Борбата с рака - духовното оцеляване, физическото преодоляване - 71

  • 60 593
  • 1 199
# 1 185
Хей, благодаря, че сте се сетили за мен! ❤️❤️❤️
Добре съм, всичко за сега е наред и при мен и при майка ми. Работя си, приключих имунотерапията и вече съм официално на диспансер. Ксата ми вече е под раменете, все още яко къдрава 😆
Обмислям да започна реконструкция октомври месец.

Обещавам да ви изчета поне в последните теми и да наминавам по-често.

На новите попълнения - смело напред! ❤️❤️❤️
Тинтири, много се радвам! И аз всеки път като влизам тук си мисля за теб, ама ми беше неудобно да питам къде си. Толкова се радвам, че сте добре! Няма да си спомниш сигурно, но в началото на моята борба ти ми разказваше, че почти всичко ни е еднакво - и за хормонозависимия, и за възлите. Голяма утеха ми беше тогава. И после като започна лечението за меланома, всяко писане изживявах с теб (тогава още бях на химия).
Варненско Тинтири, Hug Hug Сигурна съм, че всичко ще се подреди по най-добрия начин за теб!
Аз лятото и преди си правех всички профилактични прегледи, защото е някак е по-спокойно. И хора няма толкова, и лекарите някак не са припрени.
Николче, успех! Heart

Аз май го закъсах гинекологично. Лигавицата на матката е нараснала на 6.5, а беше преди три месеца 4.5. Може би ще трябва да правя кюртаж. Отделно има някакъв миомен възел, който уж не расте. Интересно, че на скенера са го описали на яйчник, а на ехографа яйчници не се виждат. АГ каза "Ми то, ако е на яйчник, говорим за рак." и естествено щях да падна от магарето. После гледа и каза, че си е в матката нещото, яйчници изобщо нямало на монитора. Аха на рев излязох. Коментирахме, че трябва да махна и другата гърда в най-скоро време.
Виж целия пост
# 1 186
И кракът ме боли зверски. И се чувствам много, много, МНОГО стара! И тъжна. Сякаш всички житейски изпитания са ми минали през главата, живяла съм дълго и мъдро, нищо не ме трогва, нищо не може да ме учуди, но и планове нямам, защото времето е останало назад, назад...

Ега ти тъпото. Sad
Много харесвам тази твоя чувствителност и ранимост, винаги ме докосваш с нещата, които пишеш. Не знам какво да ти кажа за утеха. Понякога човек трябва за малко да се остави по течението, да се изключи за малко от болката.
 
Тинтири-Минтири, хубаво е, че сте добре с майка ти, все така да е!

Чайлд, то лошото е, че човек от толкова мнения не знае кое е истина.
Виж целия пост
# 1 187
Варненско Тинтири, много ми стана тъжно като те прочетох. Не се предавай, моля те. Живота без планове и в пълно безвремие има своите плюсове ... пускай се по течението и каквото такова. И моля те не обръщай внимание на статистиките. В една група съм за TNBC и доста жени са в 4ти стадий ... живеят си, карат си терапиите и повечето, да не кажа всичките подминават даваните им от докторите прогнози. И то с много! Има една мадама с мети в мозъка ... скоро чукна 9 години в 4ти стадий. За болката - не ти ли предложиха лъче? Това моментално облекчава болките.
Виж целия пост
# 1 188
......... Аз май го закъсах гинекологично. Лигавицата на матката е нараснала на 6.5, а беше преди три месеца 4.5. Може би ще трябва да правя кюртаж. ............
На каква хормонална терапия си?
Аз бях на нолвадекс, направих 2 кръвоизлива след удебеляване на лигавицата на матката и 2 кюртажа. Смениха ми лекарството с Анастрозол и оттогава нямам никакви проблеми. Говори за това, а също и за другата гърда с онколога си, а не с АГ-то.
Виж целия пост
# 1 189
Варненско Тинтири, давай адрес на лични.
Идвам да ритам дупИтУ ти... щот трябва се съвземаш....
Позитивна нагласа трябва..... позитивна....
Ето от високия Ки на майка ми прочетох единствено, че колкото е по-висок, толкова повече химията действа. Другото го забравих вече... На майка ми й казах, че е като моя рак и да се готви за коктейли и дан са притеснява.
Напълно те разбирам. Аз една година не си купувах дрехи, обувки, парфюми... абе нищо, щото за какво да давам пари за нещо дет няма го ползвам. Нали ша мръ..... Та от цялата работа накрая нямах с какво да изляза навънка. То всичко старо, захабено, умаляло....
Даже и обувки кат за пред хората нямах.....
Гримовете с изтекъл срок на годност.
Абе ужасна работа....  Няма да забравя, като отидох на маникюр, как се радвах като малките деца. Даже и в темата се хвалех. Та стягай се.....
Шопинг терапия му е майката. Ама вземаш си компания дето да те нахъсва да купуваш.

