....за всичко...
Така че, моят съвет е да мислиш само положително, и да не се страхуваш, защото сега са най-хубавите ти мигове-мигове на очакване, на надежда, на жизнерадостни потупквания от вътре... Изживей ги, защото после идва още по-голямата радост и по-голямата отговорност!
От раждането да не ти пука-ако си настроена положително, всичко ще мине гладко и безпроблемно!
Стискам палци и горе главата!
Виж целия пост
Страховете ми се появиха след раждането и колкото по-големи стават децата ми, толкова по-големи са и страховете ми.....за всичко...
Така че, моят съвет е да мислиш само положително, и да не се страхуваш, защото сега са най-хубавите ти мигове-мигове на очакване, на надежда, на жизнерадостни потупквания от вътре... Изживей ги, защото после идва още по-голямата радост и по-голямата отговорност!
От раждането да не ти пука-ако си настроена положително, всичко ще мине гладко и безпроблемно!
Стискам палци и горе главата!
# 36
14 дек. 2006, 01:44 ч.
Ми така като гледам в раждането съм преди теб така, че ме тресе твоята треска...... страх ме е от много неща, и ако не беше така, нямаше да съм човек. Кураж! Мисля, че всеки е минал по този път. Мисли позитивно.
Виж целия пост
така, че ме тресе твоята треска...... страх ме е от много неща, и ако не беше така, нямаше да съм човек. Кураж! Мисля, че всеки е минал по този път. Мисли позитивно. 
# 37
14 дек. 2006, 02:25 ч.
Не знам дали впоследствие ще се появи, но в момента нямам страх от раждане, гледане, кърмене и изобщо справяне с живота с бебе. Единственото, от което ужасно ме е страх, и това не спирам да си го мисля, е дали детето ще е добре - т.е. от това дали ще има по 10 пръстчета до каквото се сетите. Побърквам се.
Виж целия пост
# 38
14 дек. 2006, 08:22 ч.
Като гледам темата колко е стара.....,се чудя какво да пиша 
,че тя жената вече е родила сигурно!
tanitadt79 как можа да изровиш такава стара тема?
Виж целия пост
,че тя жената вече е родила сигурно!tanitadt79 как можа да изровиш такава стара тема?
# 39
14 дек. 2006, 09:24 ч.
Още не е родила,сега сме на финалната права и страхът се засилва всеки ден...
Виж целия пост
# 40
14 дек. 2006, 09:36 ч.
И аз се страхувах и си мисля ,че това е нормално. Все пак раждането и отглеждането на дете са сериозни отговорности. Живота след това се променя в друга посока и може би се плашим от самата промяна.А страха от това ,дали ще се справиш ,ще го преудолееш . С времето ще ставаш все по-уверена . Желая ти леко раждане
Виж целия пост
Още не е родила,сега сме на финалната права и страхът се засилва всеки ден...
# 41
14 дек. 2006, 09:49 ч.
Имам чувството, че аз съм писала това... И аз се страхувам от всичко това. Не можеш да си представиш последните вечери като съм засънувала едни раждания, едни бебета, болници, лекари....Нямам думи 
Сестра ми казва, ако продължавам така, до края ще изтрещя 
Опитвам се да мисля позитивно и само се моля бебчето да е живо и здраво, със всичко друго, което зависи от мен, ще се справя 
Трябва!!!
Виж целия пост
Сестра ми казва, ако продължавам така, до края ще изтрещя Опитвам се да мисля позитивно и само се моля бебчето да е живо и здраво, със всичко друго, което зависи от мен, ще се справя Трябва!!!
# 42
14 дек. 2006, 10:17 ч.
и аз съм така,в трети месец съм,обаче ме е страх от самото раждане.
какво ли ще бъде-нормално,секцио и т.н.
искам детето да е добре и всичко да е свършило.
знам че след това и с кърменето трудно се свиква,ноооо...
обичта била невероятна.
Виж целия пост
какво ли ще бъде-нормално,секцио и т.н.
искам детето да е добре и всичко да е свършило.
знам че след това и с кърменето трудно се свиква,ноооо...
обичта била невероятна.
# 43
14 дек. 2006, 10:30 ч.
Когато разбрах че съм бременна само се радвах и от нищо не ме беше страх, но сега когато остана много малко до раждането започна ме хваща голямо шубе 
и не толкова за самото раждане (може би защото ми е за първи път), но повече ме е страх дали всичко ще е наред с бебчо, дали ще е здраво и най-вече започнах много да се шашкам дали аз ще се справя с гледането на бебчо. Така че всички твои страхове са нормална реакция на новата ситуация, но вярвам че висчко ще енаред.
Виж целия пост
и не толкова за самото раждане (може би защото ми е за първи път), но повече ме е страх дали всичко ще е наред с бебчо, дали ще е здраво и най-вече започнах много да се шашкам дали аз ще се справя с гледането на бебчо. Така че всички твои страхове са нормална реакция на новата ситуация, но вярвам че висчко ще енаред. 
Препоръчани теми