Махат вече с крачета и ръчички - растат в нас АПРИЛските душички

ПРИВЕТ МОМИЧЕТА!
За болките в костите се включвам и аз.От няколко дни като вървя ме болят бедрените кости.Отдавам го на наддаването.Като бях бременна със сина ми ме болеше и таза.Имах стеснение и се разширявах.
Стискайте палци по-скоро да ми спрат контракциите,че ако се залежа ,още повече ще ме болят кокалите.  
Имена за бебчето-още умуваме.Имаме вече нещо впредвид,но не сме избрали окончателно.Баткото държи  да има братче и предлага предимно мъжки имена.
Приятен и успешен ден,мамчета!

Хей, момичета, здравейте. Отдавна не съм писала - дните летят и от работа май не ми остава време. Вече съм по-добре, през деня не ми се гади уж, но вечер си ми е лошичко и хем съм гладна, хем нищо не ми се хапва. Надявам се това да не продължи отвъд следващата седмица!
Аз съм висока 1.75 и още не съм качила нито един килограм. Но пък първия път качих 20, така че има доста време за това. Корем имам, но той така си стои от след първото раждане, само че сега се е втвърдил. Едва ли някой може да познае още. В офиса не съм казала, не знам какво чакам. нали си бачкам на сто процента... Работата ми е административна, по зял ден съм на компютъра и телефона. Не е напрегнато, тръгвам си навреме, смятам да работя най-малко до болничния.
Гледам обсъждате вече количките. Ами ние първия път бяхме с Киуни, един от по-старите модели, изключително съм доволна, триколка, минаваше отвсякъде като танк - щото аз много обикалях, на едно място не се спирах. Тежка е, но ние сме с асансьор без нито едно стъпало пред него и не ми се е налагало да я нося въобще. Още отсега обаче милият ни татко си е наумил, че трябва да си купим новия модел на Куини, защото е по-малка и по-лесно се сгъва и влиза в багажника. Аз още не съм сигурна, но поне пък имаме зимния кош и столчето за кола, така че разходът няма да е много голям. Ще видим.
Направих си първите изследвания - ок са. След две седмици съм на БХС, а на 13 ноември (18 г.с.) съм на фетална морфология. Бебчето не съм го виждала от 12 седмица и много ми се иска да го видя, но това ще стане след 2 седмици.
Поздрави на всички, дано вече да ни минава гаденето и да се преизпълним с енергия!

Името ни е готово още от преди първото дете Ако е момиче.Ако е момче, ще мислим.Каката има предложение, но не сме го обсъдили сериозно още.И тя е за Кристиян, но много около нас са с това име и незнам...ще водим преговори, определено...
Сега водя преговори и с това, какво каката ще остави в наследство, как на нея ще и купим нов стол за колата, а този да остане за бебето, но тя нещо със стола за сега не иска да се разделя, та се разбрахме да отидем да разгледаме първо и може нещо да и хареса.Иначе е много дашна на думи-легло, дрешки-всичко дава...място щяла да направи при нейните дрехои за бебето и т.н.

Май това име Кристиян е доста харесвано и ние сме си го набелязали, но таткото държи повече на Калоян, а ако е момиченце - Ванина, но наистина има доста време.
колички: ние още не мислим за това, дори не зная за какво да внимаваме, колела, плат и т.н. така че вие сте ми много полезни в това отношение.
А днес след работа ще ходя да "снимам" бебо, на всеки 10 дена си правим снимки, ще вземе да стане много суетен/суетна 
Целувки на всички! 

Сиси за плата на количкити не мога да ти кажа нищо.  Братовчедка ми си взе втора употреба Макси Кози, която имитира дънков плат и след 2- месеца вече на нищо не приличаше, така избеля.

Габи ми гали корема и го целува, показва как ще гушка бебето. Но като стане дума дали ще дава нещо на малчо веднага казва НЕЕЕЕЕ. Иначе и тя имала бебе в корема и от време на време казва - Мамо, боли ме бебето.

Някой замисля ли се за упойка?

Аз не, ако всичко е наред пак ще бъде нормално раждане. Миналия път не ме боля въобще. Бяха ми сложили само система с окситоцин и мое би но-шпа

И аз нормално раждах, предизвикано.Много тежко и дълго беше, сега направо като се сетя и ми призлява...та аз се замислям да си поискам упойка, иначе пак нормално ще си раждам надявам се...

По принцип второто раждане е по-бързо и по-лесно от първото, но има и изключения.
Майка ми и двата пъти е родила нормално и сравнително бързо, за по няколко часа. Втория път го помня - тръгна към родилния дом с трамвая към 23,30-0,00 и към 3,30-4 е родила.

Дейзи, всички с това ме забаламосват, но аз не раждам бързо след първото.Мина си време.Това едно.Второ-наистина много се проточи пътвото и то в същинската си част с контракции.На окситоцин всичко ми се сля в една контракция, нямаше почивка.Така около 13-14 часа.Преди това, ако сложа и 10 часа норманли контракции и разкритие-смятай.Бях като по филмите-мокра коса.Изредиха ми се няколко екипа.Та ако е и половината на това дето беше-пак ми е множко.Незнам, не съм страхлива, но не ми се иска да е така и вторият път.Около мен тези, които раждаха с упойка ми казаха,че след това, което съм прежиявала с първото раждане ще е чудо ако не си взема упойка някаква.Самите акушерки ми казваха-измъчи се ти, май няма за второ да помислиш, значи не преекспонирам нещата от моята си камбанария, даже се чудя как съм го направила, наистина...На финала като родих-взеха да ми ръкопляскат...
Та ме хваща малко шубето.
само да кажа за момичетата, на които им е за първи път-аз съм изключение-всички около мен-влезнаха и си родиха за няколко часа, споко

И аз се замислям за упойка.....майка ми ме е раждала 48 часа, доста съм я поизмъчила и аз съм се родила през април и знам какво инатче съм аз, та може и да си поискам упойка.....но до колкото съм учила по физиология, трябва упойката да се даде преди да са започнали "мъките", тъй като може да се навреди както на майката, така и на бебочето, малко нож с две остриета....

Още не съм мислила сериозно за имена, но си имам няколко любими за момче и момиче, така че ще е някое от тях.  
Ако се чувствам добре, ще работя поне до края на годината. После като настанат големите студове и поледици, ще реша дали да спра по-рано.
И ще си искам упойка, много!  

Ами да-то се слага до определено разкритие, после няма ефект.Ако стане бързо този път-естествено-и да искам-няма упойка.Но ако имам възможност-защо да не си спестя малко болката, че да съм адекватна после...де да знам...Имаме време още, но напоследък всички около мен това ми казват-леле като си спомним как беше с първото...и ме хвърлят и мен в размисъл...
Друго-едвам се удържам да не вадя и подреждам някои неща, замислила съм се да поразместя, да сваля в мазето нещо, да освободя масто за игра, по-просторно да направя, че нещо сме се стеснили много-малко ни е жилището.Все си казвам-да мине Нова година, но все се улавам как си мисля и за това-кое как и къде ще сложа...

Здравейте момичета!
Тъкмо днес със ставането си помислих че ми остава още десетина дни до четвъртия месец и да спре това повръщане, понеже последната седмица се чувствах по - добре и .........докато си го мислих,  , едвам стигнах до банята.
Относно количката - предния път бях с тази от кръщелницата ми, не помня модела, но след нас знам че изкара поне още едно бебе. Аз лично бях доволна. Но сега ще ми се наложи да избирам.
Моята щерка все още спи в кошарката си и за сега я дава, но като и кажа че ще спи самичка в нейната стая, а ние с бебо в друга и започва да мрънка. Но имаме време да стигнем до споразумение. Само незнам как ще се споразумеем за това, ако е момче - казва ще го върнем, или ако е момче, то задължително с него да има и момиче
Столче за колата и кошара за игра имам от нея и няма да купуваме.
А за раждането - дано второто наистина да е по-лесно от първото, че само като си помисля какво беше.........  . А уж съм мъжко момиче, но щом като съм говорила на доктора разни от сорта на "оставете ме на мира" и т.н. А и малката беше с увита пъпна връв и  се страхуваха да ен се задуши. Но ако обобщя - нямам хубав спомен. Но както казва Пенелопа - това е изключение. Преди мен родиха няколко майки, които влезнаха в предродилна зала доста след мен. Така че е индивидуално.

Като чета... имам усещането, че ей сега ще му се види края, ама тц...
Толкова изчетох из форума за вариантите да родиш и толкова мнения.... и още не мога да направя иавод за себе си. Първо исках секцио, после реших, че ако не е наложително искам изцяло да преживея момента. Естествено ме е страх от болката и си мислих за едпидурална упойка... после прочетох "Маймунската тема" и реших, че искам всички да е естествено. После пак ме хвана шубето и - реших упойка. После попаднах на снимки как се поставя епидуралната упойка и ме хвана още повече страх да ми бучкат нещо в гръбнака (като сложим, че ме е страх от игли...) И сега вече незнам.... а като си представам разкъсвания и шевове .... не могат ли да ги вадят бебетата с телепортация