За групата във фейса и тук....
Предпочитам да си пиша тук, но от време навреме и там споделям.
Когато ми е нещо много лично, гледам да е там, защото тук има много уши и очи.....

Утре съм на гинеколог за цитоннамаска, дано всичко да е наред 🙄
Виж целия пост
# 1 190
Коя от вас ще пусне нова тема ?
Виж целия пост
# 1 191
Flowers Sunflower Аз съм си съвсем-напълно-изцяло-позитивна. Винаги съм била. Просто... съм изтощена. И не за друго, а защото цялата отговорност по съществуването на пациента е стоварена само и единствено върху него - сам да се профилактира(на частно), сам да подхожда съвестно и разумно, сам да намира решения, сам да търси съдействие, второ-трето-пето мнение, направления за това, направления за онова, да е компетентен да разчете нечие становище, да задава адекватни въпроси, да не нахалства, да се сдържа, да търпи. И да решава, ама трезво.

Моите красиви метастази никой нямаше да ги забележи, ако не си бях изпросила направление за ПЕТ-скенер. От хирурга, при който си проследявам гърдите срещу заплащане. Не мога да ви опиша как се вредих за ЯМР... и преди малко пак трябваше да се влача до резонанса, за да може някой да ми каже с две думи какво изобщо пише в заключението. Пишело, че метастазите ми са стари, третирани с ХТ, обаче едната се е разбудила - малка, сънлива и рошава. Започнала е да обхваща и меките тъкани, оттам идва и болката.

И сега въпросът е трябва ли да се минава ХТ за нещо такова или лъчето би следвало да е достатъчно при открит начален процес.

Извинявайте, че ви занимавам със себе си, но не смея да ангажирам близките и тук е единственото място, на което мога просто да похълцам.

Успех, късмет и добри новини на всички с предстоящите изследвания и процедури! Flowers Sunflower
Виж целия пост
# 1 192
.... И се чувствам много, много, МНОГО стара! И тъжна. Сякаш всички житейски изпитания са ми минали през главата, живяла съм дълго и мъдро, нищо не ме трогва, нищо не може да ме учуди, но и планове нямам, защото времето е останало назад, назад...

Ега ти тъпото. Sad

Това все едно за мен някой го е написал. Точно така се чувствам тези дни. Много стара, тъжна и уморена.
И уж, за да изляза от спиралата отидох и издумках яка сума за гримове. Щото нали пак ще ми опадат миглите, ще се опъпча (което вече се почна), като тийн недо***н, ще се търкалям в безсилие и болки в краката по диваните вкъщи...ама пък ще го правя намазана с помади и боички. Чи к'во пък, а?
Виж целия пост
# 1 193
Хайде, момичета, стегнете се! И това ще мине! Споделяйте, ревете, тръшкайте, но после оправете прическата (колкото има) и смело напред. Животът трябва да се живее! Много сме-силни сме! Hug

Хули, аз мога да пусна довечера. Тъкмо ще огледам първият пост за редакции и допълнения.
Виж целия пост
# 1 194
Тинтири, като са открили нещо, би следвало комисия да прецени кое първо да бъде и може ли да се избегне някое. Сега ще ти кажа за моя опит - запознах се с жена с костна метастаза на челото, открита мисля навреме. Първо е минала лъче, после беше на химия. Онкологът е коментирал, че трябва да благодари, че е костна метастаза и е чисто по органите.  Имам и друга позната, с мети на гръбначен прешлен. Също първо лъче мина, после химия. Съвсем успешно бяха туширани и при нея.
И аз съм уморена психически най-вече. Имам чувството, че постоянно се надпреварвам с рака и сме в постоянно "тичане" кой пръв ще стигне финала. И аз с близки не споделям, те са толкова уплашени и моето привидно спокойствие им дава някаква утеха. Постоянно ми говорят колко съм силна. А не съм. Просто нямам друг избор. Или имам, но не ме кефи. Скоро си говорихме с моя мъж и му казах каквото й да стане, да приема нещата спокойно и като естествен ход на всичко. Да няма драми. Да се опита да съхрани себе си, щото детето ще разчита на него. Да приеме, че пътят ми е бил до тук, но за живите той продължава.
Виж целия пост
# 1 195
Мда, за близките е много тежко. Ние, като си следваме протокола, все пак имаме някакво относително спокойствие, че вършим нещо и действаме по план. Докато близките хем са безпомощни, хем са свидетели на всичко. Аз например не се поглеждах в огледалото половин година, докато приличах на презер**тив, но децата и мъжът ми нямаха тази възможност и трябваше да се любуват на цялата ми хубостчица.
И в момента мъжът ми много трудно приема случващото се, едвам си избутва работния ден. Просто вече това виенско колело ни е познато и не сме готови пак за въртележката, но ще се настроим.
Виж целия пост
# 1 196
Тежко е за всички! Но и в най- тежките моменти, трябва се намери нещо хубаво, за което да се хванеш и заради което да продължиш....Аз, съм си поставила за цел да доживея внуци( децата ми не са съвсем малки, но и са доста далеч все още от завършване на средно, за булки пък- съвсем), а като ме  налегне депресията, си викам : " Любке, не си оцеляла толкоз пъти, за да се размекваш баш сега.....". Иначе аз още  си изглеждам като газена от валяк, но пък като видя с каква любов ме гледат мъжа, децата и  кученцето и  си викам, че хич не ми е важно че съм плешива, дебела и асиметрична( признавам си, че вкъщи и епитеза не слагам вече, а въпреки още много късата и посребрена коса, си ходя без перука и навън....ама в тия жеги, само тя ми липсва да ме стяга). И парфюми си купувам и се пръскам мощно, за из къщи и за разходка с кучето и до магазина като ходя.......не заради другите- заради мен си.
Виж целия пост
# 1 197
Flowers Sunflower Аз съм си съвсем-напълно-изцяло-позитивна. Винаги съм била. Просто... съм изтощена. И не за друго, а защото цялата отговорност по съществуването на пациента е стоварена само и единствено върху него - сам да се профилактира(на частно), сам да подхожда съвестно и разумно, сам да намира решения, сам да търси съдействие, второ-трето-пето мнение, направления за това, направления за онова, да е компетентен да разчете нечие становище, да задава адекватни въпроси, да не нахалства, да се сдържа, да търпи. И да решава, ама трезво.


Относно това и аз скоро си мислех колко е изтощаващо това все САМ да ръководиш този процес в обстановка, която и без друго е достатъчно стресираща. И да се ровиш за второ мнение, за трето мнение и все да си в съмнение "ама това, което ми казват дали е така, "дали това, което се вижда е това, което пишат"... И т.н. Изтощаващо е и понякога човек има нужда да си признае това изтощение, да наведе глава за момент, но не за да се предаде, а само за да я вдигне още по-уверено и да продължи напред! Късмет и сили ти желая, вярвам, че ще се справиш! Flowers Four Leaf Clover
Виж целия пост
# 1 198
Дами, пуснах НОВА ТЕМА

Имаме 24 часа за редакция.

Да я напълним с хубави новини и да няма новобранки Hug
Виж целия пост
# 1 199
Тинтири-Минтири, много се радвам! Все така да бъде! Flowers Four Leaf Clover

Варненско_Тинтири, аз друго, освен да ти изпратя хубави мисли и положителна енергия,
не мога да направя. Не се познаваме, но когато чета нещо, което си написала в мен остава усещането за положително и слънчево човече - и знам, че просто твоето място не е в тая тъмнина, в която се чувстваш, че се намираш сега. В главата ми звучи една песен от моята кръшна младост в зората на демокрацията, когато разбивахме дискотеките Grinning За теб и за всяка душица, която има нужда да знае, че things can only get better, защото иначе ще се разправяме с тези things Kissing Heart
https://www.youtube.com/watch?v=UwWfE4DAyao
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия