Баба ми почина и се сринах.....

  • 13 485
  • 252
# 240
Благодаря! ❤ Аз си дадох време да скърбя,въпреки натиска на всички "да не мисля"," да забравя","да продължа". Разбрах,че ако се правя,че това не се е случили,не си помагам и само отлагам скръбта. Може би лошо съвпадение е,че дойде лято и гледам хората толкова щастливи,пътуващи... Аз също чаках с нетърпение да дойде то и да започна да пътувам,да живея. Всичко се обърка. Simple Smile Тази година просто ще я отпиша.Пораснах за дни,а до вчера си мислех,че живота е песен.

Помня,че в първите дни когато писах тук,буквално умирах от болка и чаках всяко съобщение с надеждата да ми вдъхне малко кураж и да видя,че не съм сам... Дори нямам смелост да прочета какво съм писал в първите страници...
Виж целия пост
# 241
Лятото още не е свършило.
Баба ти би се радвала да си доставиш някоя хубава емоция, насили се.
Виж целия пост
# 242
Лятото още не е свършило.
Баба ти би се радвала да си доставиш някоя хубава емоция, насили се.
Това правя. Точната дума е "насилвам". Мъча се да излизам, чета,говоря,спортува.Е,често завършва със сълзи,но...поне опитвам. Най-неочакваното е,че това ми отвори очите за много неща. Видях кой наистина е с мен и на кого мога да разчитам.  Осъзнах много неща и "пораснах" бързо.  Неочаквано, близки хора ми обърнаха гръб,което още повече ме смачка и натъжи,но така осъзнах доста неща и се научих да разчитам само на себе си.
Виж целия пост
# 243
А, ето и нещо положително Anders - да се научиш разчиташ главно на себе си и да знаеш кои са истински близките ти хора - да, цената е жестока, обаче вече знаеш кое е истинското в този така кратък живот ...
Аз пораснах с години, преди това бях някакъв абсолютен вей-хай-вей ... Също така се научих да не се влияя от хорското мнение още тогава. Оказа се, че хората в голяма част са комплексирани и все се опитват да те сложат в някакъв калъп, за да си приемлив в очите им. Също така хората, които ни/ме предадоха тогава вече са персона нонграта и до този момент, дори не си хабя енергията да ги мразя за дадени неща, които направиха тогава. Просто затворих страницата, в която те са присъствали в живота ни ... Flowers Sunflower
Elpis Не точно насилване, не е и нужно непременно да се смееш, ако не ти идва отвътре - просто трябва позволяваш на малки, приятни нещица - от сорта да оцениш хубаво кафе, до приятен разговор с добър приятел .. и лека - полека животът ще навлезе в правото си. За всеки времето да преодолееш загуба на близък човек е различно. Но не е хубаво човек да се затваря в себе си, трябва да се опитва и да споделя с някого хубавите моменти, които е имал с починалия. Иначе това премълчаване избухва в лицето ти неочаквано.
Виж целия пост
# 244
На по-емоционалните хора им е нужно повече време, за да започнат да водят стария си живот. Когато моята баба почина, изпитах и още изпитвам самота. Нямам човек, на който да си споделя и с който да сме толкова близки. Но, такъв е цикъла на живота. Също ми се отвориха очите за две "приятелки" и оттук самотата нараства още повече. Вече се научих да не споделям. Когато се разхождам си мисля за баба, няма улица или кътче, от което да не ми лъхат спомени. Вече, обаче съм приела отсъствието и липсата. Крепи ме, че един ден пак ще сме заедно. Твърдо вярвам в това.
Виж целия пост
# 245
Много е трудно някой да бъде до теб в такъв момент.Така обаче виждаш за кой си заслужава да страдаш в бъдеще и с кой да прекъснеш отношенията си. Оказа се,че съм живял в голяма лъжа и заблуда за доста хора. За съжаление сега съм доста по-сам,с всеки месец болката,че не мога да посетя дома на баба ми е още по-жестока.  Нищо не е същото,нито по празници,нито в живота.  Опитвам се да излизам и пътувам,но щом се прибера и остана сам всичко се връща....  Почти никаква емоционална подкрепа от  не получавам от близките си,справям се сам,което много ми тежи.
Виж целия пост
# 246
Не си сам. Ние сме тук. Някои само те четат, други те хокат, трети ти съчувстват, четвърти страдат тихо и знаят, че не са луди и че има и други като тях.
Просто хората са различни и по различен начин изживяват емоциите си - и хубавите, и лошите. Залагам на по - емоционалните, защото съм такава.
За протокола - блокирах номерата на някои "приятели". Знам, че е детинско. Знам, че не са длъжни да тъжат едновременно с мен, но така ми идва отвътре.
Виж целия пост
# 247
Аз от приятели не съм и очаквал подкрепа...Знам,че малко хора биха издържали в такъв момент. По-скоро ми е мъчно от реакциите
 на някой близки роднини... Много се разочаровах,много ме нараниха.  Sad
Виж целия пост
# 248
Във петък загубих баба ми, която си посвети целият живот на мен от коварният Алцхаймер на 87 години. Смазана съм, но се опитвам да се крепя над повърхността. Също доста от уж “близките”ми хора дори не си поднесоха съболезнованията, сънувах я точно вечерта в която почна и разбрах на следващият ден. Беше прекрасен сън като филмова лента със нейни детски снимки до последните и снимки и с мен. Знам, че бди над мен и е при дядо.
Виж целия пост
# 249
Приеми моите съболезнования!
Знам за тази болка от загуба на близък човек.
За последното изречение от поста ти съм сигурна, че е точно така.
Виж целия пост
# 250
Във петък загубих баба ми, която си посвети целият живот на мен ...

Съболезнования! Смъртта е неизбежна и баба ти не е живяла напразно. Поплачи си и живей , тя ще се радва за теб от горе.
Виж целия пост
# 251
Моите съболезновия Мила! Искрено те прегръщам от разстояние, ужасна загуба.
Не очаквай нищо от близките си, може да те разочароват. Много хора нямат капацитет или сили да изразят състрадание. Моят близък приятелски кръг намаля с 50%, когато преди 3 години преживях 2 големи загуби една след друга. Не съм се карала с никой, просто някои хора са само за купона на линия. За сметка на това дойдоха нови прекрасни хора в живота ми, които успяха да ме подкрепят.

Разсейвай се от време на време, но си и остявяй време за мъка. Пиши и тук, колкото и да е странно и непознати могат да те изслушат като приятел.
Виж целия пост
# 252
Хубави думи! Благодаря за тях, нищо че не са насочени към мен!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия