Фентъзи и фантастика - 21

Катнис беше толкова обикновена. Но в начина по който е написана поредицата има нещо привлекателно.
Този тип сюжети, които включват състезателен елемент (турнир или нещо от този род, но да заема основна част от сюжета, а не нещо между другото), са много популярни при мангите и винаги се харесват. Но в западната литература са по-скоро рядкост. Дали авторката не е взела идеята точно от там?

Аз пък съм умерен фен на Малазана. Отначало бях чела 4 от книгите в разбъркан ред, един ден се ядосах, подкарах ги от първата и не спрях, докато не минах и десетте (цяла година ми отне). УАУ-ефектът продължи чак до края на петата, което в моя случай е много (обикновено след третата книга, особено когато всяка е тухла като тези, поредиците почват да ми писват и да виждам основно слабостите им). 
Плюсовете: жесток, же-сток свят! Главозамайващ е направо, не се сещам за нито един друг, който толкова да заслужава определението "епичен", при това разгърнат върху хилядолетия, континенти и цели орди богове и полубогове. То са десетки раси, религии, екзотични империи, народи, династии, абе сигурно има над 2000 различни, но свързани помежду си герои в тия книги. Не мога да не му сваля шапка на Ериксън за фантазията и размаха.
Второ, от Малазана получих може би едно от най-силните внушения за ужаса и безсмислието на войната. Такива сцени на битки и военни зверства, толкова емоция и трагизъм на едно място, че ти се иска да се заровиш някъде на тъмно и дълго да не похващаш книга за война. Особено Кучешката верига... покъртително е.
Трето, героите. Ериксън има редкия талант да изгражда характеристики. Така натоварва със съдържание уж второстепенни герои, че ти се запечатват. Не ми е в стила да се привързвам към литературни образи, обаче герои като Фелисин, Фидлър, Икариум трудно се забравят.
Оттук нататък обаче съм основно на минуси. Е, няма такова многословие и разпиляност, както в Малазана! Ериксън, като много ерудити, толкова иска да разкаже на читателя си всичко, което му хрумва по въпросите на света, религиите, магическите конструкти, философията и т.н., че често създава тотален хаос, през който горкият читател буквално трябва да пълзи, за да стигне до онези последни 200 страници от всеки том, които връзват нещата. Да не говорим, че самият автор май забравя някъде по средата накъде е повел дадена сюжетна линия, хваща някой герой, бог или асцедент и просто ти го бухва обратно в центъра на някое действие без логична причина, а ти седиш и се чудиш откъде ти е дошло и какво става с онова, другото развитие. Четенето на Малазана  натоварва, при това понякога до главоболие, и ако междувременно не си се заразил от бясно любопитство докъде, в крайна сметка, ще стигне Ериксън във фантазията си, ще трябва доооста голямо усилие на волята, за да продължиш.
Уф, адски дълго стана, сори.

Хах! Да не действа зле на самочувствието явно. Но иначе си е точно така!

Ама чети си го малазана и не търси логика. Нещата самички се навързват даже не си прави труда да ги помниш, те сами се оплитат
Вярно е, че предава по неповторим начин мъката и всички други чувства, свързани с войната. Изключителен! Там съм чела като залепена с магнит, а по принцип ненавиждам подобни четива. Битките направо си ги прескачам.  Но не и Ериксон, а също и Абъркромби. Там пък как не очаквах да харесам Герои. Еми харесах ги и ги изчетох на един дъх

не съм съгласен, че нямаше развитие при Катнис ), но съм съгласен, че не беше изключителна. ИЗключителното тук по-скоро бе сюжетът, той представяше една идея която получава развитие - в началото е обикновен гладиаторски бой, постепенно прераства в робски бунт и пр.
В Общи линии  историята на Катнис бе историята на Спартак

Но тя самата само реагираше, не беше водеща в сюжета. Докато загрее нещата...ехе...

Хайде сега Катнис не била развита . А Бела от Twilight сагата какво да каже , не се сещам за по-скучен герой.  Катнисчето си е цвете направо.

Е Бела е просто емблематична, а филма направо я бетонира.

На мен Малазанската хроника много леко ми тръгна и ми хареса и ми беше интересно, но като стигнах до кучешката верига, толкова много се натоварих, че просто не можах да продължа. Може би някой ден все пак ще я дочета.
А Хиперион ми е най-любимата фантастика изобщо. Съвършено написана, особено първата част. Чакам да видя дали ще успеят някога да я филмират. И Илион и Олимп ми харесаха - имаше добри попадения. Ужас, Петата купа и Лятото на страха също. Другите му произведения преведени на български са доста по-слаби

Ще излиза още една митологична новела - Аталанта от Джани Родари, илюстрована от Дамян Дамянов. На Сиела е, което е добра новина : https://www.facebook.com/photo?fbid=3882752485107821&set=gm.3863181707096231

Между другото, мисля, че някъде съм виждала анотация на съвременна феминистка книга за Аталанта. Беше много долнопробна (анотацията, не книгата - книгата не бих я чела).

П.п. От Джани Родари съм чела само Лукчо - като малка. Хареса ми, но още тогава мислех, че е книга за революцията на пролетариата. Чудех се защо я учим, след като това вече не е модерно (т.е. след демокрацията вече е актуално да се твърди, че революционерите са били терористи).

КАК! А Джелсомино в сраната на лъжците?  Пропуснала си го? Виж - това се казва лява идеология. Но пък историята е добра

Е, Джани Родари си е ляв писател, нормално, предвид възрастта му през ВСВ и режима в Италия. Все пак, в книгите си не прави директни заявления, така че са си актуални.
Самата история за Аталанта е доста необичайна за гръцката митология, а оттам до феминистки символ не е сложно да се направи връзка.

Проблемът с тези съвременни феминистки книги, писани за известни персонажи, е че почти винаги представят историята от сърцераздирателно трагична гледна точка, което е обидно - както за самата героиня (дори да не е съществувала реално - петни се образът), така и за читателите (най-вече тези от женски пол). Не мога да разбера какво хубаво и вдъхновяващо има в това винаги да се чувстваш жертва. Аз дори не общувам в реалността с хора (обикновено са жени) с такова самосъзнание, защото според мен са енергийни вампири.

П.п. Само преди едно поколение феминистките икони в поп културата бяха съвсем други - примерно Зина (не че много я харесвам, но я предпочитам в сравнение с жалките трагични героини)... Това, което се пропагандира сега не само е грешно, ами е и вредно.

E, Зина и аз я харесвам. Ако трябва да съм честен нямам нищо против силните женски персонажи, но напоследък се напълни с героини чиято цел е да отклонят вниманието от мъжкия персонаж.

То не се направиха филми за Харли Куин, за Батуомън и то все такива в които Батман не присъства. Да не говорим версията Жената-котка с Холи Бери бе меко казано феминистчна. Бяха я превърнали в някаква супермъжкарана и убих персонажа....явно идеята, е че Батман е много шовинистичен персонаж и привилегирован масист и трябва да люшнат махалото в обратната посока. Впрочем Батман е само един пример

На мен Аталанта като типаж ми напомня за Зина, затова се сетих за нея.