Фентъзи и фантастика - 21
- Публикувана: 1 апр. 2021, 21:26 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2021, 19:07 ч.
# 390
24 апр. 2021, 22:54 ч.
Ъ аз съм някаква бабка на 70, ама книжките ме съживяват малко
Виж целия пост
# 391
24 апр. 2021, 23:18 ч.
Аз не мога да преценя. Понякога се чудя дали тийн книгите, които не харесвам сега, щяха да ми харесат, когато бях тинейджърка... Най- вероятно малко повече, но не биха ми били любими. Харесвам почти същите неща, само че сега обичам да имат повече ... дълбочина (звучи тъпо, не съм сигурна, че това е точната дума, но в момента не се сещам за по-подходяща).
Шерлок Холмс, да речем, го обикнах от пръв прочит (а бях малка)... А от фантастиките... Не мога да се сетя за много известна книга, която да съм чела на 12-13 години и като голяма пак. Повечето известни ги четох от 19 нагоре. Дори класиките.
Виж целия пост
Аз не мога да преценя. Понякога се чудя дали тийн книгите, които не харесвам сега, щяха да ми харесат, когато бях тинейджърка... Най- вероятно малко повече, но не биха ми били любими. Харесвам почти същите неща, само че сега обичам да имат повече ... дълбочина (звучи тъпо, не съм сигурна, че това е точната дума, но в момента не се сещам за по-подходяща).Шерлок Холмс, да речем, го обикнах от пръв прочит (а бях малка)... А от фантастиките... Не мога да се сетя за много известна книга, която да съм чела на 12-13 години и като голяма пак. Повечето известни ги четох от 19 нагоре. Дори класиките.
# 392
25 апр. 2021, 07:25 ч.
Аз забелязвам, че моите деца не възприемат добре книгите от моето детство с малки изключения. Някак си, различен е техният свят. Но пък аз бих харесала техните любими книги. Все пак, основно фентъзи чете голямото дете:)).
Виж целия пост
# 393
25 апр. 2021, 08:35 ч.
Така е. Ние като деца се реехме из романтиката,днешните деца са практични.
Виж целия пост
# 394
25 апр. 2021, 08:39 ч.
Прочетох "Веровещица" на Сюзан Денърд и ми хареса. Две девойки са главните героини, от типа, които не харесвам, но учудващо не ме подразниха, добре са им изградени образите. Зараждащата се любовна история също не ме подразни. " Вещите", можеше да бъдат малко по- добре обяснени, но други недостатъци не и открих. Ще и дам 4 звезди, заслужава си. Не бях догледала и бях решила, че е дуалогия, а не е така. Дано довършат поредицата Егмонт.
Виж целия пост
# 395
25 апр. 2021, 09:26 ч.
Пиша от телефон. Прочетох Размяната на ЗелАзни кн. 1
Както и очаквах на едно мнение сме с. Моарейн книгата е супер. Сигурно съм казвал сто пъти ОБИЧАМ СТИЙМПЪНК
Виж целия пост
Както и очаквах на едно мнение сме с. Моарейн книгата е супер. Сигурно съм казвал сто пъти ОБИЧАМ СТИЙМПЪНК
# 396
25 апр. 2021, 09:44 ч.
На Зелазни само "Създания от мрак и светлина" не ми хареса, притова при втория прочит в съсна възраст.
)
По-скоро някои теми са им чужди. В Малкия Никола пердашат децата през три реда. Не им смешно, не им е интересно. Само шок и ужас. )
Виж целия пост
)Така е. Ние като деца се реехме из романтиката,днешните деца са практични.
)
# 397
25 апр. 2021, 09:57 ч.
На мен пък ми бяха интересни класическите романи (имам предвид детските) - Том Сойер го четох 3-4 пъти като малка, други такива също съм ги чела по няколко пъти. Имам една братовчедка, която още тогава разправяше, че били много тъпи, но аз и сега не съм я виждала да чете книга, та може би за нея всички книги са тъпи и я е дразнело, че я карат насила да чете.
Митологията винаги ми е харесвала, още от първото ми представяне на тези текстове, когато сигурно съм била около 10 годишна.
Виж целия пост
Митологията винаги ми е харесвала, още от първото ми представяне на тези текстове, когато сигурно съм била около 10 годишна.
# 398
25 апр. 2021, 10:06 ч.
Вече съм на компютъра пиша по -подробно
Първо Идеята в Размяната - машини срещу органични създания - е подобна на трилогията Левитиян,-Бегемот-Голият на Скот Уестърфийлд и лично на мен ми хареса. Още повече че тук е вкаран трагичен елемент (както съм казвал десетина пъти харесвам трагични герои).
Разбира се според мен историята можеше да има и друго развитие, например
Също така ако в самото начало
Като цяло идеята за разменените бебета не е нова, но Зелазни я вплита майсторски в сюжета. Аз обаче не съм убеден че машините биха загубили от фентъзи-героите както постоянно ни се втълпява. В Левитиян.-Бегемот-Голият- това имаше нещо общо че с машините бяха "Лошите" немци, а с животните - "Добрите" англичани.. Като цяло обаче аз не съм мисля, че един дракон не може да бъде победен от един свръкзвуков самолет, или че един атомен бомбардировач ще нанесе по-малки поражения. Освен това една ескадрила от изтребители би могла да пресрещне дракона. за останалото - да не говорим.
Честно казано отделно съм и на страната на науката, тя е нужна дори във фентъзито. Дори там има нужда от алхимия, както и от модерни ковачи. Добър пример е Пратчет, където се създаде железница.
@ Windekind, аз израснах със сп. "Дъга", приключенията на великите мореплаватели (Магелан, Кук, Беринг, Дрейк), със света на динозаврите, с инидианските приключения ("Томек", "Справедливите")...по-късно в моето юношество се нахвърлих на приключенските романи - Карл Май (и аз съм чел Винету - значи съм готов за премиер. Дари знам, че са три тома, а не два
)Майн Рид , Емилио Салагари, Александър Дюма....
Днес тези неща не се четат, езикът на автори като Дюма и Виктор Юго е остарял, тежък , младите искат бързо дейстиве, екшън, а не подробни описания.
"Двадесет години по-късно - виконт дьо Баржелон" искат да им го смелиш в сюжета на Желязната маска и да изхвърлиш 60 процента от сюжета на книгата, включително и любовната история на Баржелон - Луиза дьо Валиер и съдбата на мускетарите.
Така че, да времената се менят, за добро или лошо, книгите - също. Нашите дядовци едва ли биха чели "Властелинът", а безспорно биха предпочели "Овчарчето Калитко"
Виж целия пост
Първо Идеята в Размяната - машини срещу органични създания - е подобна на трилогията Левитиян,-Бегемот-Голият на Скот Уестърфийлд и лично на мен ми хареса. Още повече че тук е вкаран трагичен елемент (както съм казвал десетина пъти харесвам трагични герои).
Разбира се според мен историята можеше да има и друго развитие, например
Скрит текст:
. ако не бе видял Нора с Пол, а Пол не бе простил на хората убили баща му, те можеше да се съюзят срещу общите си врагове
Също така ако в самото начало
Скрит текст:
Нора бе избягала с Марк можеше да не се стигне дотам да убият бащата на Марк и тогава нещата щяха да вземат друг ход.
Като цяло идеята за разменените бебета не е нова, но Зелазни я вплита майсторски в сюжета. Аз обаче не съм убеден че машините биха загубили от фентъзи-героите както постоянно ни се втълпява. В Левитиян.-Бегемот-Голият- това имаше нещо общо че с машините бяха "Лошите" немци, а с животните - "Добрите" англичани.. Като цяло обаче аз не съм мисля, че един дракон не може да бъде победен от един свръкзвуков самолет, или че един атомен бомбардировач ще нанесе по-малки поражения. Освен това една ескадрила от изтребители би могла да пресрещне дракона. за останалото - да не говорим.
Честно казано отделно съм и на страната на науката, тя е нужна дори във фентъзито. Дори там има нужда от алхимия, както и от модерни ковачи. Добър пример е Пратчет, където се създаде железница.
