О, Емил! Същият хулиганин като Пипи, на всичкото отгоре с толкова лудо семейство. Страхотна книга!
Виж целия пост
В момента чета ... 69
- Публикувана: 18 март 2021, 11:35 ч.
- Последно мнение: 21 май 2021, 18:00 ч.
# 120
23 март 2021, 10:35 ч.
# 121
23 март 2021, 10:42 ч.
Има я, купувала съм я за големия ми син - заглавието е преведено като "Ние, децата от Шумотевица".
Виж целия пост
Най-популярната книга тук обаче е "Децата от Булербин", която в България не бях виждала.
Има я, купувала съм я за големия ми син - заглавието е преведено като "Ние, децата от Шумотевица".
# 122
23 март 2021, 10:44 ч.
Като бях малка Алиса ми беше вълшебно-приключенска и възприемах написаното буквално. Сега я разбирам по друг начин и пак я намирам за прекрасна. Не помня нито едно стихотворение от задължителните в училище, но сигурно още мога да изрецитирам Джаберуоки 
Малкият принц е друга работа, не се харесахме и най-вероятно няма да се харесаме никога.
Виж целия пост
Алиса в страната на чудесата, както и Малкият принц ,за мен не са детски книги, много възрастни не успяват да дозреят за тях, за деца да не говорим.
Малкият принц е друга работа, не се харесахме и най-вероятно няма да се харесаме никога. 
# 123
23 март 2021, 10:50 ч.
Приключих с Брит-Мари беше тук и докато я четох, мислех как ще пиша, че не ми харесва, че дори ме ядосва. Чудех се защо героите на Бакман (без тези от Бьорнстад) провокират у мен една тревожност и критичност... да ги диагностицирам и да ме дразнят.
После прочетох последните 7 глави и си мислех колко хубав е финалът. Като финал за Шампионска лига. Мислех си колко се радвам, че Брит-Мари отиде в Борг. И че всъщност книгата ми хареса и се радвам, че не я оставих. Мислех си, че Бакман успява да прави нещо като фокус, нещо като заклинание и романите му се заклещват в съзнанието по някакъв начин. Понякога дразнещ.
Иначе моят отбор е Милан...
Чудя се дали да продължа сега с Тревожни хора или с Вила с басейн.
Между другото, някой знае ли как е изглеждала първата и оригинална корица на Брит-Мари?
Виж целия пост
После прочетох последните 7 глави и си мислех колко хубав е финалът. Като финал за Шампионска лига. Мислех си колко се радвам, че Брит-Мари отиде в Борг. И че всъщност книгата ми хареса и се радвам, че не я оставих. Мислех си, че Бакман успява да прави нещо като фокус, нещо като заклинание и романите му се заклещват в съзнанието по някакъв начин. Понякога дразнещ.
Иначе моят отбор е Милан...
Чудя се дали да продължа сега с Тревожни хора или с Вила с басейн.
Между другото, някой знае ли как е изглеждала първата и оригинална корица на Брит-Мари?
# 124
23 март 2021, 10:52 ч.
Аз обратно- Алиса така и не я харесах, не ме докосва, направо ми е тъпотия. Да не говорим за нюансираното четене, което разкрива повече секс и наркотици, отколкото каквото и да е друго.
А Малкият принц е красота!
Виж целия пост
А Малкият принц е красота!
# 125
23 март 2021, 10:58 ч.
Страшно харесвах Пипи като малка. Честно казано не съм се замисляла как бих я възприела към днешна дата и може би наистина сега би ме дразнила донякъде, но е факт, че като дете я обожавах и с удоволствие бих я чела със сина си като порасне достатъчно.
Наскоро си говорихме с приятели за приказките от детството ни и всъщност стигнахме до извода, че някои от тях са адски брутални и без особена поука според мен. Например "Хензел и Гретел" - родители изоставят децата си в гората, защото нямат пари да ги хранят; вещица ги угоява, за да ги изяде; накрая децата я убиват, а родителите си ги взимат обратно и всички заживяват щастливо?! Абсурдна история от днешната ми гледна точка, но като малка никога не ми е правило впечатление. Явно възприятията на децата са много по-различни от тези на възрастните.
Любимите ми книги като малка бяха "Мечо Пух", "Тайната градина", "Малки жени", "Без дом" и "Приказка без край". Все си мисля, че и сега бих ги харесала, като "Малки жени" дори съм си я купила в ново издание и ѝ се каня от известно време.
Виж целия пост
Наскоро си говорихме с приятели за приказките от детството ни и всъщност стигнахме до извода, че някои от тях са адски брутални и без особена поука според мен. Например "Хензел и Гретел" - родители изоставят децата си в гората, защото нямат пари да ги хранят; вещица ги угоява, за да ги изяде; накрая децата я убиват, а родителите си ги взимат обратно и всички заживяват щастливо?! Абсурдна история от днешната ми гледна точка, но като малка никога не ми е правило впечатление. Явно възприятията на децата са много по-различни от тези на възрастните.
Любимите ми книги като малка бяха "Мечо Пух", "Тайната градина", "Малки жени", "Без дом" и "Приказка без край". Все си мисля, че и сега бих ги харесала, като "Малки жени" дори съм си я купила в ново издание и ѝ се каня от известно време.
# 126
23 март 2021, 11:06 ч.
Страхотна дискусия сте започнали!
Астрид Линдгрен не мога да я понасям и преди, и сега (въпреки че като съм я чела, съм влагала неописуемо актьорско майсторство, за да я направя забавна).
Любими и като дете, и сега са ми Малката принцеса и Малкият лорд Фаунтлерой на Франсис Бърнет. Разбира се и Малкият принц.
Обожавах адаптираните приказки на Андерсен и по-конкретно тези с илюстрациите на Либико Марайа.
Сега много подбирам детски книги, и съм все по-разочарована. Опитахме с Роалд Дал, но въпреки че се приема с ентусиазъм, аз го намирам за тъп и неподходящ.
Пробвах с адаптацията на Коледна песен, но пак имам забележки...
Въобще, дайте моля някакви препоръки за нещо хубаво и съвременно, което когато децата четат или им се чете, не е необходимо да цензурираш, прескачаш думи или да обясняваш...
Виж целия пост
Астрид Линдгрен не мога да я понасям и преди, и сега (въпреки че като съм я чела, съм влагала неописуемо актьорско майсторство, за да я направя забавна).
Любими и като дете, и сега са ми Малката принцеса и Малкият лорд Фаунтлерой на Франсис Бърнет. Разбира се и Малкият принц.
Обожавах адаптираните приказки на Андерсен и по-конкретно тези с илюстрациите на Либико Марайа.
Сега много подбирам детски книги, и съм все по-разочарована. Опитахме с Роалд Дал, но въпреки че се приема с ентусиазъм, аз го намирам за тъп и неподходящ.
Пробвах с адаптацията на Коледна песен, но пак имам забележки...
Въобще, дайте моля някакви препоръки за нещо хубаво и съвременно, което когато децата четат или им се чете, не е необходимо да цензурираш, прескачаш думи или да обясняваш...
# 127
23 март 2021, 11:10 ч.
Доста поука има в бруталността на детските приказки. Най-малкият ми син няма проблем С Хари Потър и Хобитът, но от "Вълкът и седемте козлета" му се изправя косата. Работят на подсъзнателно ниво старите класики.
По мое време нямахме Роалд Дал, но щях да го харесам тогава.
В "Жените които бягат с вълци" Клариса Пинкола Естес прави феноменален анализ на класически приказки и връзката им с психиката.
О, има я в читанка:
https://chitanka.info/book/8877-bjagashtata-s-vyltsi
Виж целия пост
По мое време нямахме Роалд Дал, но щях да го харесам тогава.
