Да,ама точно този синдром ни пази да не изперкаме,обладани от страховете си-за децата,за родителите си,за близките и не толкова.
Виж целия пост
Синдромът "Това на мен не може да се случи"!
- Публикувана: 10 окт. 2006, 12:44 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2006, 12:05 ч.
# 46
10 окт. 2006, 18:07 ч.
Случи ми се. Това лято. Колкото и да не съм мислела, че някога ще си го кажа.
Ден преди рожденния ден на дъщеря ми отменихме часа и по конна езда. Същия ден над мястото минаха много ниско два изтребителя и коня, който яздеше дъщеря ми се изнервил, дигнал се нагоре и метнал от гърба си детето, което го яздеше.
В резултат - 2 счупени предмишнични кости и гипс.
Аз си казах точно това - на никога не може да ми се случи.
Точно след 2 дни дъщеря ми падна от една катерушка и си счупи ръката. Бяхме на почивка. Няма да казвам как изкарахме почивката. Гипса го носи 5 седмици.
Вече няма да съм толкоз ербап.
Виж целия пост
Ден преди рожденния ден на дъщеря ми отменихме часа и по конна езда. Същия ден над мястото минаха много ниско два изтребителя и коня, който яздеше дъщеря ми се изнервил, дигнал се нагоре и метнал от гърба си детето, което го яздеше.
В резултат - 2 счупени предмишнични кости и гипс.
Аз си казах точно това - на никога не може да ми се случи.
Точно след 2 дни дъщеря ми падна от една катерушка и си счупи ръката. Бяхме на почивка. Няма да казвам как изкарахме почивката. Гипса го носи 5 седмици.
Вече няма да съм толкоз ербап.
# 47
10 окт. 2006, 18:43 ч.
Знам, че от нищо не съм защитена, и че това, което се случва на съседа може и на мен да се случи. За това са ми много интересни хората, които са на мнение, че на тях нищо лошо няма да им се случи никога.
Виж целия пост
# 48
11 окт. 2006, 10:41 ч.
А знаете ли, че за съжаление понякога и най-кошмарните ни представи са нищо пред реалността, която ни спохожда... 
Убедила съм се, че животът може да бъде по-страшен и от големите ни страхове. Така че, дори да не страдаме от синдрома, пак действителността може да ни шамароса яко. Трябва да се опитваме да намерим баланса! Който успее, да ми се обади! 
Виж целия пост
Убедила съм се, че животът може да бъде по-страшен и от големите ни страхове. Така че, дори да не страдаме от синдрома, пак действителността може да ни шамароса яко. Трябва да се опитваме да намерим баланса! Който успее, да ми се обади! 
# 49
11 окт. 2006, 10:53 ч.
Мислила съм, че имам правилното поведение и после да се окаже на резултат, че не е така. Вече знам - наистина не съм застрахована от абсолютно нищо. Което е наистина малко обезкуражаващо - старая се някои неща просто да не позволявам да се случват, но...
Виж целия пост
# 50
11 окт. 2006, 11:18 ч.
По- скоро съм обратното. На моменти като ме хване параноята и мога да откача
Виж целия пост
# 51
11 окт. 2006, 11:21 ч.
Ей така съм и аз, малко на параноя май го докарвам 
.
Виж целия пост
По-скоро съм обратното 
треперя от всичко и без да искам си го представям на моя гръб, много е натоварващо, понякога откачам 
треперя от всичко и без да искам си го представям на моя гръб, много е натоварващо, понякога откачам . 
Препоръчани теми