@ Windekind, аз израснах със сп. "Дъга", приключенията на великите мореплаватели (Магелан, Кук, Беринг, Дрейк), със света на динозаврите, с инидианските приключения ("Томек", "Справедливите")...по-късно в моето юношество се нахвърлих на приключенските романи - Карл Май (и аз съм чел Винету - значи съм готов за премиер. Дари знам, че са три тома, а не два
)Майн Рид , Емилио Салагари, Александър Дюма....Днес тези неща не се четат, езикът на автори като Дюма и Виктор Юго е остарял, тежък , младите искат бързо дейстиве, екшън, а не подробни описания.
"Двадесет години по-късно - виконт дьо Баржелон" искат да им го смелиш в сюжета на Желязната маска и да изхвърлиш 60 процента от сюжета на книгата, включително и любовната история на Баржелон - Луиза дьо Валиер и съдбата на мускетарите.
Така че, да времената се менят, за добро или лошо, книгите - също. Нашите дядовци едва ли биха чели "Властелинът", а безспорно биха предпочели "Овчарчето Калитко"
# 399
25 апр. 2021, 10:15 ч.
Лукяненко твърдеше в една от книгите си, че драконите не биха имали никакъв шанс пред съвременната технология, както и че ако хората разберат за различните, ще ги избият без проблем. Значи сте на едно мнение по този въпрос 
Виж целия пост
# 400
25 апр. 2021, 10:29 ч.
чак "никакъв шас" е силно преувеличено, но се опитвам да разсъждавам от информация на базата на знанията
ОГнедишащ дракон, голям колкото СМог или Балерион - е равно на атомен бомбаридоравач от Втората световна с таван на полета приблизително 10 000 метра . Съвременните свръхзвукови самолети го бият като скорост и таван на полета (Миг 29 - 18 000 метра). А Атомните бомбаридоравачи могат да нанесат същите поражения. Още по-лошо - в новото време някой може просто да изстреля една ракета, докато дракона можеш да го свалиш с модерна зенитна система, в която има сателити, радари , торпеда и ракети.
Освен това модерните изтребители нямат само картечници, а ракети. Една ескадра от 7-8 изтребителя Ф-16 /Су -35 ще прихване дракона и ще го направи на пух и прах.
Танковете също нямат аналог. Не можеш да им излизаш с някакви броненосоци да речем, защото танковете нямат сърце.
Да не говорим, че има дронове, а ако направиш робо-птици можеш да покриеш да създадеш суперинформационна мрежа чрез сателити.
Разбира се има една тънкост - говорим за съвременната военна техника. Многот добре осъзнавам, че техниката от Първата световна война отстъпва на магията - макар и само частично, а тази от втората и е равностойна. Ако обаче се срещнат днешната техника с магията, днешната техника ще победи.
Виж целия пост
ОГнедишащ дракон, голям колкото СМог или Балерион - е равно на атомен бомбаридоравач от Втората световна с таван на полета приблизително 10 000 метра . Съвременните свръхзвукови самолети го бият като скорост и таван на полета (Миг 29 - 18 000 метра). А Атомните бомбаридоравачи могат да нанесат същите поражения. Още по-лошо - в новото време някой може просто да изстреля една ракета, докато дракона можеш да го свалиш с модерна зенитна система, в която има сателити, радари , торпеда и ракети.
Освен това модерните изтребители нямат само картечници, а ракети. Една ескадра от 7-8 изтребителя Ф-16 /Су -35 ще прихване дракона и ще го направи на пух и прах.
Танковете също нямат аналог. Не можеш да им излизаш с някакви броненосоци да речем, защото танковете нямат сърце.
Да не говорим, че има дронове, а ако направиш робо-птици можеш да покриеш да създадеш суперинформационна мрежа чрез сателити.
Разбира се има една тънкост - говорим за съвременната военна техника. Многот добре осъзнавам, че техниката от Първата световна война отстъпва на магията - макар и само частично, а тази от втората и е равностойна. Ако обаче се срещнат днешната техника с магията, днешната техника ще победи.
# 401
25 апр. 2021, 10:31 ч.
Аз четох Градът на Саймък в пети клас (12 год) и доста по-късно пак и ми хареса много и двата пъти. Но това не е тийн книга, мисля че като тийн изобщо не съм чела тийн книги 
На Зелазни най-много ми харесва Една нощ през самотният Октомври горещо препоръчвам на всички дето не са я чели, но е най-добре да се чете през октомври
Има я в читанка.
Размяната не съм я чела, но видях че и нея я има в читанка и си я набелязах.
Виж целия пост
На Зелазни най-много ми харесва Една нощ през самотният Октомври горещо препоръчвам на всички дето не са я чели, но е най-добре да се чете през октомври
Има я в читанка.
Размяната не съм я чела, но видях че и нея я има в читанка и си я набелязах.
# 402
25 апр. 2021, 10:36 ч.
Чел съм Градът, но ми се стори хаотична и не ми хареса.
На Саймък особено много ми харесаха обаче Децата на нашите деца и Котешко лице, както и Всичко живо е трева. Излъчват много силни послания.
В тях е размишлявано по философски проблеми, но от научнофантастична точка. Точно това харесвам и в книгите/Разказите на Павел Вежинов - например Един есенен ден по шосето. (и това е добре да се чете наесен)
Виж целия пост
На Саймък особено много ми харесаха обаче Децата на нашите деца и Котешко лице, както и Всичко живо е трева. Излъчват много силни послания.
В тях е размишлявано по философски проблеми, но от научнофантастична точка. Точно това харесвам и в книгите/Разказите на Павел Вежинов - например Един есенен ден по шосето. (и това е добре да се чете наесен
)Скрит текст:
Трябва да ви кажа, че вашата логика съвсем не е лишена от основания — отвърна той най-сетне. — И въпреки всичко тя е съвсем произволна. Ще ви дам един прост пример. Ако възможностите, както казахте вие, наистина се комбинират, би трябвало да съществува и такава комбинация — една галактика с една човешка цивилизация.
— А защо не? — попитах аз лекомислено.
— Ами тогава пропада и вашата теория за задължителните контакти.
Да, разбира се, той беше съвсем прав.
— И освен това — продължи непознатият — не бива да приписвате на всяко съзнание качествата на човешкото земно съзнание. Би могло да има и такова съзнание, което да се разминава с вашето земно съзнание просто без да ви забелязва или без да ви обръща внимание. Или пък да ви забелязва, но да не лежите по пътя на неговите цели. Нима вие забелязвате мравките, които пъплят из вашата градина, макар да знаете, че са живи същества? И нима се стараете с нещо да им помогнете в тяхното съществуване?
— Но те нямат съзнание!
— Кой ви каза?… Това не е толкова сигурно, колкото вие си мислите. А може би е по-съвършено от вашето от гледна точка на това, което вие човеците наричате развитие. Освен това вие говорите за съзнанието изобщо, в космически мащаб, без да сте в състояние да ми покажете едно негово трайно и общо качество. Би могло да се допусне например, че най-същественото качество на съзнанието е неговата нетрайност. Или пък неговото самоунищожение на определени етапи на развитието му. Така че отпада и вашето основно твърдение за неговото безкрайно усъвършенстване в огромните периоди от време.
— Да, наистина, прав сте — отвърнах аз смутено. — Макар че самият факт на вашето присъствие не говори в полза на такива доводи.
— Сега аз не говоря за фактите, а за вашата логика.
Трябва да ви кажа, че вашата логика съвсем не е лишена от основания — отвърна той най-сетне. — И въпреки всичко тя е съвсем произволна. Ще ви дам един прост пример. Ако възможностите, както казахте вие, наистина се комбинират, би трябвало да съществува и такава комбинация — една галактика с една човешка цивилизация.
— А защо не? — попитах аз лекомислено.
— Ами тогава пропада и вашата теория за задължителните контакти.
Да, разбира се, той беше съвсем прав.
— И освен това — продължи непознатият — не бива да приписвате на всяко съзнание качествата на човешкото земно съзнание. Би могло да има и такова съзнание, което да се разминава с вашето земно съзнание просто без да ви забелязва или без да ви обръща внимание. Или пък да ви забелязва, но да не лежите по пътя на неговите цели. Нима вие забелязвате мравките, които пъплят из вашата градина, макар да знаете, че са живи същества? И нима се стараете с нещо да им помогнете в тяхното съществуване?
— Но те нямат съзнание!
— Кой ви каза?… Това не е толкова сигурно, колкото вие си мислите. А може би е по-съвършено от вашето от гледна точка на това, което вие човеците наричате развитие. Освен това вие говорите за съзнанието изобщо, в космически мащаб, без да сте в състояние да ми покажете едно негово трайно и общо качество. Би могло да се допусне например, че най-същественото качество на съзнанието е неговата нетрайност. Или пък неговото самоунищожение на определени етапи на развитието му. Така че отпада и вашето основно твърдение за неговото безкрайно усъвършенстване в огромните периоди от време.
— Да, наистина, прав сте — отвърнах аз смутено. — Макар че самият факт на вашето присъствие не говори в полза на такива доводи.
— Сега аз не говоря за фактите, а за вашата логика.
# 403
25 апр. 2021, 11:24 ч.
На мен "Академията..." от петата книга нататък ми стана чиста проба любовно романче с основна интрига, кога тия двамата най-после ще се изконсумират. Не че и в това няма някакво удоволствие, но язък за сетинга. Такива разкошни за разработване линии останаха претупани...
Виж целия пост
Чета шеста част на Академията от Звездная.
Много ми харесва светът, който е изградила, но главната ѝ героиня продължава да ме дразни.
Всъщност, дразни ме все повече и повече.
Имаше опит да се обясни, защо е такава героинята, но май и авторката се отказа от тази непосилна мисия.
Просто героинята е смотана.
Точно заради нея зарязах поредицата за известно време и гледах китайски сериали, но от снощи пак се зачетох.
Много ми харесва светът, който е изградила, но главната ѝ героиня продължава да ме дразни.
Всъщност, дразни ме все повече и повече.
Имаше опит да се обясни, защо е такава героинята, но май и авторката се отказа от тази непосилна мисия.
Просто героинята е смотана.
Точно заради нея зарязах поредицата за известно време и гледах китайски сериали, но от снощи пак се зачетох.
На мен "Академията..." от петата книга нататък ми стана чиста проба любовно романче с основна интрига, кога тия двамата най-после ще се изконсумират. Не че и в това няма някакво удоволствие, но язък за сетинга. Такива разкошни за разработване линии останаха претупани...
# 404
25 апр. 2021, 11:47 ч.
Като малка започнах с приказки и около от десет годишна подкарах библиотеката на майка.
Българските автори не ме грабнаха особено, с изключение на Родев, Бобев, Вежинов.
Обаче световната класика и приключения и фантастика бяха моите книги. Гръцките митологии също ми бяха любими.
Имаше едни стари издания "Приключения и фантастика" - виждат се на снимката.
Имаше само няколко от библиотека Галактика, но пък заради тях открих и библиотека Фантастика и се започна Голямото Дебнене по книжарниците. Бързо се изчерпваха, пуснеха ли ги, ставаше опашка.
Помня, че първата ми книжка от тях беше "Руфо червенокосия".
Ето и книгите от тази библиотека. https://chitanka.info/sequence/OTCH-FAN
По-младите читатели може да не са я срещали.
Някои съм препрочитала и са ми любими, но една не смея да прочета отново, за да не си разваля вълшебството.
Струва ми се, че вече няма да ми е толкова интересна и вълнуваща.
Виж целия пост
Българските автори не ме грабнаха особено, с изключение на Родев, Бобев, Вежинов.
Обаче световната класика и приключения и фантастика бяха моите книги. Гръцките митологии също ми бяха любими.
Имаше едни стари издания "Приключения и фантастика" - виждат се на снимката.
Скрит текст: 
Много интересни, но малко от тях бих прочела отново. Имаше само няколко от библиотека Галактика, но пък заради тях открих и библиотека Фантастика и се започна Голямото Дебнене по книжарниците. Бързо се изчерпваха, пуснеха ли ги, ставаше опашка.
Помня, че първата ми книжка от тях беше "Руфо червенокосия".
Ето и книгите от тази библиотека. https://chitanka.info/sequence/OTCH-FAN
По-младите читатели може да не са я срещали.
Някои съм препрочитала и са ми любими, но една не смея да прочета отново, за да не си разваля вълшебството.
Струва ми се, че вече няма да ми е толкова интересна и вълнуваща.
Препоръчани теми