Стига ли ви времето?!

Публикувана: 9 окт. 2006, 15:58 ч.
Последно мнение: 10 окт. 2006, 23:10 ч.

1 243
16

utro77 - Ентусиаст

Ентусиаст

9 окт. 2006, 15:58 ч.

Здравейте, мами!
Моята дъщеря, която е свикнала да й отделям цялото си свободно време и внимание, е вече първи клас. Със започването на училище, не само нейните, но и моите отговорности се увеличиха. През времето, което не е на училище съм взела жена да я гледа. Което означава, че още повече от преди трябва да поддържам перфектен ред и чистота у дома. От работа веднага се хвърлям да готвя, чистя, подреждам, домашни, разговори за училище и т.н. До тук добре. Но когато дъщеря ми започне да ме кара да играем... някакси не намирам сили. В повечето случаи се насилвам и поиграваме малко. Но понякога не успявам. В такива моменти се чувствам адски лоша майка. Cry

Cry

Вие как се справяте?!

Виж целия пост

M

# 1 9 окт. 2006, 16:30 ч.

И аз така! Никога не ми стига времето,до 18.00 на работа,после домак.задължения.............чак ме гризе съвестта ,че отделям малко време на детето.Ще следя темата ,за да видя как се справят другите мами.

Виж целия пост

S

Регистриран

# 2 9 окт. 2006, 16:33 ч.

Цитат на: Elisana в пн, 09 окт 2006, 16:30

И аз така! Никога не ми стига времето,до 18.00 на работа,после домак.задължения.............чак ме гризе съвестта ,че отделям малко време на детето.Ще следя темата ,за да видя как се справят другите мами.

И аз така, с тази разлика, че моите са 2 и то на различна възраст. Не ми стига времето за децата Sad

Sad

Виж целия пост

Ч

Потребител

# 3 9 окт. 2006, 16:33 ч.

При нас татито много помага, дори и с готвенето. Така намирам време за дечко.

Виж целия пост

T

The Sun /Слънчице/

# 4 9 окт. 2006, 18:54 ч.

Стига за това, което ми е важно Peace

Peace

Виж целия пост

S

# 5 9 окт. 2006, 22:32 ч.

С две деца съм - на 4 и 8 години. Прибирам се от работа най-рано в 7 и времето изобщо не ми стигаше. Затова миналата година си взех жена - 2 пъти седмично чисти и глади. Така вечер имаме грижа единствено за вечерята, а почивните дни са ми наистина почивни.

Виж целия пост

B

# 6 10 окт. 2006, 01:28 ч.

Не ми стига, лишавам се най-вече от съня и времето за себе си.

Виж целия пост

С

Стефи Живкова

# 7 10 окт. 2006, 01:37 ч.

bouquet

Малкият беше на 4-5 месеца,когато се наложи да започна работа!
Взех жена да го гледа докато съм там!
Изпитвах адско угризение на съвестта,ходех разревана и не бях на себе си!В къщи готвене,пране,чистене-нон стоп!Лудост!
Така е до ден днешен!
А детето расте-иска си своето!Сега е по-трудно!
На цялата тая картина сега се вписват игри,учене и понякога си мисля,че ще откача!Едва се сдържам да не му кресна!
Не се чувствай зле,че си уморена!Обичаме децата си до лудост,но и нйе не сме машини!
Намери си свой начин,свой ритъм!Отделяй обаче и минутка,за себе си,за да не превътриш!!!

Виж целия пост

Ентусиаст

# 8 10 окт. 2006, 09:03 ч.

Откакто момата ми тръгна на училище като че ли взе да ми стига. Ставаме с нея в 6,30, до 7,45 съм я закарала на училище и отивам по-рано на работа - преди "официалното" работно време е спокойно, успявам да отметна доста задачи, да си тръгна почти навреме и дори да се поразходим вечер, ако времето е хубаво. Ние купуваме доста готова храна, само салатите дробим, не се вманиачавам по чистенето, пере пералнята... Абе, оправяме се.

Виж целия пост

D

# 9 10 окт. 2006, 09:08 ч.

Стига ми за всичко, но при пределна концентрация и железен график. А и аз имам късмета децата ми да са породени и да не се нуждаят от моята компания поне в игрите. Изключително рядко някой от тях ще иска от мен да съм му "другар в игрите". Двамата се забавляват чудесно.

