Декемврийски мърморани бръщолевят си засмяни!

  Ех,mkp страхотен ухажор Явно човека неможе да те забрави.
Ти наистина си била голямата му любов.
 Страшна работа сте имали сте и възможности а аз като пълна задръстенячка за първия и хоп... не че е лошо момчето,но вече втора година не е с нас (пуста кариера) и Ви казвам дяволите са ме хванали направо всички и всичко ми е черно.Даже съм се замислила една учителка по химия да стана тук,че с БАН сама детето няма да си изхраня.Много ама много ми е вкиснато не че е тръгнал да ме зарязва ама аз вече направо зарязана се чуствам ...айде извинявяите не ви стигат вашите грижи че и аз на главата да ви пиля
  Понеже съм отнесена от вихъра днес купувам хляб и отивам да взема кухнята на детето,оставям хляба чино на масичката до гишето взимам си яденето и у дома.Слагаме масата и разправям на баща ми :къде е хляба, а той човека Вика хляб няма не си ли купила ти шматка и половина Ви казвам главата ще си загубя някъде.

mkp, аз в подобен случай така си се оставих на емоциите... после 3 дена ревах и ми беше зле, ама пък толкова ми е било хубаво, че съм готова да се самоизмъчвам. Само че моят случай е че отсреща няма жена, деца... После (след няколко месцеа когато отново се видяхме) обаче завинаги скъсах с тоя човек... Незнам какво да ти кажа - в момента немога да намеря подходящите думи за това което искам да кажа и ще излезе нщо съвсем друго...

Миленски, ама защо едно съмнително полувъзстановяване, дори моментно, на минала сериозна връзка някак не ми се връзва с представата за нещо ново и освежаващо? Ама аз гледам да не давам съвети, че съм способна да забърквам ужасни каши, колкото и да не ми личи и да се изненадвам на себе си, ама като съм почти вманиачена да вярвам, че е възможно хубаво приятелство между хора, които - единият или и двамата - са (били) влюбени... ох, не знам какво да те посъветвам, а и не разбирам ти за какво точно се чудиш - дали също да не му попишеш с подобен тон? нали все пак не искаш да ти се изтърси тук, или...? а писмото - да, романтично си е, ама мен първо ме постресна - това последното малко суицидно ми прозвуча, а съм си контактувала с хора, които кроят такива планове, или поне така твърдят, а аз ужасно лесно се връзвам... мда, животът е един от най-сложните, дет се вика...
Пинка, а вашият татко, ако се задържи още там, няма ли как да ви вземе и вас? нали някои специализации предполагат водене на семейство... а за работата - ти трябва да си решиш, но ако се върнеш в София, ще можем да се запознаем най-сетне с теб и Никол! А накрая какво стана - върна ли се за хляба до кухнята?

А Савко има днес някакъв обрив по лицето и едната ръчичка, засега 'фаворитът' сред подозренията ми е едно гостуване в апартамент със сиамска котка снощи, ама не знам какво да правя, нищо ново сякаш не е ял (т.е. пи прясно мляко на Млечко, детскоо, ягодово, но преди ден и половина, мисля, че е отдавна), да го слагам ли на диета (не че той се храни де) тази вечер, лекарят е май с изключен телефон...

Мммм...колко подходящо писмо,когато се чувстваш потисната и самотна...И да знаеш,че някой си мисли за теб с много дълбоки чувства...разбирам те...Лично аз бих му дала шанс да ме прегърне точно заради собственото си его,ама не знам,дали ще е много честно спрямо него самия...защото ако наистина не те е забравил за толкова време и чувствата му са толкова дълбоки,колкото е излял в тези редове,значи наистина си му рана,която,дори и да зарастне,пак ще остане дълбок белег.
Фатална жена си,ей!

  Маймунка, за хляба не се върнах защото по  времето което разбрах пропуска, кухнята вече е затворила.Проблема не е че съм го забравила а че съм станала много отвеяна.
  И на мен ще ми е много приятно да се запознаем и със сигурност ще стане пролета .А сега за въпроса за таткото,имаше идея да ни вземе тази есен,но нещата пропаднаха защото го отрязаха за проект който беше три годишен.Просто не опуснаха пари по него защото е за оловни окумулатори а те се смятат вече за непреспективна тематика.Договора му е до юли и ако не си намери там работа ще се върне тук.То ясно че ще се съберем все някои ден,ама на мен вече множко ми доиде.
  Положителното в цялата история е че Ники расте на спокоино (знаете какъв ужас е в Студентски град за бебета)място и обградена от обичта на баба и дядо.Маймунка благодаря за вниманието към мен 
  Криска паднами шапката колко много професионален опит имаш смятам че толкова позитивен и оправен човек като теб няма начин да пропадне  Понеже спомена за следване,какво си решила точно.Без подкрепа ще ти е трудно но ако намериш начин можеби да погъделичкаш (да му намериш цаката)твоя любим може и да имаш успех 

Яяя тук станало интересно 

Първо майтапчийската:
Моята фризьорка е голяма кукувица, 36 годишна, богослов по образование, не е омъжена, няма деца. Тя е с черна коса. Има много сериозна задявка от няколко месеца с един германец в кю-то, женен, с две деца, беше на екскурзия в Гърция и е забила едно 27-годишно мъжле. Докато бях при нея постоянно и двамата й праща отчайващо романтични смс-и. Аз се побърках от яд и й казах следващия път да ми приготви някоя по-тъмна боя за коса, защото мене като ме видят такава русичка лолитка и направо от вратата за краката, ако може и без "здравей". По този повод ще ставам брюнетка! Ето и на МКП какви й ги пишат. Искаааааамммм ииии ааааззззз! 

По повод разсеяността: вчера съм забравила да заключа като сме излизали с Дара. И дори не си спомням как е станало. Не съм казала на Мъжо, щото ще бера ядове.
Аааа иии не му говоря от два дни.
Измислил си е три дни от седмицата тренировки. Понеделник, вторник и четвъртък. Този вторник имах много критична вечер с Дара. Вечеряхме, изкъпах я и както беше по хавлия тръгнахме да мием зъбите. Иии като се задави тва дете, повърна 300 грама манджа върху мен. Нито капка нямаше на пода. Истерия - чудя се първо нея ли да мия, мене си ли да събличам и да мия, мръзне детето, щото като я гушна тя цялата в повръщано става ... Звъня му на пожар, не вдига, на 5-тия път вдигна. Викам му да си идва веднага, той ми заявява, че бил в Люлин и нямало да си дойде. И наистина не си дойде преди края на мача. На другата сутрин се чуди защо не му говоря. Е, да се сети сам! Аз съм желязна!

МКП, аз бих си го изживяла! Но не от милосърдие, защото и на мен това ласт гудбай ми прозвуча като на Маймунка, а само ако аз го искам. Вярно е, ще ти се размъти мозъка още толкова /знам от личен опит/, ама си заслужава. Всяка минутка, всеки миг в прегръдките на любим мъж /може да е любим само за една нощ дори/ не може да се сравни с нищо друго! Отпускане, релакс, не мислиш за нищооооо ... Може и да не е непременно секс, може да е разходка в парка, хванати за ръце, може да е вечеря в ресторант или питие в някой бар - няма значение. Не изпускай момента, един миг щастие само за теб!
Аз съм на вълна Труман Капоти в момента, четох Лятно пътуване, но сега я почнах отначало, защото в нея има много чувство, което ми се струва, че не успях да уловя... може и да ми влияе зле ...

Криска, стискай зъби, душко, няма начин. Полицай, не полицай, беден, небеден, татко му е на онова дребното и като го види все едно слънцето изгрява, нали? Хайдеее деее, кога ще пием водки с тебе? Действат ободряващо 

Сигурно има нещо, което пропускам ... ама пак яхнах метлата, Румен излезе, Дара не ще да спи и през деня не спи ...
Между другото, мкп,
БЛАГОДАРЯ ЗА КОМПЛИМЕНТА   

Хайде и аз да се разпиша,че ми дойде музата за писание.
Миленски,по повод на тръпката,ако ти прииска пак си я изживей,ама лично аз мисля,че по-добре нещо ново и свежо.Нещо,което незнаеш какво ще се случи,какво ще усетиш,отколкото до болка познати фрази,физиономии и т.н.Аз май приключих общо взето със старите тръпки преди да се събера с мъж ми и буквално някой трябва да стане от гроба ,за да ми трепне нещо.
Нели,за русото мисли докато си още руса,че аз преди 2 год.реших да ставам брюнетка,после докато се върна към русото зор видях.От 2 месеца се чудя какво до си променя и накрая си смених прическата.Засега ми стига.
Криси не можеш ли да се върнеш на старата си работа или не я харесваш?

Привет милички!
За съжаление не ми е до мъже в момента, но подкрепям Чоча за 'новото и свежото'. Според мен най-добре само си пишете, защото магията ще се развали като се видите.
Марио е болничък   

Леле че либов се върти тука Аз не искам да давам съвети.Като се знам ква съм влюбчива изобщо не поглеждам настрани/нито назад във времето/щото послееее
Иначе сме добре с Дани и тати.Е малко се мъчим все още да се оттървем от гадните сополи пък и ми покашля малко ,но реших да давам Ехинацея на д-р Тайс и се надявам да помогне
И не на последно място да се похваляДНЕС СЪМ НА ФРИЗЬОР.От 4 месеца не съм ходила.И днес най-накрая си записах час за 10.А утре вечер съм на купон с Шуменските мами
А да не забравя вземах листовките,но на курмуването ме скъсаха  
Дани какво му е на Марио?Бързо да се оправяте

Мерси за мъдрите съвети. Далеч съм от мисълта, че това писмо има съдбовен характер. Интересното в случая е, че ме излавя в момент, когато се чувствам като Пинка. Просто ми е писнало да съм сама, Мартин да обикаля като Миндовата кучка из целия свят (е, работи, вярно, но това не е важното, все пак го няма). Не се и заблуждавам, че е залинял от любов по мен, просто ми стана още по-чоглаво, че съм сама. Този човек винаги, ама винаги е имал тази способност - да ме нацелва в моменти на душевен дискомфорт и да ми разбърква главата. Не, че е той, не, че още го обичам и ми е трудно да устоя - дори да беше непознат, пак щеше да ми обърка главата. Явно съм в минорно настроение и ставам лесна плячка на собствените си капани.
Не бих искала да му причинявам повече страдания, но от друга страна се изкушавам да му вляза в тона само и само да повдигна собственото си самочувствие. С Мартин сме разделени сума ти време, един път глупакът му с глупак не ми е казал нещо толкова романтично, чуваме се всеки ден и се държи, като че ли е отскочил да малко да купи хляб. А как имам нужда от вниманиееееее Затова ми е трудно в момента. Още повече, че става дума за мъж, за който почти си представих как се чувствах в прегръдките му.....За мъж, който правеше невероятни неща за мен. Пример - и двамата сме студенти, плащаме си колежа, квартира и прочие, пари вечно няма, ужас. И точно когато сме най-зле, той се прибира с голям пакет и казва - като си идвах минах покрай еди-кой си магазин, и видях на витрината тази рокля и си помислих колко красива ще си с нея и не можах да не я купя......А аз тъпанарката изпадам в бяс за това колко сметки имаме за плащане и му вдигам мега-скандал.....Такава идиотка съм, че ми идва   За такъв мъж иде реч.....Да не говорим, че работеше на 2 места, прибираше се капнал, но още с прибирането ме подхващаше да се обличам, за да ме заведе някъде защото "не било честно, че цял ден съм била сама и имам нужда от развлечение. А Мартин сега боклука да отиде да хвърли му е "штрес" и си ляга, че бил изморен....

Сега разбирате ли защо се изкушавам да продължа комуникацията в този дух - закопняла съм за нещо такова. Не искам да си възстановявам връзката, искам просто да се почувствам обичава. Ама като го знам колко е импулсивен, вярно мога да се вкарам в приключение. Де да знам и аз вече...Хубавото е, че Мартин си идва утре за една седмица. Може пък и това да помогне (освен ако не влоши нещата).  

Ох Миленка колко ми е познато това самотното чувство

Здрасти. МКП, направо ме размисли, душа. Типично в мой стил ще ти кажа, че работата ми намирисва на кармична връзка... Имам две такива - с жена и мъж. На тия хора не мога да им се сърдя, а са ме наранявали жестоко и двамата... Винаги ги оправдавам и прощавам, с пълното съзнание, че не го заслужават. Сигурно са ми били деца в предишния живот, защото освен на детето си, на никой друг не бих простила ВСИЧКО. Така и с твоя екзеплар - надушва те като нищо баш когато ти е най-зле... толкова ми е познато.... Да ти кажа оттърване няма - тъй че си направи хубавото на теб, а съм сигурна, че тъй като си е минало, ще ти мине бързо и тоя път. Новото повече ще ти обърка главата, а пък ние не искаме разводи, нали тъй!  Пък за използвания няма да мислиш - да се оправя. Няма мъж, който да не може да се оправи от любовна мъка! Аз не постъпвам така само, защото мъжът ми не го заслужава. Сложна работа Дръж ни в течение как ще си тая седмица с мъжо и ще действаме с теб!
Дани, какво му е на сладкия Марио?
Пинче, направо не ми се четат такива постове! Не бих издържала това положение, както и при МКП! Съчувствам ви е твърде меко казано. Направо съм бясна, че може да има такива мъже и че се падат баш на някой, който си ми е мил... Каква е тая свободия! Моят ще заминава за два дни в София и аз за пръв път го приех малко по-леко. Не искам без него - нали затова сме се взели - за да сме заедно. За какво ми е мъж, като го няма. Може би годините, през които се виждахме тварде рядко, си оказват въздейстивето.... и сега си го искам при мен!
Смайли, айде добре дошла в отбора на възвръщащите естествения си интелект! Аз сега се чудя как да си задържа тия кичури поне до Коледа. При второ тъмно кичурясване, може да се застъпят рус до средата и тъмен до края и ще взема да стана на вълнички Имам още месец да го измисля. Ти да пратиш снимка виднага! Забравих ли да спомена, че пак ме тресна с аргументите!

Много сложни теми за моя бременен мозък разисквате 
Миленче незнам какво да те посъветвам, тези неща винаги са ми много оплетени и трудни за разрешаване

Пинка, аз и по принцип си имам слабост към химици - майка ми и баща ми са такива, татко ми вече не се занимава с това, но преди работеше в БАН и беше много хубаво - т.е. атмосферата в техния институт беше прекрасна, на мен ми беше ужасно интересно да ходя там (но не така в службата на майка ми) - с една дума оттам имам от онзи тип важни детски спомени, когато детето попада в света на възрасните, взима този и онзи за пример, такива работи, но знам, че сега в БАН като цяло е много по-различно и май на доста места е доста западнало...

към 10 оставих Савко най-сетне в частната детска градина до нас, дето взимат и почасово, с каката се разбрахме да й се обадя в 11 как е, бил спокоен и решихме да го оставим до 12... имаше 4-5 дечица, май главно 2-3 годишни, дето му се зарадваха явно (тя може би ги беше предупредила), той все пак се усетил, че съм си тръгнала, но му минало бързо... а за онези пъпчици - май все пак са от някой комар или друг насеком, показах ги в градината, разбира се, но каката също каза, че няма проблем... ще докладвам и за края на мероприятието.

целувки на всички, независимо от цвета на косата!

Абе еййй! Аз само се шегувах за смяна на цвета на косата ми. Така си се харесвам!!! Няма да ставам брюнетка в никакъв случай  

Люси, кво викаш, мъжа ти ще идва в София??? Кога??? Дай му телефон да ми звънне, да не се чувства самотен човека. Само на една вечеря ще го заведа, да не стои гладен, нали разбираш. Грижа се за него, а и ти така ще си по-спокойна, че е нахранен ...
А ти по-добре не си прави сама експерименти с косата, а иди на фризьор. Иначе ще станеш като зебра, 108 цвята по косата. Това не ме кефи!

И така ... никаква роматика от никъде ... хем съм му казала на моя, че имам нужда от такива неща и той само ми се хили и после чак ми се подиграва. Майтап му се струва работата  
МКП, ако ти не го щеш, дай го това германче насам. Аз няма да му се карам като ми купи рокля   Дръж ни в течение. Аз за съжаление не мога да се впусна в такива описания тук, защото Румен чете български   Ще си сменя ника и тогава ще се хванете за главите