Любители на кучета - 116

Ние Макс не го наказваме още, преди два дни ми захапа туниката и аз го пляснах леко той се подхлъзна и падна на една страна и започна много да плаче и да ме гледа жално, аз се рсзплаках и го гушнах, а той спря да плаче и започна с целувки. ММ знае, че на животното не посягам и започна да ме успокоява да не плача. Сърцето ми се сви, като го чух да плаче. Но след час всичко беше забравил, ако можеше и хората да са толкова добри приятели колкото нашите четириноги, света ще ше да е прекрасен.
Вчера сутринта ММ купи тел. шкембе, изчистих и сварих готово за Макс. Първо му дадох 1-2 малки парченца за проба, хареса го. След това в купата му сложих малко и омете всичко. Зачаках реакция, но нищо върти се около мен за още. Вечерта му дадох пак, всичко си излапа.
Ами изходния материал беше перфектен.
Roo Roo, благодаря за информацията. Ние решихме да го оставим тук, докато сме в България, защото билета на Макс струва около 400 € плюс това тук на летището искат кучето да има направен тест за бяс 21 дена след 2 реваксина за бяс. А ще е минала само седмица от ваксината. Затова колкото и да искаме да го вземем, няма да можем.

Аз да похваля и моето от днес. Обикновено като идват гости, познати или не, тя е първа на вратата и скача да се радва. Днес чаках куриер и си знаех, че ще падне борба с нея на вратата да я удържа да не го оближе целия. За това, след като звънна от долу и му отворих, докато го чаках да се качи, й дадох команда в леглото (с леко побутване в правилната посока), тя легна там, казах стой и тя не мръдна. Когато той дойде тя само леко избафка и ме погледна, но не мръдна от леглото. Много съм доволна! И ние малко по малко вървим в посока пълно послушание. Доста сме далеч, особено на вън като има други кучета и си запушва ушите, но вярвам че с упоритост ще стане. Най-трудно ми е да накарам децата да не показват бурна радост като се прибират. Чуе ли ги, залепва за вратата, а когато аз влизам и излизам само потупва опашка легнала.

Видях, че доста от вас са фенове на Мама Еми... аз имам голяма драма с времето за обучение и всички стъпки. В момента работя на 3 места и сме само двете с Роузи, та времето е някакъв мега лукс. Обикновено и тези 2 х 15 минути ги нямам, или трябва да я лиша от половин час разходка за тях. Много ми е трудно с процеса и вече изоставаме много от стъпките... дано да се справя, но все пак има ли сред вас такива, които не са минали през всички и пак са постигнали някакво ниво на послушание? Ние още сме на тройката само Виж ме и осморка имаме отработени.

Изчетох ви всички и се радвам, че повечето имате такива добри резултати, а други работят усилено, за да постигнат целите си 😊 Надявам се никой да не се припознае и засегне, но преди години нямаше ментори, нямаше групи тип “мама Еми”, а кучетата пак се възпитаваха... стига да имаш желание и време.

Споменавала съм и преди, че имах доберман за първо куче, като сестричка ми беше, пораснахме си заедно. Знаеше доста команди, само аз бях в състояние напълно да я контролирам, защото много ме обичаше и ми вярваше, но (голямото НО) нито е правила осморки, нито се е налагало да ме гледа по команда (правеше го инстиктивно и следваше всяка моя реакция/ движение), нито й се е забранявало да се качва по дивани/ спални, закусвахме си заедно (много ми помагаше, защото бях злояда), спахме заедно... няма да изреждам всичко, че става досадно 😉

Сега с две чихуахуа е същото- любов, доверие, внимание и някои основни правила. И двете ми кучета имат безгранично доверие в мен, а и смея да твърдя, че имаме невероятна връзка. След втората седмица вкъщи имаха изградени хигиенни навици, но за тези две седмици (за всяка) сигурно съм спала по не повече от час- два на денонощие. След необходимите ваксини просто започнахме с разходките... И двете знаят, че ограничения в апартаментите няма, забранени места- също. Във всяка стая имат индивидуално изработени стълби, което им позволява достъп до спалните и диваните. Хранят се по изключително строг график, защото едната е много възрастна, а другата с панкреатит. До такава степен са свикнали с часовете на хранене, че дори сами се будят от дълбок сън няколко минути преди да стане точното време 😋 Голямата стои сама вкъщи, а малката е навсякъде с нас, защото още от бебе решихме, че няма да стои самичка и винаги някой остава с нея или я вземаме с нас (във всякакви, немислими за повечето хора ситуации). Съдействат и изпълняват всичко, което касае прегледи и медицински интервенции. Контролирам ги в ситуации, в които ми е необходимо. Разхождат се само на неразтеглив повод (обяснимо заради размерите им и безотговорността на повечето собственици, разхождащи кучетата си пуснати 🤬) и отново в конкретни часове. На обществени места се държат прилично, стоят в мен и чакат да си свърша работата, аналогично е по летища и в самолети. Всичко е постигнато с търпение, постоянство, дисциплина (от страна на двукраките), железен график и много любов! Лично за мен това е успешната формула 😊 Говоря си с кучетата, като с хора- понякога дори ги моля най- учтиво да сменим посоката, че даже им обяснявам и защо, а как изглеждам на страничните наблюдатели... друга тема 😂

Моето мнение, с което не ангажирам никого е, че всяко куче е различно и иска различен подход, съответно има различни методи на възпитание, не е редно да се слага някаква рамка- с най- добри чувства го казвам! Най- важното, според мен е връзката на човека с кучето, времето, което му отделя, доверието, което печели и не само за определен период, а ежедневно, през целия живот на двамата заедно...

Бъдете здрави 🍀

Добро утро. Явно настъпи активният сезон на кърлежи. Вчера видяхме един, който се разхождаше на холната масичка. И махнахме втори, който се беше впил в кучето.
За такива като мен, неопитни и несръчни, препоръчвам пинсетата за махане на кърлежи.

Вече 8 или 9 намерих по кучето в рамките на месец. Първите 4 за един ден! Добре,че е бяла цялата,та всичко се вижда по нея.
 Напаст са,дано вземат да пръскат скоро,че съм в тиха истерия от гадовете.

Tonishu, съсъ сълзи се смях 😂 Ама то, щото припознавам мене си в реакцията ти. Косъм не давам да падне от Кийра и изяждам всеки, когото заподозра, че й е направил нещо без да дам шанс за обяснения. Обаче така ни манипулират тези наши зверчета...много бързо научават как да ни играят по тънката струна и се започват драматизациите. То плач, то кахърни погледи...драма куинс са всичките 😂
Chihuahuas Mom, напълно съгласна - всяко куче е индивидуално, със свой темперамент и чувствителност, но любовта, търпението и доверието винаги са печеливши!

Аз учих Хари от сайта doggofriend. Всичко което знае, го знае от там. В мама Еми влязох доста по-късно и правя само нещата, които ми допаднат. В сайта има стъпка по стъпка показани кратки клипчета, как момчето учи малко кученце от нулата, и едновременно обяснява. Не е нужно ровене във файлове и гледане на вече научени кучета, които на мен не са ми от полза. Общо взето от тук от там и сглобявам някаква моя си картинка на възпитание.

Аз също започнах от догофренд. Там методологията е същата като при мама Еми. И двете групи използвам по-скоро за идеи за обучение. Не сме някакви стриктни ученици. Моите кучета са служебна порода и си искат команди и работа.
Мария, видях, че Роузи се справя страхотно! Може по време на разходка да се тренирате. На практика най-важно е да усвоите редом ходенето, да реагира на Ела и Фу. В догофренд има страхотни филмчета за спокойно ходене на повод и тренировки за неговото постигане поетапно (с тяхното по-малко куче).

Аз съм забелязала едно - Буба е най-послушна и учи най-много, когато е щастлива. Например, в ден, в който е имала много внимание, играли сме докато на нея й е омръзнало и после сме се гушнали заедно на дивана, вечерта е способна да научи команда на 2-ри или 3-ти опит (така научи "дай лапичка" с ММ) - даже без награди, само с радостни възклицания и закачки за "браво". Друг път пак учи, но иска награди и повече упорство. Не че сме се престарали с обучението, нашата знае малко команди (защото е малка и просто не ни трябват повече). Но лично аз съм убедена в написаното от Chihuahuas Mom - връзката с кучето е определящото за обучението.
Не казвам, че съм права, казвам, че за себе си съм Да не се разсърди някой, ей!

Добро утро! Някоя от вас използва ли душач вместо обикновен нашийник? Кио обикновено не дърпа много при разходка, по-скоро само ако види някой познат, но имаме 2 вида нашийник и ме е страх, че понякога като се заинати дава назад и ще си извади главата. Стягам ги достатъчно, единия е кожен и широк като колан, другия е от плат, от онези светещите и ни беше подарък. Не че има къде да иде, но е достатъчно да ме стресне. В групата за Акити пише, че душача е много подходящ за породата. Доколкото виждам, този от снимката има стопер, който се движи за да се регулира колко да се стегне душача при дърпане и за едната халка се закачва повода (лентов, не искам да го сменям). Удобни ли са, ползвали ли сте? Може ли да се измъкне, ако се запъне назад?

Универсална панацея при обучение на куче няма,винаги трябва да се подхожда индивидуално като се спазват прости правила. Най-важното е да се изгради връзка между кучето и стопанина ,така че то да знае къде му е мястото в йерархията . Някои по-бързо възприемат,други по-бавно.Смятам че най-големият проблем в комуникацията и отглеждането на  куче е това,че им се придават човешки черти,което е грешно,кучешката психология е далеч по-различна от нашата. Кучето обича рутината,да има ясни правила ,да е нахранено ,разходено , да усеща обичта на стопанина-напълно му е достатъчно.

Мария,може да тренираш Роузи,докато се разхождате,по някоя друга команда за затвърждаване,като навън ще се получават една идея по-бавно нещата,заради многото разсейващи фактори.
Khaleesi,не съм ползвала такъв душач,но вчера пред магазина един пит точно от такъв се измъкна и хукна вътре да търси стопанката си.

Вчера в една фейсгрупа ме обвиниха индиректно, че не си обичам кучето, щом не го пускам на диваните и в леглата. Истината е, че ние просто го обожаваме, но това не пречи да го възпитаваме. То е като с децата - любовта и възпитанието вървят ръка за ръка. А и той не знае какво е да лежи на дивана и не му липсва. Иначе в нас си го гушкаме.
Аз го записах на обучение при една треньорка, за която прочетох в групата. Благодарна съм на този, който писа за нея, съжалявам че не помня кой. Само от една седмица работим по системата ѝ, но вече се забелязва напредък. Той не е проблемен, просто малко реактивен когато е на повод. Това леко се задълбочи в пубертета и решихме да се възползваме от специалист.
Вчера след разходка около НДК му открих пак кърлеж. Пак беше умрял, обаче тези гадини са ми най-неприятните от всички възможни. Затова му поръчах и една каишка Форесто. Сега са намалени малко в д-р Стефанов и ми излезна 58 лв за моя дребосък.

Пак тя, за коя треньорка става въпрос?
Считам, че е добре да се знаят имена на треньори и специалисти, от работата на които сме доволни.
Факт е, че напоследък в тази област се увеличи броят на хората, които получават сертификати за работа с кучета и обучение на хора, и това помага на по-голям брой стопани да бъдат по-компетентни и отговорни в отлеждането на домашните любимци.

Пак тя, дай референция на треньорката. Това е важна обмяна на информация.
Момичета, които храните с БАРФ, добавяте ли нещо към менюто и какво?