Иначе, да, много съм натоварена и в работата, и с ученичката, малкия е предучилищна, а племенникът ми е първи клас и често и него взимам и му помагам в училище. Понякога ми идва в повече - домашни, тренировки, занимания, болести... Особено последните ми седмици бяха кошмар. Каката беше болна, обикалям лекари, взимаме материала, който изпуска, оправяме домашните, готвим се и за входните нива, отделно сменихме клуба, в който тренира /пак стрес и за двете ни/, зъболекари обикаляме. Днес съм станала в 5.30 и до 20.00 ч. няма да се прибера. Едвам ще устискам до петък. Но... Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

# 10 10 окт. 2006, 09:20 ч.

подкрепям дара! (за кой ли път...) тайната е в добрата организация.
в клюкарника неотдавна имаше тема дали правим планове - ами ако искаш да ти стига времето, без план не става...
само преди 3 години ежедневният ми маршрут щеше да ми отнеме половината от времето, което ми отнема сега. бат' кмета обаче си е наумил, че уличното движение в софия може да става и по-зле и ежедневно ни го доказва...(вчера две големи улици в един район бяха затворени Shocked

Shocked

).
през почивните дни приготвям храна за цялата седмица, вечер само правим салата. пазаруваме веднъж на две седмици. веднъж седмично идва жена, която изчиства къщата и така съботите ни са свободни за забавлениея и почивка. в неделя обядваме навън.

всяка вечер отделяме време на децата - заедно и на всяка от тях поотделно - да поговорим, да се посмеем, да поиграем (габриела вече играе табла с баща си) - макар и кратко, това време е важно за всеки от нас.

и понеже времето ни е разчетено и подредено, ако се случи нещо извънредно, бързо можем да преценим кое да разместим, за да не изгубим ритъм...

Виж целия пост

N

# 11 10 окт. 2006, 09:48 ч.

Съгласна съм с Дара и Янита, че всичко е въпрос на организация. Като цяло и аз не мога да се оплача от липса на време, въпреки че в момента имам и няколко други ангажимента освен дете, училище, работа и домакинство. Забелязала съм, че колкото съм по-натоварена, толкова повече се чувствам Буда. Ако понякога не остане време за занимавка с дъщеря ми, то това е по нейна, а не по моя вина / т.е. мотала се е с писането на домашните и си е изяла свободното време/.

Виж целия пост

# 12 10 окт. 2006, 09:52 ч.

всъщност, ако трябва да отговоря с ДА или НЕ, по-скоро бих казала, че не ми стига времето. искам да имам време за още толкова неща: за четене, за сън, за доброволната работа в няколко организации, от която се отказах...искам време да правя нови неща...

за момента се справям с това да използвам оптимално времето, с което разполагам, за да свърша най-важните и неотложни неща, а също и мъничко да се забавлявам. останалото - като се пенсионирам.

Виж целия пост

S

# 13 10 окт. 2006, 10:21 ч.

Цитат на: The Sun в пн, 09 окт 2006, 18:54

Стига за това, което ми е важно Peace

Peace

Peace

Преди да се роди бебето се бях организирала доста добре, и имах време да свърша почти всичко от това което исках. Сега се оказа доста трудно да се организирам дори и с много помощ от мъжа ми и майка ми.
Домашната работа не свършена, не мога да отделя качествено време за децата, и за капак се чувствам много виновна за всичко това!
Така че преди около месец осъзнах че не е чак толкова важно като се върна от работа да яхна метлата и да си развихря из кухнята докато децата искат да им обърна внимание.
Според мен те имат повече нужда да прекарат качествено време със нас, като родители, отколкото да растат в чиста, подредена и прибрана къща. Не плащам "данък обществено мнение" че да се грижа за това какво мислят хората. Важно е децата ни и ние да се чувстваме щастливи и да прекарваме време заедно.
Чистенето и прибирането също стана семейно задължение, като всеки си има отговорности, дори и Алекс да си прибира играчките и дрехите.
Та от тогава май съм доста по спокойна и като че ли имам малко време дори и за себе си!

Виж целия пост

E

# 14 10 окт. 2006, 10:38 ч.

При добра организация стига и за игра, и за готвене, и за чистене...но естествено, че като майки ще си мислим, че никога не ни стига за децата. Аз също ходя на работа, и мисля, че не съм лишила детето си нито от разходки, каране на колело, заедно игри, а и да не кажа винаги, но почти винаги и домашно приготвена храна. Основното чистене е през уикенда, през седмицата само бърсане на прах и прахосмукачка и то най-много 2 пъти и това е. Но децата си искат внимание, грижи, игри...и колкото и да се стараем да им ги дадем, все оставаме с чувството, че не го правим!

Виж целия пост

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

16 531
642

Нашите деца от 1 до 6 години

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

1 534 078
3 625

Нашите деца от 1 до 6 години

детето не сочи с пръст

4 705
38

Нашите деца от 1 до 6 години

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.