В "Жените които бягат с вълци" Клариса Пинкола Естес прави феноменален анализ на класически приказки и връзката им с психиката.
О, има я в читанка:
https://chitanka.info/book/8877-bjagashtata-s-vyltsi
# 128
23 март 2021, 11:46 ч.
А влюбвахте ли се в литературните герои, когато бяхте малки момичета?
Аз например не се увличах по разни популярни актьори, но бях влюбена до уши в капитан Блъд и Робинзон Крузо.
Но най-първия си любовен трепет изпитах към Лукчо - този дързък и умен мъжкар, борец за правда и свобода. И Том Сойер с нахаканото си поведение, хитрините и интересния си живот, макар че изпитвах и известно отвращение заради умреля плъх, който размъкваше по едно време.
Виж целия пост
Аз например не се увличах по разни популярни актьори, но бях влюбена до уши в капитан Блъд и Робинзон Крузо.
Но най-първия си любовен трепет изпитах към Лукчо - този дързък и умен мъжкар, борец за правда и свобода. И Том Сойер с нахаканото си поведение, хитрините и интересния си живот, макар че изпитвах и известно отвращение заради умреля плъх, който размъкваше по едно време.
# 129
23 март 2021, 11:54 ч.
Бях влюбена в Арсен Люпен и в ума на Шерлок Холмс 😁 Отделно си фантазирах, че съм Луиза Пойндекстър и имам мустанг ("Конникът без глава"). Влачех кучето в кръг и го карах да се преструва на кон.
Виж целия пост
А влюбвахте ли се в литературните герои, когато бяхте малки момичета?
# 130
23 март 2021, 11:55 ч.
Аз директно си падах по Тримата мускетари, но не можех да реша повече по Арамис или по д’Артанян. Това беше и първата ми дебела книга.
Виж целия пост
# 131
23 март 2021, 12:28 ч.
Ооо и при мен същестуваше дилемата кой от двамата да избера . Но капитан Блъд и Аресн Люпен си остават фаворити, като и граф дьо Ла Мол от "Кралица Марго" и готиният герой от "Наследника от Калкута", но в момента не мога да се сетя за името.
Ps, от детските книжи, освен изброените, мога да добавя също и "Приключенията на Незнайко" в няколко поредици бяха...много ми беше забавна.
Виж целия пост
Аз директно си падах по Тримата мускетари, но не можех да реша повече по Арамис или по д’Артанян. Това беше и първата ми дебела книга.
. Но капитан Блъд и Аресн Люпен си остават фаворити, като и граф дьо Ла Мол от "Кралица Марго" и готиният герой от "Наследника от Калкута", но в момента не мога да се сетя за името.Ps, от детските книжи, освен изброените, мога да добавя също и "Приключенията на Незнайко" в няколко поредици бяха...много ми беше забавна.
# 132
23 март 2021, 12:33 ч.
От детството ми най-ярко си спомням "Моето момиче". Това май е и единствената книга, на която съм плакала тогава.
Виж целия пост
# 133
23 март 2021, 12:35 ч.
От Пипи най-яркият ми спомен е как една сутрин през лятото, събирайки се с приятелките да играем им предложих да бъдем "нещотърсачи", злато знаех, че няма къде да намерим. 🤣 И така обикаляхме по улиците и събирахме боклуци... 🤪
Виж целия пост
# 134
23 март 2021, 12:38 ч.
Не си я спомням Пипи и не сме стигнали дотам. Всъщност не се ли чете в училище, към списък? Още сме само на приказки - български, руски, Грим, Андерсен и без това са много. Наскоро се издразних на Бамби - как ловеца убива майката и ми идеше да я захвърля. А любимите ми в детството книги бяха на Джани Родари - Лукчо и Приказки по телефона.
Виж целия пост
Препоръчани теми