Как се решихте на бебе?

  • 3 752
  • 60
# 15 9 окт. 2006, 10:18 ч.
Виждам, че има много отговори по темата, но аз искам да ти кажа нещо - ти какво си мислиш - че хоп - решеваш този месец  и си бременна  Blush (много малко са жените, които могат да си плануват бременността 1/1000, това лекар ми го каза).

Според мен почни да правиш опити за забременяване и да си търсиш друга работа ( най-добре държавна, там трудно могат да те изгонят, заради бременност, а и по-лесно ще вземеш заем) и ще видиш как всичко ще се нареди Hug
Успех!! Peace
Виж целия пост
# 16 9 окт. 2006, 10:22 ч.
Или искаш, или не, няма какво да се решава. Всичко друго е оправдания.  Ако чакаш идеалния момент - такъв няма  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 17 9 окт. 2006, 11:11 ч.
Ние не сме го 'решавали', един ден просто спряхме да се пазим, но не и да правим бебе на всяка цена. Първия месец като дойде лелката имаше леко разочарование, втория по-голямо и така след няколко месеца осъзнахме, че много го искаме, че не ни пука за работата, за апартамента, за парите. Тогава започнахме наистина да правим бебе - да следим дните, да се съобразяваме с триковете за по-лесно забременяване и тн.
Виж целия пост
# 18 9 окт. 2006, 11:13 ч.
Директно отговарям на въпроса ти - трудно. Не заради финансови причини, а по - скоро психологически - имам един спонтанен аборт преди три години. След това ни беше страх да не се повтори и този страх продължи до май тази година. При мен мина по - бързо, но при половинката ми може би и досега го има. Но в момента сме решили твърдо и действаме по въпроса. Желая ти успех и помни, че живота на човек никога не може да бъде идеален. Децата са смисъла на живота и най - често дългото отлагане е грешка. Успех!
Виж целия пост
# 19 9 окт. 2006, 11:51 ч.
Колкото и теми да пускаш и колкото и мнения да получиш, истината е една - и смятам, че всички мами тук ще ме подкрепят. В момента, когато видиш детето си и го гушнеш, когато започне да ти се усмихва от креватчето и да гука - изобщо, ама изобщо не ти пука нито за работа, нито за заплати, нито за придобивки. Поне при мен стана така. От 18-та си година работя. Сега съм на 29. И работата ми е супер динамична и интересна. А сега...светът се обърна на 180 градуса. И не ме интересува нищо освен сина ми. Това е. Отдавна съм се убедила в максимата, че няма "не мога" има "не искам". Независимо дали е съзнателно или не. Помисли и успех!  bouquet
Виж целия пост
# 20 10 окт. 2006, 09:53 ч.


  И аз така чаках - първо да оправя работата, после да оправя нещо друго, как ще живеем с една заплата. Извинения - колкото искаш. Е, сега уж всичко ми е наред, но вече година и половина опити, опити, нерви, плач и т.н..Годинките все повече стават, а с тях и отчаянието ми. В същото време докато аз все отлагах, мои приятели си направиха бебенце, изгледаха го с "едната заплата" (и то доста добре), бяха и на квартира.
  Не знам какво да те посъветвам. Ако на мен някой ми беше казал какво ме очаква, въобще нямаше да отлагам. Но, това е животът.
  Помисли и не се оставяй работата да те повлече. Успех
Виж целия пост
# 21 10 окт. 2006, 23:12 ч.
И аз съм от тези, които не могат да се решат на бебе  Sick, а и мъжът ми също, де. а сме на 30 вече, той навършени, аз не  Mr. Green При нас същите оправдания: жилищен заем, ремонт, работа, как ще я караме с една заплата и така нат. и ...... След някой и друг месец ще спрем да се пазим, пък дано да стане скоро  Praynig
Виж целия пост
# 22 12 окт. 2006, 02:20 ч.
Имах сходна дилема, как я разреших - ами оставих всичко в ръцете на съдбата  Simple Smile бях, както се казва, на етап "иска ми се, ама не ми стиска", спрях да се пазя, но забременях чаааак след една година. Така че, имай предвид, че това решение всъщност не е единствено наше решение - за съжаление,  и когато решиш,че моментът е дошъл, този момент всъщност може да не настъпи още доста време.

От друга страна, едва ли ще има "идеален момент", съдя по себе си - нямах кредити, имам собствено жилище, кола, достатъчно пари на този етап, сериозна връзка - и пак не бях 100% сигурна, че съм готова за дете. Но, постепенно започна да ми се губи смисълът от всичко, което правя, например - защо да ходя на море, като съм била толкова пъти, обаче се разтапях като гледах как дребосъчетата изпадат във възторг от него! И постепенно осъзнавах, че имам нужда да променя нещо, и да открия някакъв нов смисъл във всичко, което правя, така стигнах до идеята за дете. И те уверявам, че няма работа, която да си заслужава повече от усещането да създадеш нов живот, и да гледаш как расте и открива света пред очите ти!

Желая ти скоро да се почувстваш достатъчно готова да промениш живота си коренно - за да се увериш, че си е заслужавало "жертвите"  Peace
Виж целия пост
# 23 12 окт. 2006, 23:36 ч.
Идеален  момент за дете няма , ако го  чакаш - никога няма да имаш деца.А никоя работа, нито апартамент или кола не могат да се сравнят с усещането да станеш майка! Чаках второто си дете дълги години по същите причини - първо дълго го отлагахме : апартамента, кариерата, после то пък не ставаше. И така- цели 10 години. Сега, когато съм щастлива майка на двама дори се питам  да не родя ли още едно дете на 40 ? Работя пак същата страхотна работа , както преди да родя, е трудно ми е , но се справям. Денят ми завършва при разумен вече  пораснал тинейджър и доверчиво и гальовно бебе! Какво повече от това??
Виж целия пост
# 24 12 окт. 2006, 23:47 ч.
....Реших ме се един ден....ама не стана...чакахме за заветниоте 2 чертички 2 1/2 години... сега остана още амлко , за да си гушнем бебчо...
... трябва да си късметлия за да стане когато решиш.... Peace
Виж целия пост
# 25 13 окт. 2006, 00:12 ч.
Ние се решихме преди 3 месеца,но бебето не се е решило още Confused
Мъжа ми се чувства готов вече 2 години,ама на мен до скоро все не ми стискаше.Сега,като виждам,че не става от първия път ме е яд,че не сме пробвали по-рано ooooh!
Виж целия пост
# 26 13 окт. 2006, 11:52 ч.
привет и от мен, момичета ! много се радвам да се запозная с вас Simple Smile това настина си е сериозен въпрос- как една двойка се решава да има дете , защото като се замислиш -това зависи от страшно много неща. но в действителност- всичко е съдба  Peaceкогатое писано, тогава ще стане и нищо, абсолютно нищо друго няма значение- не го казвам, защото много искам дете, а просто защото наистина то идва на 1во място пред всички страхове и лоши обстоятелства  Heart Eyes
аз искам бебе от момента, в който по4увствах , че обичам приятеля си с цялото си сърце  Heart Eyes, т.е. от преди 2 години.разбира се тогава беше още рано , но преди 7 месеца забременях без да е планирано #Crazyот нерви ли, незнам от какво, но направих спонтанен аборт  Cryслед това изветсно време изобщо не исках и да си помислям за дете от страх и заради това 4е видях, 4е Той изобщо не е готов .но явно съм се излъгала, защото оттогава той сякаш порасна, постоянно говори за бебоци, намери си нова, много по-добра работа и в близко бъдеще ще се изнасяме да заживеем заедно Simple Smile от 4 месеца пак правим опити , засега безрезултатни Tiredно вярвам 4е когато искаме силно, нещата винаги стават Simple Smile късмет на всички !  Heart Eyes
Виж целия пост
# 27 13 окт. 2006, 17:29 ч.
Ми в края на краищата това е най-естественото нещо на света Simple Smile Ако нашите прадеди бяха имали нашите душевни терзания - "дали сега е моментът", "дали това е човекът", "дали няма да ме уволнят от работа", светът нямаше да е 6 милиарда души Laughing По-спокойно и оптимистично гледай на нещата. Първо, прецени дали искаш деца до толкова, че вече да си нетърпелива да усетиш шут в тумбачето  Heart Eyes И от там нататък, живей така, че всичко да се нареди както го искаш. Хубави съвети са ти дали девойките в тази тема. Хващаш живота за ушите и си го нареждаш както те кефи   bouquet
Виж целия пост
# 28 15 окт. 2006, 13:56 ч.
Ами не сме се решавали! Както четох по-надолу "идеален момент няма".  И честно казано-първо много се притесних от бъдещата промяна. Дори след "закъснението" не си и помислях, че съм бременна-тъкмо си бях сменила работата и не допусках, че може да съм бременна. Просто съм била глупава  CrazyПо-късно обаче разбрах, че нищо не може да се сравни с това да си майка, с момента на раждането и изобщо никакви ядове не си заслужават...независимо от материалната страна на нещата...Тъй че не се колебайте, ами правете любов  Grinning Хайде успех на всички от сърце!  Hug
Виж целия пост
# 29 15 окт. 2006, 19:56 ч.
И на мен в началото доста ми пукаше за работата- даже така се притеснявах да не забременея и да изпусна "златната" възможност, която съдбата ми предлага. Но при мен се получи така, че точно съдбата ми отне тази възможност малко по- късно (не получих виза и не можах да започна мечтаната работа). Пак се засипах с работа и почнах да очаквам следващата възможност. Но, освен да се чувствам от нещастна, по- нещастна, друго не получих. Тогава, по Нова година, един приятел ми прати линк с пожелание- то гласеше, че ще ме посети щъркела тази година. Аз така се изплаших... После, един ден след Нова година, приятеля ми си взе парче баница за закуска и късметчето вътре гласеше "имате си вече булка, таз година- люлка". Пак ме присви корема. След два месеца срещнахме едни много близки приятели, които ни съобщиха, че скоро ще си имат бебе. Явно идеята за дете подсъзнателно се е развивала, защото и двамата с приятеля ми много се разчуствахме и започнахме да обсъждаме въпроса. Също трябва да прибавя, че в продължение на една година имаше и много смърт в семейството ми. Някак си естествено се роди желанието в мен за нов живот. Така че месец след срещата с приятелите ни, започнахме с опитите.
Все още искам да се развивам, да имам кариера, но искам да бъда и майка!
В крайна сметка решението си е твое. Успех! Peace
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,

Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата