Харвсва ми, че КП и АВ, въпреки че тепърва се борят за място в парламента и с риск да загубят избиратели, заявиха съвсем открито, че са ваксинирани, близките им са ваксинирани и призовават хората да се ваксинират. Това е отговорната позиция предвид случващото се наоколо.
За ваксинация ли?
Ако е така, две неща искам да те питам.
Първо - смяташ ли, че показните ПР акции, които направи ББ с публичното си ваксиниране, второто от които отнесе достатъчно хейт заради снимката с поставения предпазител на иглата /недоглеждане, не, че не си е сложил въпросната втора игла/, са довели до бум на ваксинация именно заради личния МУ пример?
И второ - наистина ли смяташ, че това НЕ беше популизъм?
Конкретно за сравнението Борисов/Радев. Радев е най-популярният политик в България в момента (или поне този с най-висок рейтинг). Освен това е държавен глава и като такъв е пример за подражание. Действията му - израз на позиция, мълчание, отричане, насърчаване - имат значение. В този случай според мен той НЕ използва позицията си пълноценно.
И да, има значение дали той ще насърчи кампанията или не. Много хора (несамо в България) са резервирани към институциите/нямат доверие в тях. Когато видиш един човек, на когото вярваш, да прави нещо, за което се чудиш, е по-вероятно и ти да го направиш. В противен случай, Байдън, Меркел, Макрон и сие нямаше да се ваксинират публично. В България конкретно - дори да беше отнел 5 минути телевизионно време от Мангъров или Чорбанов, пак щеше да е по-полезно от това, което (не) направи.
А аргументът с “то има ли изобщо значение какво ще каже/направи” абсолютно обезсмисля съществуването му. Ако няма значение какво ще каже/направи по този конкретен въпрос, защо хората да го слушат за нещо друго? Както виждаш, когато “вдигна юмрука” имаше значение. Мисля, че, ако беше подкрепил ваксинациите публично, също щеше да има значение (без да му прехвърлям отговорност за мърлявщината на Борисов по време на пандемията).
Трифонов се опитал да каже нещо за Петър Илиев, явно не е особено убеден в плагиатството му -
