Изнервена съм и си изпускам нервите върху бебето си

  • 7 896
  • 68
# 30
Детето може да си е нервно по рождение, такава да му е нервната система, да е по-незряла, лесна възбудимост. Обаче другата част идва от тревожността ти като майка. Очевидно си претоварена и вече нямаш сили, но достатъчно отговорна, за да не се предадеш. Направо си в бърнаут като майка. Време е да проявиш малко егоизъм и ако няма как да се организирате семейно, то да потърсите външна помощ - бавачка или да дойде някоя от бабите да помага. Но не им позволявай да играят на тънката струна и да те манипулират как не се справяш, как другите жени се справят, как не си единствената с малко дете и т.н. От майките се очаква да са като железния човек и им се вменяват много отговорности и много вина.

Викането в банята и прочие няма да помогне, това е замазване на нещата. Нещата трябва да се променят кардинално, а не козметично.
Виж целия пост
# 31
Докато се променят кардинално нещата, може да изпълнява останалите съвети.
Вместо да му крещи и да му стиска бузите- да иде да си крещи в другата стая.
Виж целия пост
# 32
Не, не става така. Трябва да постави въпроса направо на масата. Има проблем и той е сериозен. Мъжът й може да съчувства, но и в същото време да няма особено желание да променя нещо, защото ще се увеличи натоварването за него - дали финансово, дали организационно, дали лично.  Така да го кажа, интуитивно да неглижира нещата, за да не променя статуквото. Какво има да чакат, да дойде момент, в който тя вече няма да може да издържи никак?
Виж целия пост
# 33
Хубави съвети са Ви дали. Да споделя и моят опит. Точно около годинката на детето бях пред нервен срив. Помощ от никъде. Чувствах се все едно не съществувам, а преди бях много активен човек. Направо си бях в депресия. Хванах една вечер мъжа ми и говорих изключително сериозно с него. И му казах,че така няма да продължава. Че искам да съществувам, че искам време за себе си. Говорих и с бабите. Поставих нещата ясно и конкретно. И те се промениха. Таткото взе да приспива детето вечер. Често вечер взех да се виждам с приятелки, той се прибира от работа и аз Чао. Да се оправят. Събота и Неделя си отделям поне 2 часа спокойствие, дали са с баща му,дали с баба. Аз само уведомявам какви са ми плановете. Случва се вече и някой  уикенд да си откраднем. Така че , моят съвет е да споделиш как се чувстваш и да поставиш, конкретни искания, които ще те накарат да се чувстваш добре.
За децата също е хубаво да се отделят от мама. А и така градят връзка с другите от семейството,трупат нови знания и самостоятелност.
Когато се чувствам безсилна от мрънкането му и вече ме избива на агресия. Просто го гушвам, почвам да го целувам и гъделичкам. Той се захилва и на мен ми разминава.
Виж целия пост
# 34
Ами така е , просто ще приемете това което е . То е ваше бебе и си няма никой друг освен вас. Разчита само на вас , вие сте всичко от което то имс нужда. 🥰 моята бебка е на 6++ вече , еми не стои и 5 мин без мен , всичко вкъщи е разхвърлено и не е подредено , ако намеря време оправям на бързо, за сега най- важно е бебето да е добре. Пък вашето е на 11 месеца? Ами отдадете се на хубавото време , оправете се , облечете се и излизайте на разходка , ходете в парка? Малко разнообразие за вас и за детето! Пък кажете си 2 приказки с някоя друга майка. Направете си график , горе долу например кога става бебето , закусвайте ходете до магазина например за покупки за обяда, после го нахранете като заспи на обяд , вие ще имате свободно време за всс или за да вършите някаква работа вкъщи. Излезте на разходка после , времето вече е хубаво а и бебето е голямо , ще му е интересно да се люшка в парка да се оглежда , като цяло ей такива неща!  Покъщината няма да избяга 😃
Виж целия пост
# 35
Скрит текст:
Хубави съвети са ти дали, но проблемът ти е друг-не си добре с нервите.Крещенето на бебето-то не е никакво бебе,  а вече детенце не ти понася и отключва агресия и нервни изблици.Пробвай като за начало с леки успокоителни на билкова основа -валирян, глог и мента или направо SBD олио капки.
Отлично знам какво имаш в предвид.И аз изпитвах ужас от безпричинното и продължително  плачене/крещене на детето и ми идваше да хвърлям, тряскам и крещя.Отдавам го изнервеност, травми в детството  и накрая умора.
Следващата стъпка е психолог/психиатър.Дано отминат тези неприятни периоди, но имай в предвид, че след няколко месеца започват тантрумите-тръшкат се и крещят на улицата, пред други хора ...За тях ти трябват здрави нерви и много търпение.



Да, наясно съм какъв период следва.
Благодаря на всички за съветите.
Попринцип съм много спокойна, когато плаче го успокоявам, нямам проблем когато плаче, все пак е бебе. Замисляла съм се за това с нервите, но бих обърнала внимание, ако е всекидневно. При мен се получава когато съм свръх преуморена.
Не успявам да намеря време за всичко, сякаш не успявам да организирам времето си, което ме изнервя допълнително.
Скрит текст:
И когато съм изморена и малкия има такъв период влизам в една депресия, криза и т.н.
До сега съм го оставяла на баща му и съм ходила на козметик точно два пъти от както се е родил. През останалото време сме неотлъчно знаедно.
Преди да забременея работех на 3 места (на две през седмицата и още едно работно място за събота и неделя) и съм свикнала да съм постоянно сред хора, да върша нещо, не съм свикнала да се застоявам. Може би, ако имам време веднъж в седмица за себе си ще съм по-добре, трябва да разпусна малко.
Благодаря ви много момичета ❤
Два дни бях в ужасна депресия, не съм изпадала така от години, след като се държах така със сина си. Явно наистина имам нужда от малко време за себе си, ще ви послушам, ще изпробвам всеки съвет, на всяка една от вас!
А някоя имала ли е като моя малък господин - вечно закачен за панталона на майка си, да не може сам да играе и да се занимава? Опитвали ли сте да ги направите по-самостоятелни, как им се отразява?
Притеснявам се, защото след половин година най-вероятно ще го запиша на ясла, за да е сред повече деца, понеже много харесва други дечица, но не знам как ще изкара без мен .. 😁
Затова редуцираш задачите просто. Изобщо не гледай звездните майки, които изглеждат перфектно, усмихват ти се от някоя снимка в списание и ти разказват, че са нон стоп с децата.
Козметици, фризьори, маникюристи бях забравила през първите 2 г. Изкъпвам се, суша се криво-ляво и връзвам на опашка. Важното е да ми е чиста косата. Ноктите бяха до дъно, лицето почиствах с един тоник, слагам крем и толкова. Никакви излишни процедури. За грим не си и помислях. Обувам удобни обувки, удобни дрехи и излизам с детето. Просто спираш с излишните задачи- гладиш това, което се налага, готвиш аламинути, поръчвате храна и свикваш с хаоса. Smiley
Виж целия пост
# 36
Към авторката - нещата, които те напрягат ( да е чисто, сготвено, да е приготвена храна за детето) от кой идват? Мъжът ти, свекървата, твоята майка, някои “разбирачи” в свмейното ви обкръжение ли ти казаха, че трябва всичко да е чисто, подредено, сготвено и т.н. или ти си имала подобни очаквания за майчинството от преди? Ако някой ти го втълпява това, нека той/тя да бъде на твоето място да видим как ще се справи! Ако ти си си го втълпила сама, по-добре си пренареди приоритетите Simple Smile Детето е най-важното Simple Smile Успех!

ПС. Напълно разбирам стреса ти, защото съм поставена в подобна ситуация. Но очакванията идват от свекървата и мъжът ми. Аз обаче не съм добра домакиня и това е! По-важно ми е да съм добра майка Simple Smile
Виж целия пост
# 37
Скрит текст:
Към авторката - нещата, които те напрягат ( да е чисто, сготвено, да е приготвена храна за детето) от кой идват? Мъжът ти, свекървата, твоята майка, някои “разбирачи” в свмейното ви обкръжение ли ти казаха, че трябва всичко да е чисто, подредено, сготвено и т.н. или ти си имала подобни очаквания за майчинството от преди? Ако някой ти го втълпява това, нека той/тя да бъде на твоето място да видим как ще се справи! Ако ти си си го втълпила сама, по-добре си пренареди приоритетите Simple Smile Детето е най-важното Simple Smile Успех!

ПС. Напълно разбирам стреса ти, защото съм поставена в подобна ситуация. Но очакванията идват от свекървата и мъжът ми.
Аз обаче не съм добра домакиня и това е! По-важно ми е да съм добра майка Simple Smile

Абсолютно. Има жени, които не са създадени да бъдат домакини. Аз напр. готвя сравнително добре, но колкото да се нахраним т.е не съм създадена да се въртя около печката, да творя в кухнята. Пред домакинството бих избрала напр. книга. Много от околните се чудеха как не изпитвам удоволствие да се превивам цял ден над печката, пералнята и прахосмукачката. Важното е, че е чисто, сравнително подредено и не сме гладни. А, че не е образцов дом, много важно.
Виж целия пост
# 38
Повечето жени не са създадени за домакини, а го правят по принуда - все някой трябва да се погрижи за битовите подробности вкъщи, а по традиция на младата майка й се вменява и грижата за цялата къща, все едно тя по цял ден няма друга работа покрай детето, а спи и лежи по цял ден. Нека не се закопаваме сами като жени с твърдения "някои не са създадени за домакини". Не е нужно някоя да е създадена, защото домакинстването е работа, за която иначе ще трябва да заплати семейството, ако наеме външен човек.
Виж целия пост
# 39
Не може ли да оставиш за един уикенд детето на някоя от бабите?
Състоянието ти е сериозно, може да си грижовна майка, логичен и разумен човек, но в моментите които описваш и те докарват до лудост и физическа “ разправа “ да стискаш бузките му,  разума сякаш изключва и може да нараниш детето.  После много съжаляваш, срамуваш се от неадекватното си поведение и те боли, защото обожаваш детето си .
Моят съвет е когато си в такова състояние да не пипаш/ гушкаш детето ( може да го притиснеш по-силно към себе си отколкото трябва или ако не се успокоява да агресираш) , стой далеч от него - бързо го оставяш в кошарата в безопасна за него среда и излизаш По-най бързия начин от помещението - пускаш си на телефона със слушалки релаксираща музика за 3-4 минути и дишаш дълбоко. Когато кризата ти премине се връщаш при бебето.
Ще премине това , но имаш нужда от помощ- физическа и психологична. Наспивай се и излизай на разходки
Виж целия пост
# 40
Не може ли да оставиш за един уикенд детето на някоя от бабите?
За съжаление не мога да го оставя дори за 5 минути на баща му дори, за да ползвам тоалетна. Не е свикнал с никой, постоянно е в ръцете ми, не харесва чужди хора и е залепен постоянно за мен, а вече на годинка почти .. Sad
Ако имах дори 1 час седмично само за мен най-вероятно би било различно, но уви. Старая се вече да се контролирам, когато спи отделям време за спорт, за да се чувствам добре. Надявам се, да не се случи отново. Търся информация как да го направя по-социален и как да свикне например с бабите си, ако имате съвети ще се радвам да ги чуя ☺
Виж целия пост
# 41
Ето как дете свиква с някоя баба.
Срещате се с бабата. Тя му се усмихва, то се разревава.
На следващата среща бабата му се усмихва, то я гледа напрегнато.
На по-следващата  среща и двамата се усмихват, на още по-следващата среща стават приятели, после - първи приятели.

Горе-долу както Малкият принц опитомявал лисицата. Simple Smile
Виж целия пост
# 42
За да свикне с бабите кани ги на гости (но без да чистиш специално за това) или ходи с него на гости в тях, на разходка. След като посвикне да ги вижда край себе си,  им го остави за няколко часа. Очаквай голям рев и драми, но и това ще мине. Като го пуснеш на ясла пак ще има драми и рев, но този път с прослувутия “ясленски сопол” и настинки през месец докато свикне детето. На тази възраст не очаквай кой знае каква социализация, защото все още трудно се заиграват с други деца.
Единственото което ти трябва да направиш за себе си е да бъдеш по- уверена, крайна сметка  никой не се е родил научен.
Ще има рев и драми като го оставиш на бабите, излизаш и толкова ( може да ти се струва жестоко, но нищо няма да му стане на детето ).
Виж целия пост
# 43
Абсолютно, за да свикне с някой трябва да прекарва време с него. Бабите и таткото да са около вас. Може да отидете в парка, да ги оставиш те да го гледат ,а ти да пиеш кафе на някое пейка. И най- важното не трябва да скачаш за най- малкото. Оставяш ги те да се оправят с детето. Децата се държат по различен начин с мама и с околните. При мама си позволяват да се глезят.
Когато бабите са на гости също ги оставяй сами в стаята, отиди в друга,свърши си нещо, изкъпи се. Така след няколко посещения,чести, можеш да го оставиш за кратко. Да отидеш на маникюр например. Важно е да обясниш на детето,че излизаш, че скоро ще се върнеш и да си спазиш обещанието. Така то се научава, че дори мама да няма, тя се връща , когато каже.
Виж целия пост
# 44
О, ама ти и баби имаш наблизо... Grinning С бащата задължително трябва да свикне, аз го обявих за отговорник по забавленията вечер и почивните дни - играят заедно. Отначало и моята щерка не искаше да изляза без мен, побъркваше баща си, но малко по малко свикна и сега сама иска вечер с него. Увеличаваха малко от по малко времето и като той играе с нея бързо свикна.
За бабите не знам, моите са далеч, но не ревеше от тях. Чак да излизат без мен не сме стигали, боза половин час поне да се занимават- без проблем. Същата схема - малко по малко и да се правят на маймуни да забавляват...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия