Съществува ли жена (в първи брак), която да не мрънка от мъжът си?

  • 5 908
  • 152
# 60
Аз ненавиждам скандали и поради това, никога не започвам такива. Особено пък за ежедневни дреболии.
Виж целия пост
# 61
И аз никога не крещя,не мога просто.Възприемам крясъците като форма на насилие,щом не съм глуха трябва да ми говорят нормално.Не си и падам по мълчанието тип "нищо ми няма" или "преди два месеца ти направи нещото Х".Когато има нещо ,което не ми харесва го казвам веднага.Моят мъж също не крещи.Имали сме разногласия,но си говорим,всеки си казва мнинието и така.За мен ,за да има баланс трябва да знае жената кога да настъпи и кога да отстъпи.Има дребни неща,които ме дразнят в мъжът ми,но на фона на цялото са пренебрежими.Например възприятията му за време,в неговата вселена на близнак три минути не са като в моята вселена на дева.Но ,не е болка за умиране.
Виж целия пост
# 62
Да, манипулативна съм когато е за общото благо. Ако не бях манипулативна и да разчитам само и единствено на ресурсите на мъжа ми, нито деца щяхме да имаме, нито къща, нито куче, нито нищо! Него ако питам - нищо не ни трябва, ха ха! Може и да има такива инициативни мъже, които са движеща сила в семейство, но моя не е от тая порода. Иска подбутване, поощряване, чесане по гушката и тогава прави чудеса за семейството. Но тръгна ли със истеричния тон, с изискванията, с тропане на крак, нищо не става.
Виж целия пост
# 63
Сега ще си призная кога започвам да крещя. Мъжът ми се заяжда за дреболии, когато не е на кеф. Мрънка и то по мен. Примерно има голям проблем в работата, обаче за него си мълчи. Гледа телевизия, аз нещо си правя из нас. И изведнъж започва да се заяжда за храна. Игнорирам първи път. Хайде стига - втори път. Трети път - пак си мълча. Е вече като каже; Цялата ти работа е такава! - избухвам и не мога!
Виж целия пост
# 64
мекичка* - Има инициативни жени като теб мъже такива няма Grinning
Виж целия пост
# 65
Рок,това са кавги като на майка ми и баща ми,даже са ми забавни отстрани.
Виж целия пост
# 66
Да, всеки си действа според характера на мъжа. Моите методи не са универсални и навярно няма да сработят при друг мъж. Те са валидни за моя, аз съм се нагодила спрямо неговия характер.
Виж целия пост
# 67
Рок,това са кавги като на майка ми и баща ми,даже са ми забавни отстрани.
И на мен понякога ми е забавно.С годините си го знам какъв е. Обаче, ако продължи по-дълъг период, започва да ми говори едни глупости и обиди и тогава наистина прекалява.
Виж целия пост
# 68
Амии, има си инциативни мъже, но са само някаква (не голяма) част, а пък са доста търсени. Аз точно такива предпочитам, за мен мъжът трябва да е инициатива и опора в една връзка, защото иначе жената става универсален войник, което не е хубаво. Не обичам и да мрънкам, от хората съм, с които сядаш, разбираш се и действаш.

Иначе няма лошо човек да се оплаче малко от половинката, не ми пречи и той да го прави. Така се отпуска напрежението. Проблемът е, когато постоянно се мрънка на половинката, особено когато това се превръща в необходимост за да се свършат някакви неща. Когато нещата се случват като описаното в първия параграф, поводи за мрънкане трудно се намират.
Виж целия пост
# 69
Имам негативен опит с инициативни мъже и бягам далеко от такива. Предпочитам мъж, с когото можем да обсъждаме проблемите, да намираме заедно решенията, а през останалото време да се наслаждаваме на връзката си. Нито желая да съм командир, нито искам да ме командорят, не искам да манипулирам, нито искам да ме манипулират, не мрънкам, искам мир, любов и равноправие.
Виж целия пост
# 70
Не знам под инициативен какво визирате.Моят е от много работещите.Който иска да вярва,но е правил 22 нощни и 12 дневни в месеца.Пише си смените на колеги и ония му дават парите,понеже минава лимита.Предлагаха му два пъти повишение и отказа.Скучно било там и по-малко били парите.Какво мога да кажа аз,като повдигна темата ми казва-аз за г@за си ли работя,за нас го правя.Това не е постоянно,но от май до декември използва всяка възможност да работи извънредно.Работата е специфична,бонусите са основно в този сезон.Не е ходил като съм била в овулация и е казвал на колегите си"овулация ,ко да правиш".Поне бяха четирима в група правещи бебе,та се разбираха кой кога,сега си говорят за зъби и памперси .
Виж целия пост
# 71
Е, ами то между инициатива и командорене разликата е огромна. Инициативният може и няма проблем да поеме контрола попринцип, но най-вече когато се налага или когато аз не желая. Съвсем друго е някой, който не ти дава да участваш в решенията.

Че мен пък другото ме побърква:

-Какво ще правим?
-Ми ти реши.
-Ми нямам претенции, където кажеш.
-Ми където ти искаш.

И така за всичко. Ако не вземеш ти решение, не се случват нещата. Пфф.
Виж целия пост
# 72
Моят е много инициативен и пак аз го "юркам" постоянно.
Ама така е, като сме двама свръхинициативни на едно място..)
Не крещя. Но имам един рязък и леден тон, който веднага променя атмосферата и предизвиква моментална реакция..))
Виж целия пост
# 73
Инициативен за мен значи да дава идеи за семейните работи, да се включва в организацията на ремонти, почивки, да възпитава децата, да може да намери майстор когато нещо се развали ( в случай, че не може той да го поправи). Защото познавам жени, които сами си купуват плочките за банята и сами си търсят майстори за каквото и да е, а мъжа само дава парите и вика" оправяй се". В нашият случай аз давам идеите, той има грижата да ги реализира. Не командоря, далеч съм от образа на мъжкарана с камшик, която шиба вербално. По скоро му вадя с памук душата.
Виж целия пост
# 74
Ох, Бобчита, все повече общи неща откривам между нас! Като е за работа - ще се утрепе, като е за вкъщи - пас.
Миналото лято пак същия номер - господин инициативен замина в чужбина да работи, останалите - да се оправят, без пари даже.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия