МОЕТО СЛЪНЧИЦЕ ВЕЧЕ ГО НЯМА (кучето ми)

  • 9 893
  • 52
# 30
Да, разбирам те напълно. Когато моето умря цялото семейство скърбеше. За никой не беше просто куче, а личност. Коли - много любвеобилна и обичлива. На мен ми беше най-тежко, не само защото ми беше най-добрия приятел и бяхме буквално неразделни, ами и защото аз взех решението за ефтаназията. Confused
С времето болката утихва. В началото всяка мисъл за нея ме разплакваше, а като мина време - ме кара да се усмихвам. Защото съм щастлива, че съм я имала до мен! Hug
Виж целия пост
# 31
Патита много съжалявам за загубата ти на Блеки.
И аз преживях същото лятото, моята Мила малтийска болонка почина на ненавършени 14 год.
Дано почиват в мир. Praynig Praynig Praynig
Виж целия пост
# 32
Здравей, мила. Аз скоро преживях същата загуба....кучето ми, любимото ми слънце Бъки си отиде на 16 години. А аз даже и не бях до него....даже и не можах да го видя за последно. Бях в Германия за 10 месеца...и някак си знаех, че може и да го няма като се върна. Имаше болно сърчице, имаше туморно образование. И знам, че последните месеци му беше много трудно. Майка ми какво ли не направи горката. А аз толкова се измъчвах, все едно го бях изоставила......пак ми е толкова мъчно, толкова мъчно....пак се разплаках...

Сега съм на 22. И не половината, а почти целия си живот съм прекарала с него. Разказвах му уроците си по история, той идваше винаги , когато плачех, за да ме утеши. Той беше винаги до мен. Никога няма да забравя първия ден, когато го взехме и първата ни разходка заедно.

Но Бъчко винаги  ще бъде в сърцето ми. Всеки ден ме гледа от десктопа...Simple Smile

Май не успях да те утеша. Но приеми  Hugот мен. И не забрявай - те са били щастливи с нас. Имали са шанса, които много други животни нямат. И сега може би са по-добре.Simple Smile))
Виж целия пост
# 33
Патита, съжалявам за загубата ти! Мога да си представя как се чувстваш - моето куче е вече на почти 11 години, взе да не дочува, да не довижда вече, има артрит... Понякога се замислям, че денят, в който няма да е до мен наближава... и сълзите ми напират... Прегръщам те!
П. п. Нали знаеш, че всички кучета отиват в Рая?! spoko
Виж целия пост
# 34
Благодаря ви, момичета, пак се разплаках като чета и вашите спомени за животинките ви.

Надявам се с времето и аз да гледам по-ведро на мисълта за Блеки и спомена за него да не ме разплаква.. но сега просто е още прекалено празно, прекалено осезаемо - не ми се остава сама вкъщи дори и за няколко часа.

Освен това, той някакси угасна неусетно - беше вече стар, но винаги жизнен и само в последно време започна да губи сили, да отслабва, не искаше да се храни. Водихме го на различни лекари. Но прекалено късно може би - откриха тумор на далака, вероятно доброкачествен и щяха да го оперират. Предупредиха ни, че може да умре при операцията. Но той нямаше сили даже да я дочака - въпреки системите и антибиотиците се влоши много последните няколко дни и вече съвсем нямаше сили.

Много ми е мъчно като слушам разказа на майка ми за това как последния следобед обиколил всички стаи вкъщи, даже и банята, сякаш за последно. А после легнал и нямаше сили вече да стане. Аз бях на работа и се върнах привечер - след малко се върнаха с него от лекаря, той вече само лежеше. Гушнах го и дишаше тежко, така че го оставих. Не можах да бъда до него докато още имаше сили да ме види и да се зарадва.

Погребахме го на вилата, където толкова обичаше да ходи.
Виж целия пост
# 35
Мила,разплака ме,толкова съжалявам,толкова ми е мъчно като чета това.Ние също имаме кученце-пекинезче,но милото е вече толкова старо,не вижда,не чува,блъска се в стените,претърпя операция.Ужасно е и много жалко да го гледаш как се мъчи и да не можеш да му помогнеш.Вътрешно усещам,че няма да издържи още дълго време.Да,кученцето е част от нашето семейство и загубата му за нас ще бъде ужасно мъчителна.
Искрено ти съчувствам Patita,знам,че нищо не е в състояние да те успокои в момента,но единственото което мога да ти кажа е,запечатай в съзнанието си и пази най-хубавите и щастливи моменти с твоето любимо кученце.
Виж целия пост
# 36
Благодаря ти- искам само да ти кажа нещо, което ти сигурно и сама знаеш, но може би се забравя в ежедневието - нали винаги бързаме за някъде - обичай го докато е тук, показвай му, че го обичаш.
Виж целия пост
# 37
Искрено съжалявам!
Това е и причината, поради която аз вече нямам домашни любимци - рано или късно умират, на мен два пъти ми тровеха котета  Cry
Имах кученце, но ми го сгазиха?!
Имах голяма овчарка - умря  Praynig
Аз се скапвах да плача и да страдам!
Сега се радвам на чуждите животинчета и ги галя, но не е същото!
Виж целия пост
# 38
Patita прочетох за загубата ти и се разплаках, сещайки се за моето кученце. Миналата пролет се наложи да го ефтаназират, рак по всички органи. Прекалено късно го открихме! Бях бременна и дори не можах да се сбогувам с него. Не ми дадоха. Важното е, че си бил от хората заслужил и оценил любовта, доверието и приятелството на кучето. За мен те са наистина незаменими приятели и обичта им е искрена. Бъди щастлива, че си била с него и сте се обичали!
Виж целия пост
# 39
Много съжалявам за Блеки Sad Насълзиха ми се очите като четях темата. Преди година и половина умряха и двете ми кучета, с които съм живяла 12 години, а в началото на тази година и котката ми  Cry Знам, че домашните любимци са безценни приятели и загубата е много тежка, но се радвай на хубавите моменти, които сте прекарвали заедно  Praynig
Виж целия пост
# 40
Ужасно е, когато си отиват тези мили създания............Трудно е да се преживее, ако изобщо се преживява загубата на толкова уникално същество. И моят Блеки е някъде там, Под моста на дъгата. Там е и Рекс. Хубавото е, че дълги години бяхме заедно. А лабрадорчето си сега също го наричам слънчице - черното ми слънчице. Наистина е слънчево същество.

"Под моста на дъгата" е доста популярно, често си го чета и  ми помага в трудни моменти. А и страшно ми харесва и ме успокоява. 
Виж целия пост
# 41
Съжалявам  Confused
Виж целия пост
# 42
http://dog.bg/f/index.php?s=10300082871c0cdb6e4f7369fc48e47a& … %E4%FA%E3%E0%F2%E
Виж целия пост
# 43
Много съжалявам!Знам колко много се привързваме към тях,но и те като всичко живо си отиват рано или късно.Имах котка която много обичах и когато умря в адски мъки си казах,че никога няма да гледам животно.Сега когато дъщеря ни ни помоли да и вземем коте не можах да и откажа,знам колко ще е тежко ако се случи нещо,но сега е толкова щастлива,а и аз изкам да изпита това чувство на загриженост.Бъди смела и много успех!
Виж целия пост
# 44
http://dog.bg/f/index.php?s=2ddace209c5497c45a11204e7be35745& … p;t=5587&st=0
 newsm78 Naughty
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия