Акушерски кабинет Зебра

Здравейте,

Аз вчера се записах при тях и ми направиха същия преглед, който ми прави проследяващата лекарка до момента без ултразвука, но пък с друг уред (май Доплер) чу бебето.
Аз съм на мнение, че при една нормална бременност човек може да си се следи там, като си ходи на феталните прегледи при определения специалист на друго място.
Много зависи от очакванията и предпочитанията на бременната.

Здравейте, каква е цената да раждаш със Зебрите?

Цената е около 3000лв и доколкото знам включва всичко-упойки, престой и тн.

Здравейте, проучвам варианти за раждане и съм малко объркана за Зебрите. Ако се спра на тях, разбирам че трябва са се следя при друг лекар, но това означава ли, че лекар по мой избор може да ме изражда или само специалист, който има договор с болницата?

Ако не избирам сама лекар, човек който е на смяна ли изражда със Зебрите? Кога е добре да започна да ги посещавам, ако ЖК трябва да е другаде?

При Зебрите не ви "изражда" лекарят, а акушерките. Лекар има, разбира се, Кобаков или Мазнейкова, но ако всичко е наред, акушерките водят раждането. Нали затова ще отидете при тях. Имат отворени врати, там може да се информирате за всичко, което ви интересува.

Разбирам, просто знам, че по закон задължително трябва да присъства лекар на раждането. Затова и питам.

Освен Кобаков и Мазнейкова, мисля и д-р Босева работи със Зебрите. Лекар присъства задължително на раждането и се намесва при нужда. Зебрите искат най-късно в 32г.с. да се свържете с тях, ако не се следите при тях. В 36г.с. се прави преглед от лекаря, който ще присъства на раждането Ви. Преди това можете да се следите, където пожелаете. Това е общо взето.

На отворените врати последно казаха, че около 25та седмица очакват да се свържете с тях. След 30та седмица почти няма шанс да приемат, камоли в 36та.

Миналата година беше най-късно 32. Може да имат повече родилки сега, обаче.

Здравейте, как стои въпросът с първия контакт с бебето веднага след раждане със Зебрите? Колко време остава бебето при вас? Кога го взимат за изследвания и колко дълго ви разделят?

Идеята е почти да не отнемат бебето от вас и всички решения го взимате вие. В плана за раждане определяте вие всички тези неща.

Здравейте! Аз искам да споделя моето мнение за зебрите и д-р Мазнейкова. Свързах се с тях към 26-27г.с. направихме първата среща- разговор друго нищо нито измерване нищо. Обсъдихме при кой лекар да съм за раждането посъветваха ме да съм с д-р И. Мазнейкова съгласих се, моя приятелка беше с тях и д-р Кобаков, мислех и аз да съм при него, Но тъй като с предишната ми бременност бях развила прееклампсия и завърши със секцио те ме посъветваха, че е по-добре да съм с д-р Мазнейкова, ок доверих им се. Ходех на консултации при тях като повече протичаха в разговори. Вече към 8м почнаха да слушат и тонове в 36г.с се видях с д-р Мазнейкова - хареса ми като човек останах доволна, обсъдихме предишната ми бременност, че е възможно да опитаме за нормално раждане след секцио всичко точно, обясни ми, че следваща среща с нея ще бъде когато почна да раждам или ако пренося, за да обсъдим вариант. До тук всичко е нормално ходех при зебрите на тонове, те ги изпращаха на нея и така, но аз преносих 6дни виждах се и със зебрите и с нея, обсъждахме какви са вариантите за предизвикване ако не родя до 10дни пренасяне.  На 6тия ден ми изтекоха водите, свързах се със зебрите разбрахме се да тръгвам към тях, че не съм от София да не чакаме много, че все пак имам път. В 3ч. През нощта бях вече при тях беше Йоана приеме, направихме тест за ковид на мен и на мъжа ми, прегледа ме имах 4см разкритие настани ни в една "стая- склад" така до тук добре....идва веселата част. Донесе ми в стаята една топка каза че може да подскачам на нея, като зачестят контакциите, легнах като между контакциите си подремвах, така и тя ме посъветва, докато не са зачестили да почивам за да имам сили и вече към 5-6ч се почнаха по честите контракции, подскачах мъжът ми ми правеше масаж вече към 7-8ч дойде и Илона и д-р Мазнейкова. Така родих в 19:50ч - 20ч мъки и болки това не е най-важното минава, забравя се и се радваме, че всичко е минало и сме добре. Сега за мнението ми.... От зебрите не съм доволна добре, че беше мъжът ми да ме подкрепя тях ги нямаше почти идваха за кратко да ми засекът контакциите даже накрая мъжът ми ги засичаше и им казваше и да ме проверят за разкритие, което в плана за раждане бях отбелязала, че иска да се сведе до минимум проверката за разкритие, трябваше да съм във вана, каза ми, че не искат да рискуват защото може да се забави процеса вкарваха ме в баня и там с душа се поливах с топла вода или с Илона, Йоана и Вики почти ги нямаше особено Вики накрая вече нямах сили за нищо исках секцио за да се приключва вече, но беше късно Мазнейкова каза, че трябва да ме среже като прасе, за да ми направи секцио. Пуснаха ми система с окситоцин накрая и тръгнаха вече напъните, сложиха ми и друга система с лексотан или нещо подобно успокояващо, упойващо защото вече нямах сили никакви след толкова време отведоха ме в родилна зала аз вече бях....като дрогирана едвам напъвах никой не ми даваше насоки кога как нищо бебето почна да губи сърдечен ритъм и накрая завърши моето раждане с вакуум... Сложиха ме под анестезия, за да ме зашият след всичко вече ни настаниха в стая нормална, не видях бебето но Илона го снима и ми изпрати снимки. През престоя ми там първия и втория ден идваха за по 4-5мин да видят как съм и единия ден за кърменето да ми помогнат това там. Мазнейкова пък никаква я нямаше. Храната не съм я пробвала, но за тези три нощувки един път не ми се почисти стаята, само идваха да съберат боклука. За изписването зебрите знаеха, но не се появиха никакви все пак се бях приготвила и за тях тичах аз да си оправя документите за изписване накрая д-р Димова мисля че беше педиатърката дойде облече бебето в стаята и ни изпрати 😁 след почти 10дни от раждането отидох при Мазнейкова за сваляне на конците, махна ги но имах доста болки и след това, реших да отида при моята гинеколожка и ооо изненада забравени 3или 4 конеца от който единия тръгнал да загноява....цената за всичкото, това удоволствие е 2860лв.... хич не съм доволна, наистина имах усложнения, по-добре че с вакуум се извади бебето че можеше по лошо да е, но отношение им, вниманието им за тези пари не е оправдано поне според мен и не бих ги препоръчала, това се случва сега април месец...надявам се да съм била изчерпателна

Леле звучи ужасно! Важното е, че сега сте добре и благодарим, че разказахте!

Роси, наистина благодаря, че споделихте!

Момичета, има ли други сред вас, които са разочаровани от Зебрите?

И аз съм разочарована от Зебрите. Посетих курса им още в петия месец на бременността. След това ги посетих в 32 седмица, за да се запознаем и да раждам с тях. Попаднах при Йоана и Вики. Вики си цъкаше на телефона, както и на всеки следващ преглед, а Йоана беше доста крива и непредразполагаща, както и всеки следващ път, но си казах - сигурно са уморени, какво толкова. Исках да раждам с д-р Кобаков, но те казаха, че трябва да е с д-р Мазнейкова (заради по-ниски тромбоцити). Бях предубедена към нея от нещата, които бях чела, но си казах - какво толкова, и без това тя ще се включи само ако има някакво усложнение, а акушерките ще бъдат до мен, когато всичко е наред. Boy, was I wrong... До края на бременността ги посетих още няколко пъти за консултации, които бяха далеч от 1 час като продължителност, но винаги си заплащах цялата цена. На всяка консултация все едно се виждахме за пръв път, обяснявах си придружаващите специфики, споделях си болежките и получавах: "Ами, да, така ще е докато родиш".
В 36 седмица трябваше да посетя д-р Мазнейкова и да я запозная с плана ми за раждане, чудесно. На консултацията с акушерките преди това попитах да го направим заедно, за да ме ориентират дали това, което искам, е адекватно и да ме насочат, ако имам нереалистични представи за нещо. Вики каза: "А, не, планът си го правиш сама вкъщи, носиш го на лекарката и тя ще ти каже". Направих нещо, което по мое мнение, е съвсем стандартен план за раждане с фокус над акушерската грижа и се запътих към прегледа при д-р Мазнейкова. Тя го прелисти и каза само: "Да, обичайното, само за това с амниотомията от сега ти казвам, че няма как да стане"... Желанието в плана ми беше да не се пука мехура рутинно, освен ако няма медицинска предпоставка да искаме да забързаме раждането поради някакво усложнение. Попитах защо не може да стане и ми се каза: "Ами, просто не може, това си се прави рутинно". Стори ми се странно, че ми говори за рутинна амниотомия още от сега, при положение че Зебрите обясняват точно обратното, но си казах - хайде, ти за един мехур ли си, ще го прежалиш...
Занесох същият този план и на акушерките, Вики го прелисти. Попитах как ѝ се струва и дали ще го бъде и тя каза само: "Д-р Мазнейкова нали го е видяла, тя трябва да те е ориентирала". Отново - никаква ангажираност, никаква намеса, никаква грижа и по този въпрос.
Последното ми посещение при акушерките беше един ден преди термина ми. За мое огромно съжаление, както ще прочетете по-нататък, този ден се падаше петък. Отивам аз, с моята нормално протичаща бременност, рано сутринта за запис на тонове и се падам при Илона и тогава новата акушерка към кабинета (мисля, че се казваше Таня). Та, Таня ми поставя коланите за запис на тонове и понеже вече бях ходила на запис може би 10-ина пъти споделям, че, когато сложат накрайника в ляво бебето много се сърди и бунтува и ме записват от дясно винаги. Освен това коланите бяха и хлабави, но и на това не обърна внимание Илона. Таня я разбирам, тя беше видимо притеснена от новата си позиция, но Илона не обърна внимание на това какво се случва и какво казвам, защото си цъкаше на телефона... И така започна този прословут запис. От време на време машината пищеше, Илона продължаваше да си върши някакви неща междувременно, бебето риташе бясно накрайника на всяка контракция, чак го виждах как подскача. В средата на записа Илона дойде и погледна записа, не каза нищо, а само го снима. Споделих отново, че бебето много рита, когато накрайникът е поставен в ляво и го размества. Тя го премести в дясно, стегна коланите и машината спря да пищи магически. И така още 15-20 спокойни минути, в които нищо не пищеше и нищо особено не се случваше. Докато в кабинета не влетя д-р Мазнейкова, видимо притеснена, с думите: "Какви са тия записи дето ми пращате, направо ми спира сърцето като ги видя"... Излишно е да казвам, че и моето сърце спря. Приближи се към мен (аз съм все още вързана на запис), погледна го и каза, че детето има ехо-тахикардия-нещо-си, някаква супер сложна и дълга дума, която не успях нито да разбера, нито да запомня, защото бях много, много притеснена от този неочакван развой на събитията.
Спряха записа (който беше чудесен след наместването от страна на Илона в средата му) и се запътихме трите - аз, Илона и д-р Мазнейкова към болницата, за да ме прегледат на ехограф. Илона през цялото време мълчеше. На ехограф се видя следното: "води си има, супер", "и кръвотокът е добре", "плацентата е супер", "много хубаво се е наместило бебето, ангажирано в таза вече", "хм, май има увита пъпна връв... хм, или пък няма... сега като се премести бебето сякаш няма... или пък има... абе, по-скоро няма... бебешки му работи хахаха...", "нормални са му движенията". Всичко, което каза ми звучеше обещаващо и се обнадеждих леко. Качих се на магарето за преглед за разкритие, който беше ужасно груб и болезнен. И д-р Мазнейкова просто се обърна към мен и каза: "Ами, мило, 1см едва-едва, няма да стане... Знам, че много ти се иска да родиш нормално, ама просто няма да стане"... Аз естествено питам - ама нали на ехографа всичко е наред, само по записа ли се установява, че "няма да стане", няма ли да го повторим тоя запис поне. При което Илона казва: ами, върни се ако искаш след 2 часа да направим втори запис и да видим. А Мазнейкова - няма да е по-различен резултата, имай предвид, че ИДВА УИКЕНД и знаеш как е с екипите тогава, ако стане нещо, така че, мило, помисли си тука 1-2 часа да влизаш за секцио, аз съм в болницата до 4 следобед днес. Аз останах потресена, тръгнах си с обещанието да "повторим записа", ама и да "помисля да влизам за секцио" още преди това.
Съвсем естествено, още с излизането от болницата, отидох в друга болница за запис на тонове, който запис беше чудесен. Обадих се на Илона и ѝ казах, че не желая да влизам за секцио, просто защото идва уикенд, попитах за индуциране на раждането дали е вариант, споделих ѝ, че съм отишла на друго място за запис, който е чудесен. Това, което ми каза тя беше, цитирам: "Разбирам те, но това е решението на д-р Мазнейкова. Аз не твърдя, че е права, но това е нейното решение. Индуцирането не е опция. Това, което можем да ти предложим е секцио.". Попитах дали все пак да отида след малко за още един запис и тя ми каза: "Няма нужда, това е финалното решение на д-р Мазнейкова, според нея няма нужда от втори запис. Това, което можем да ти предложим е секцио". Отказах, пожелах им лек ден и разделихме пътищата си. И ето ме - един ден преди термин, без екип за раждане, без ангажиран лекар, без нищо.
Така, опитах се да бъда максимално обстойна, защото повечето жени, които избират Зебрите, са запознати с етапите на раждането, интервенциите, предпоставките за секцио, както и гръмките "реклами" за защита правата на родилките и подкрепа към естественото раждане.
Това, което аз получих беше точно обратното. Никой лекар, който наистина подкрепя естественото раждане, не би ме отпратил заради ПОЛОВИН лош запис, който дори не желае да повтори за всеки случай. Обяснението със "знаеш как е с екипите уикенда" беше потресаващо. Разбирам, че наближаваха празници, лекарката може да си е имала някакви планове уикенда, че да не ѝ се занимава с мен, но това е далеч от грижата, която рекламират пред бъдещите майки. Ако не желаеш да работиш уикенда или на празници - кажи си предварително, че да знаем да не те търсим по това време изобщо.
През цялото време Илона мълча. Никаква защита на правата, никаква подкрепа не видях. Разбирам, че д-р Мазнейкова е шеф на болницата, но, ако раждането ти зависи от настроението на някого - кажи го предварително. Аз бях останала с впечатлението, че са екип. И като екип обсъждат подобни ситуации и взимат решение заедно, а не каквото сънува Мазнейкова и край, те просто да изпълняват безгласно. Горчиво съжалявам, че няколко месеца по-рано, чудейки се между Зебрите и Ла вита нова, избрах Зебрите. И не бих ги потърсила повече по никакъв повод. Специално в моя случай - това, което те обещаваха и рекламираха, за да ги избера, беше далеч от това, което всъщност получих като грижа. През цялото време ми светеха червени лампи, които за съжаление игнорирах, заради всичките положителни и красиви истории за раждания с тях. Не бяха моят екип със сигурност.