В момента чета ... 69

Тази точно не можах да я свърша. Следващите са по-добре, но за мен не са уау.

Много повече ми хареса поредицата на Ели Грифитс. С някак подобно настроение са, но героите са ми по-интересни. Също препоръчвам и книгите на Тана Френч, особено първите.

На Паулу Коелю не съм чела всички книги, но съм чела доста от тях. Последно преди няколко години прочетох “Победителят е сам”. Повечето му книги съм ги чела преди много години, но всички бяха изключително лесни за четене, увлекателно написани: Както са посъветвали повечето дами тук “Алхимикът” подходяща книга, с която да се започне, но и останалите няма да разочароват читателят.

Здравейте!
От доста време не съм писала , но и нищо хубаво не успях да прочета през това време.
Стари и нови чокои-румънски автор, живял от 1819 до 1865. Николае Филимон.
Подвеждаща анотация, насочваща към интересен сюжет. Нищо подобно. Заприлича ми на Под игото , но само   с моментите на потисничеството на румънския народ  от турски и гръцки изедници. И вметнатите епизоди на освободителни движения. Има забогатял чрез измами слуга и неговия трагичен край , който служи за назидание на другите като него.
Другата книга с румънски автор е на Панаит Истрати -Вуйчо Ангел. Домът Гюрингер.
Роден 1884, а на 23г направил опит за самоубийство. Имал в джоба си писмо до френския писател и носител на Нобелова награда Ромен Ролан. Писмото стигнало до него и той дал шанс на младия автор.
Вуйчо Ангел ми върви увлекателно. Но и от двамата румънски автори оставам със заключението, че са женомразци и според тях , цялото нещастие на земята се дължи на жената.

Николае Филимон- в книгата си пише, че когато мъжът е влюбен и го напусне жена му, той става зъл. Жени се отново и не й обръща внимание. И ако жената е добродетелна, то тя тъгува мълчаливо, въздиша и умира. Но ако не е с добродетели, тогава го напуска и пропада.
Вторият автор не остава по-назад в творенията си. Мъж залюбва най-красивата мома в селото и се жени. Замогва се и построява кръчма, дом и прави стопанство с много животни. Но излиза, че жената е супер мързелива. Само спи и мухите й влизат в носа-буквално.  Така с годините се погубва всичко , което е сътворил. Не че това е невъзможно, има много примери в живота, но за първи път чета румънска литература и това ми прави впечатление. Е, те и авторите са от 18-19 век, та е напълно в реда на нещата да са с такива възгледи.
Оплаках се и след втората книга продължавам с Изборът на Софи. Двете книжки си взех на старо за 9лв. и е крайно време да ги почвам.

На мен, страшно много ми харесва поредицата !!!
Напомня ми за Агата Кристи и мис Марпъл(тя ми е любимка, не Поаро) !
Описанието на селцето и жителите му, ме омагьосва ! Особено ми харесва, че част от жителите, участват в почти всички  книги, помагат на Гамаш, развиват се и техните истории, и всички са, като едно семейство !
А има и такива образи: поетесата Рут и патока - една от най-големите ми любимки !
Но, след като се отплесвате, докато четете, може би не са Вашите тип книги.
Следващите стават все по-хубави !

Паулу Коелю четях преди години, започнах с "Алхимикът" и много ме впечатли, беше нещо ново, но с всяка следваща губех интерес, най-вече заради непрестанно повтарящата се идея за пътуването и свързването със себе си и другите - едно и също във всички книги. "Вероника решава да умре", "11 минути", "Дневникът на един маг" и "Демонът и сеньорита Прим" все пак ми бяха интересни, за разлика от "Захир", "Вещицата от Портобело" и особено "Алеф", която прочетох наскоро, само защото майка ми ме излъга, че е много интересна. Аз пък я намерих много досадна, на всичкото отгоре има един дразнещ женски образ, който ме нервираше през цялото време.

Преди доста време съм чета на Коелю “Вероника...”,11 минути..,но в последствие стана модерен да се чете от манекенки и разни други хора,които четат 50 нюанса сиво или други бози,и реших да го зарежа,сега бих го пробвала отново,има интересен подход към читателя и всеки може да преоткрие по нещо от себе си,имам “Хипи”,ще я започвам скоро.

Tова което ми направи лошо впечатление в Коелю е липсата на посочване на цитиран източник.
Преди 16-17г колежка ми даде негова книга, беше полудяла по него, но не помня коя книга беше.
Имаше директни цитати от писмата на св. Йоан, но не си признава човека, че се перчи с чужди пера. След 2000 години апостолът трудно ще го осъди.
Може би вие ще се сетите за коя книга става дума.

Прочетох .
Книгата е дебютна за писателя, който първоначално я пише като сценарии и явно не променя много, защото през цялото време стилът беше кинематографски. Иначе кратко, точно и ясно се разказва за лагера в Белене.  Харесаха ми и главните персонажи съветският майор и доктора . Брутални са сцените от жестоката действителност, все пак ТВО по времето на комунизма са изградени по системата на ГУЛАГ. Включените игри на шах и стратегии , темата за мъжката чест и приятелство , направиха книгата още по-хубава и въздействаща. И да, ще е чудесна история на екран! 🙂📖❤️

След много отлагане най-накрая започнах " Виното. Всичко, което трябва да знаем" на Катрин Кол. Имаше много интересни факти, снимки, класации и т.н.
Негативно впечатление ми остави слабата корекция.
Аз съм любител консуматор и нямам много опит в тази сфера, но макар книгата да се водеше насочена към начинаещи, доста неща ми се сториха подходящи за хора много по-напред с материала. Също така можеше да се спестят и доста странци с  информация, които за мен беше излишна.
Харесвам такъв тип книги и тази беше приятна макар че ми отне доста време.

Преполових Жертвите, които правим, но съм с много смесени чувства. Вероятно съм имала твърде високи очаквания, но книгата не ме увлича много. Често звучи доста мелодраматично, понякога се питам криминале ли чета. Самосъжалението на повечето герои ме дразни, а от колоритни образи няма и помен - всички са натъпкани в клишета, липсва им дълбочина. Ще я дочета, но определено нищо впечатляващо. И нищо, което да подсказва, че авторите са онези, сътворили Мостът

Приключих с "Пропукване" на Карин Слотър, много ми хареса, препоръчвам я. След последния прочетен трилър "Моята прекрасна съпруга" на Саманта Даунинг, мислих че този жанр не е за мен, но "Пропукване" ми хареса както историята, така и добро представяне на образите и бих прочела и други от поредицата Уил Трент, но май трябва да се търсят на английски.
Преди това приключих с "Все още аз" на Джоджо Мойс  и не разбрах защо е харесвана повече от "След теб". На мен ми беше скучна, дочетох я да видя какво ще стане с Лу, която ми е симпатична и краят беше хубав, но втората книга ми е една идея по-интересна, покрай тийн проблемите.
Продължавам с "Хиляда сияйни слънца"

Завиждам ти за "Слънцата", Дари! 🤗
Книга, която никога няма да забравя!

За мен и двете продължения на "Аз преди теб" са слаби, но просто втората бие всички рекорди. Такова творческо безсилие отдавна не бях срещала.

Ох,„Хиляди сиайни слънца”,още ме държи,а съм я чела преди 3 години!

Здравейте.
Включвам се във вашата тема, в момента чета Absolvo te, за няма и един следобед почти я преполових. Още броя дните ми хареса много, не мога да я забравя тази книга, но и нище не знаех за конфликта в Сараево. Тя ми беше по-тежка и по-трудно я четях.

Наскоро приключих с Парижката библиотека, не лоша книга, но не е нещо особено, като че ли очаквах повече.
Любима ми стана Глина, страхотно написана и затрогваща.
Последно време се връщам и към големите класики, като Под Игото. Чела съм я в училище, но и направих и един “зрял прочит”.