Създаване на група за близки на болни от Алцхаймер 3

Някой давал ли е на близките си с деменция Неуролакс 25 мг и Alzancer?

На каква възраст е човека, защото Неуролакс не се дава при сърдечни проблеми? Аlzancer е Донецепт. Изписаха го и на майка ми, но не виждам някакъв ефект от него.

Здравейте отново! Татко имаше сериозен агресивен епизод, иска да излиза, но след това не желае да се прибира. Бърка входовете на блока, не иска да бъде придружен, а да ходи сам. Търси ключове, ядосва се, дърпа брави, врати опитва да вади, бута, посяга. До скоро излизахме и рядко се съпротивляваше за прибиране. Последният път бърза помощ му сложиха диазепам та му се подкосиха краката и се успокои. С Хлорпротиксена по цял ден спеше, нощем будуваше и тършуваше по шкафовете, безпокойството си остана. А пирацетама смятам, че засили негативите и след 3 дни прием го спряхме. Сега започнахме Хедонин 25-  3 пъти по 1 + 1 при нужда. Спряхме хлорпротексена. Даваме си мексия, сермион, нерголин.
Как се отразява при вас Хедонин, има ли агресия, стават ли близките ви по- сговорчиви, или положението е същото? Забелязваме сега, че през деня не спи толкова, а вечер съня е по -добър. Дългосрочно ако някой от вас е давал Хедонин, моля да сподели как се понася, защото се притесняваме дали ще се справим!!

Майка ми е на Хедонин сега. Ами в началото беше много зле. Първоначално беше на 25мг, но спря да действа дозата. Психиатър й изписа Лепонекс, който й се отрази много зле. Сега пак е на Хедонин, но дозата е доста голяма- сутрин 25мг, вечер от 100. Имайте търпение с него ще подейства просто иска време. Доста по-добре се понася от възрастни хора. Ако трябва давайте и вечерната доза, за да спи. Майка ми сега е доста по-спокойна, значително намаляха нервните периоди, но даваме много стриктно терапията.

За пъри път пиша , не знам дали постът ми ще излезе на правилното място.
Искам да отговоря на въпросите относно ДПЛД Княжево.
Документи се подават в социалната служба, намира се в сградата на пощата в Красно село, до сградата на СО Красно село. Там дават списък с необходимите документи. Повечето се вадят от ЦПЗ Поф. Никола Шипковенски. Междувременно установявате контакт с управителя на ДПЛД Княжево и обяснявате как стоят нещата. В общи линии, от тях зависи приемът, затова докато чакате за прием или ходите до там или звъните 2-3 пъти месечно. Те приемат хора, които могат да се движат. Ако впоследствие човек спре да ходи, остава си при тях. Няма условие да има ТЕЛК, няма условие да няма жилище, но не трябва да е продавал собствен имот последните 5 години.
Правят интервю с човека и абсурдо е, но го питат дали е съгласен да постъпи при тях. Така е по закон. Наясно са с нещата и е по-скоро проформа.
Условията в дома не са луксозни, но свети от чистота. Най-ценното в този дом е грижата. Всеки ден хората се извеждат. Тези в колички също. Пускат им музика, дават им сокчета и малки сладки, социалните работници са страхотни, разговарят с тях, някои играят шах, на пушачите се дава цигарка...
Когато времето не позволява разходки, водят ги в една голяма зала, пускат им телевизор и ги занимават с разни неща.
Състоянието на домуващите се следи много отговорно. Денонощно има мед.сестри, лекар идва всеки ден, но не е на щат там. Всеки ден с тях работят рехабилитатори. Сградата е пригодена за такива хора - няма стълби, прагове и т.н.
При необходимост от медицинска помощ свързана с други зацолявания или инциденти, близките се оправят сами.
Всеки месец се носят памперси, ръкавици и др. - дават списък.
Зимата е топло, лятото са на климатик. Храната е на кетъринг. Който не може да се храни го хранят, пасират храната . Къпят ги 1 път в седмицата. Маникю, педикюр и фризьор (боядисване, не само подстригване) се заплаща отделно.
За мен, грижата в този дом е изцяло съобразена с нуждите на хора с деменция. Управителят е страхотна, а социалните работници са си намясто. Относно санитарите, направи ми впечатление, че няма текучество.
Ако имате въпроси - насреща съм.

Здравейте, за съжаление се присъединявам към темата, заради състоянието на моя близка. Диагностицирана със съдова деменция неуточнена, преди 2 години, ЯМР на  глава не показва нищо тревожно, освен корова атрофия 1-2 степен /на 76 години е/. Няма инсулти и като цяло много здрав организъм. Първоначално е пила Немдатин, Винпекс и Сомазина. Около година беше сравнително добре.След това започна да се влошава. Дотогава излизаше сама на кратки разходки, можеше да си напазарува, не забравяше да си плаща ток, вода и т.н. Невролога предписа Аксура на мястото на Немдатин, заедно с Донецепт и другите две лекарства. След 6 месеца на Аксура, положението много се влоши. Вече почти напълно не може да се обслужва сама, по голяма и малка нужда се изпуща, казва, че краката и отказват също, трудно ходи, но все пак е на крака. Ние близките се чудим дали да не спрем Аксурата, има ли смисъл при положение, че вместо да има задържане на процеса, състоянието много бързо прогресира. В момента е с интелект на 5-6 годишно дете. А най-интересното е, че помни какво сме си говорили вчера примерно, всички близки, приятели, съседи помни. Можем да проведем съвсем адекватен разговор например за времето, за новините по телевизията, макар че губи думи. Имам чувството, че Аксурата и изпържи мозъка още повече. Ще се консултираме отново с невролога, но някой от вас имат ли опит със спиране на това лекарство?

Моят опит е, че дали с аксура или без, деменцията си напредва. Няма лекарство, което помага забавяне или спиране на процеса. Ако човек не е опасен за себе си или околните, успокоителните също са не само безполезни, но и много рискови.

Напоследък е модно да се гледат дементни в Бг без лекарства. Самоубеждават си се едни други хората, че нямало смисъл от лечения. По групите из фейсбук е страшно - назначават си и си спират лекарства кой как му падне. Моето мнение на човек видял двама души в семейството с деменция - едния със, другия без лекарства мога да кажа, че всичко е много индивидуално. Аксурата им смисъл от начална до към средна фаза и тогава забавя процеса. Ако държиш на близкия си искаш да забавиш процеса и не ти е все тая дали ще живее 6 месеца или 6 години. Факт е, че след около средна към тежка фаза вече няма особен смисъл и вече няма какво да забави. Отделно Аксурата вдига кръвното, хората стават превъзбудени и е нужно много внимателно да се мисли в кои часове се дава и да се правят опити и дозата да се намалява или увеличава, но внимателно. Може да опитате да спрете лекарството, за да видите дали ще се подобри.
Важно е да се отвори една скобичка тук- в БГ нямат никаква идея каква деменция лекуват, дават едни и същи лекарства за всички на калпак, просто защото са пълни некадърници и знаят за деменциите колкото аз знам за счетоводството - тоест нищо. Много е тъжно и го казвам това с огромно разочарование. Та в тоя ред на мисли има и деменции, които просто няма да се повлияят от Аксура, а даже сигурно може да се влошат. Не съм убедена кои деменции от какво се повлияват, но мисля че фронтотемпоралната деменция е друга история и не се влияе така от лекарства както други, а също и прогресира бързо (не се ангажирам да са сигурни тези факти- мислълта беше, че Аксурата не е магическо хапче за всички деменции).

Благодаря!

Съгласна към с Вас. Но също искам да добовя,че лекарствата забавят процеса при условие,че болестта е хваната навреме.А това в Бг не става никога,защото няма профилактика. Нещо,което намирам за важно е,че веднъж започнати лекарствата не само,че не трябва да бъдат спирани,а не трябва и да се пропускат. Иначе процесът рязко и необратимо се ускорява. Така,че лечението по форуми е силно противопоказно.

Предполагам, че всички тези питания за лекарства и схеми за лечение са породени от безисходицата в която попадаме в крайните фази на болестта. Истината е, че се чувстваме безсилни и просто се чудим с какво още можем да помогнем. Ние, всички знаем, че един ден родителите ни ще си отидат, но деменцията е ужасна причина за това. Тежко е.
Иначе, относно лекарите, не съм срещнала пренебрежение, по-скоро някак искаха да ме подготвят за неизбежността на нещата. Те се опитват да облекчат симптомите и общото ни ежедневие.
При нас, всяко ходене на лекар и влизане в болница (излизане от рутинното ежедневие) водеше до рязко развитие на болестта. След време имаше леко подобрение и пак се влизаше в някакво плато на състоянието, до следващия път. В тази връзка, не мога да прецена доколко е удачно да мъкнем постоянно близките си по изследвания и болници.

Специално с тази болест, ако няма спешно състояние, е по-добре да не се стресират болните с ходене по болници.

Абсолютно. Аз дори мисля, че при майка всичко тръгна от там. Тя падна и в продължение на 20 дни никой не подозираше счупване, защото тя си ходеше, макар и по-трудно, нямаше болки.. и аз реших все пак да направим снимка. И се оказа, че е имало счупване, но някак са се напаснали краищата и затова не е имало драматичен развой. Счупването вече почти беше зараснало. Но майка като чу счупване и като седна и повече не стана..от страх. И от там всичко тръгна надолу и започна деменцията. Сега се упреквам за това, че може би е аз с мойта паника и страхове допринесох. Най-важното за възрастните е да им се създава чувство за сигурност.

И при свекъра ми така започна - счупи си крака, беше в болница и оттам нататък тръгна надолу. Всъщност мисля, че е започнало преди това, по-скоро падането е следствие на влошена функция на мозъка.

Не, падането при майка беше сядане твърде близо до ръба на пейката като се връщала от пазар. Ето една такава тъпа случайност, небрежност..обърна колата.