На Зейнеп, откакто родната й майка предяви отново претенциите си за собственост все някой й казва какво да прави, какво да чувства, как да се държи. За това избухна. И най-лесно е да се навикаш на този, който те търпи.
Всички очаквахме, че смъртта на Мехди ще развали отношенията с Баръш. Защото са нови, неукрепнали, още в зародиш подложени на непрекъснат натиск от всякъде. Баръш (както и ние) не е уверен в любовта на Зейнеп. И напълно логично се опасява, че няма да може да се спечели състезанието с мъртвия герой.
Ако сценаристите карат както до сега - житейски достоверно, следващото, което може би ще се запита Зейнеп - защо точно Мехди трябваше да загине?
На сцената, в която Зейнеп отхвърли Мехди, Демет сякаш играеше себе си - сълзите й бяха истински, дадоха едната как капва. Тук трябва да подчертая рядкото майсторство на режисьора и оператора.
Виж целия пост
Всички очаквахме, че смъртта на Мехди ще развали отношенията с Баръш. Защото са нови, неукрепнали, още в зародиш подложени на непрекъснат натиск от всякъде. Баръш (както и ние) не е уверен в любовта на Зейнеп. И напълно логично се опасява, че няма да може да се спечели състезанието с мъртвия герой.
Ако сценаристите карат както до сега - житейски достоверно, следващото, което може би ще се запита Зейнеп - защо точно Мехди трябваше да загине?
На сцената, в която Зейнеп отхвърли Мехди, Демет сякаш играеше себе си - сълзите й бяха истински, дадоха едната как капва. Тук трябва да подчертая рядкото майсторство на режисьора и оператора.
Чета ви и защото заглавието на филма е доста провокиращо. Родният дом - съдба в днешния век и в днешния отворен свят в началото ме заинтригува, колкото и да става дума за турската традиция. Не мога да навлизам в детайли, но в главата ми е една мисъл на Гастон Башлар - "Домът е съвкупност от образи, които дават на човека основания или илюзии за стабилност". Та кои са тези образи? На майката (символ на обич и разбиране), на бащата (символ на закрила), на брата и сестрата (близост и сърдечност). Тук са образите на леглото, стола, ъглите в къщата, върху които слагаме свой отпечатък; образите на личните успехи (награди, отличия). Всички тези образи дават стабилност, сила и енергия на човека. И той има основания за изборите си. Зейнеп ми е малко като емигрант или като бездомник, т.е. като човек, изтъкан от загуби. Домът й не е космос (във всички значения на думата - цялост, подреденост, красота, бижу). Той не обединява мислите й, спомените й и мечтите й. Животът на такива хора е хаос и те вечно се стремят да разберат миналото си, което ги прави и пленници на миналото. Имам съмнения, че ще изгради свой дом, ако всяка крачка в настоящето е препъване в миналото.
Този сериал на мен лично ми даде доста храна за размисъл. Героите са сложни - не се делят на добри и лоши, а на това кой как реагира в дадена ситуация, което пък от своя страна, се превърна в отлична възможност актьорите да разгърнат таланта си и да ни преведат през всякакви емоционални състояния - на сълзи, смях, гняв, радост, т.н.
