Акушерски кабинет Зебра

Хайде и аз да оставя моите впечетления докато са пресни.
Исках активно естествено раждане. Първо бебче. Свързах се със Зебрите, за да питам кога най-късно е хубаво да се видим, гледах онлайн отворените им врати, записах се и на курса им. Курсът за мен беше много полезен, после като четох книгата на Олга, общо взето, само затвърдих нещата от курса.
И на двете предварителни срещи ми хареса отношението на момичетата, питаха ме имам ли въпроси, отговориха ми.
Д-р Мазнейкова трябваше да присъства на раждането. Видяхме се два пъти, останах с впечетление за отношение и компетентност. Преносих и тя излезе в отпуска.
3 дни след термин отидох за индукция с 3-4 см разкитие, високо бебе и никакви контракции. Раждането продължи 9-10 часа, не мога да го нарека леко, не мога да кажа, че не ме боля много (без епидурална), но преживяването беше невероятно, ще ми остане като изключително силен, емоционален и позитивен спомен. И това го дължа почти изцяло на Вики и Илона, които бяха с мен (запазвам малка частичка и за мен и приятеля ми, който присъстваше). Окситоцинът не предизвика очакваните контракции в очакваното време, пукнаха ми мехура и чак тогава започнаха болезнените контркации. От спукването до раждането Вики и Илона ми казваха различни упражнения, които да правя, за да се подпомогне разкритието и наместването на бебето. Чувствах се спокойна и на правилното място през цялото време. Момичетата не спираха да ми дават съвети как да се отпусна по време на контракция и как да напъвам, когато дойде моментът, Вики беше буквално легнала на пода пред мен (бях клекнала), за да следи дали и какво се случва. Никога няма да я забравя, но, извън емоцията, Зебрите направиха точно това, което очаквах и исках - да ме напътстват как раждането да върви в желаната посока и да чувствам подкрепа и сигурност.
Д-р Кобаков присъства на раждането, мисля , че и той подпомогна слизането на бебето, докато ме преглеждаше, даваше ми съвети как да напъвам и ми направи шевове, тъй като имах спонтанни разкъсвания. Още на следващия ден нямах болка или особен дискомфорт, така че, предполагам ги е направил добре.
На другия ден (родих вечерта) Йоана идва 3 пъти и буквално ме научи как да кърмя - и на нея съм страшно благодарна за съветите, защото бебка първия ден беше изморена и нямаше интерес към гърдата, но мисля, че успяхме да положим началото на успешно кърмене.
Останалите медицински лица - без да имат уау отношение, когато питахме нещо, винаги получавахме отговор, което , мисля, е необходимото.
Надявам се след време пак да забременея и без никакво съмнение пак ще се обърна към Зебрите. Според мен абсолютно предоставят услугата и отношението, които обещават. Ясно ми е, че всеки екип не може да пасне на всеки човек, но бих посъветвала всеки, имащ желание за естествено активно раждане, което да остане един от най-силните мигове, да се види с тях, за да си ги усети.
Ако някой има въпроси по темата, насреща съм.

П.С.: Таткото пожела да се включи, като активен участник в процеса и след като прочете няколко мнения.
          - Аз съм мъж и при нас е малко по-различно, но ако на някого му е интересно как изглежда работата на Зебрите по време и след раждане, по долу може да види моята гледна точка.

Правя уточнение, че дори аз разбрах, че Зебрите не са лекари. Те са акушерки! Смятам, че е нормално да не искат да дават отговор на въпрос, на който би следвало да отговори лекар. Елементарна логика. Аз също не бих го направил. Проблемът не в Зебрите, а очевидно в лошата ни здравна система.
Няма да крия, че аз също имах своите съмнения първоначално, още повече, че тази дейност е крайно чужда за мъжете. След раждането спокойно мога да кажа, че подкрепям половинката в избора ѝ на екип, който да води раждането на дъщеря ни!
Смятам също, че човек е необходимо да се запознае с важните неща, а да не очаква готови решения от всеки. Незнанието не бива да е извинение.

Нашето бебе също беше седалищно и до последно не знаехме дали ще се обърне. Решението на този екип (Зебрите) да не поемат за раждане седалищни бебета ние трябваше да приемем така, както те приемаха изискванията на партньорката ми свързани с раждането.
Подкрепих я в избора ѝ и не мисля, че е сбъркала.

По време на индуцирането/раждането не оставиха родилката да се мъчи сама, а имаха водещата роля. Д-р Кобаков извършваше контрол през определено време, но комуникацията по между им беше постоянна (на определени интервали за тези 10 часа). Не се създаде нито веднъж излишен стрес или предложение за секцио или грубо отношение.
Бебето продължавайки да стои далеч от изхода, накара момичетата да ни предлагат различен набор от техники за придвижването му. Този процес за мен бе изключително интересен, а те не отказваха да дават отговори на моите въпроси, които бяха много, навярно твърде много. Подкрепата към мама продължаваше.
Отстрани изглежда лесно, но те успяха да обяснят на изморена и измъчвана от болки жена, какво се очаква от нея да прави, за да започнат нещата да се случват. В кулминацията, насоките на Зебрите и д-р Кобаков бяха много точни и доведоха до очакваното раждане.
Аз прерязах пъпната връв след като изпълниха желанието на мама да отложим клампирането в разумно време.

Помощта на Йоана след като бебето се върна при нас за кърменето бе безценна! На крачка от предаването към адаптираното мляко, тя винаги се появяваше и отново опитваха. Напътстваше мама да не се отказва, напомняше да имаме търпението да дадем време на дъщеря ни да се научи какво се иска от нея. В първите дни това се оказа решаващо!

Вече видял отдадеността на Вики и Илона по време на самото раждане и на Йоана в адаптационния процес, определно съм "за" Зебрите за бъдещо раждане малко по-нататък във времето!
Николай

Приятелят ми е малко емоционален като млад татко и силно впечетлен от момичетата,аз разбирам притесненията Ви.

Иначе Зебрите не поемат естествено
раждане на седалищни бебета-казаха го и на отворените си врати и на първата ни среща.

Както и да е, пожелавам Ви успешно и щастливо раждане!

И аз съм разочарована от Зебрите. Посетих курса им още в петия месец на бременността. След това ги посетих в 32 седмица, за да се запознаем и да раждам с тях. Попаднах при Йоана и Вики. Вики си цъкаше на телефона, както и на всеки следващ преглед, а Йоана беше доста крива и непредразполагаща, както и всеки следващ път, но си казах - сигурно са уморени, какво толкова. Исках да раждам с д-р Кобаков, но те казаха, че трябва да е с д-р Мазнейкова (заради по-ниски тромбоцити). Бях предубедена към нея от нещата, които бях чела, но си казах - какво толкова, и без това тя ще се включи само ако има някакво усложнение, а акушерките ще бъдат до мен, когато всичко е наред. Boy, was I wrong... До края на бременността ги посетих още няколко пъти за консултации, които бяха далеч от 1 час като продължителност, но винаги си заплащах цялата цена. На всяка консултация все едно се виждахме за пръв път, обяснявах си придружаващите специфики, споделях си болежките и получавах: "Ами, да, така ще е докато родиш".
В 36 седмица трябваше да посетя д-р Мазнейкова и да я запозная с плана ми за раждане, чудесно. На консултацията с акушерките преди това попитах да го направим заедно, за да ме ориентират дали това, което искам, е адекватно и да ме насочат, ако имам нереалистични представи за нещо. Вики каза: "А, не, планът си го правиш сама вкъщи, носиш го на лекарката и тя ще ти каже". Направих нещо, което по мое мнение, е съвсем стандартен план за раждане с фокус над акушерската грижа и се запътих към прегледа при д-р Мазнейкова. Тя го прелисти и каза само: "Да, обичайното, само за това с амниотомията от сега ти казвам, че няма как да стане"... Желанието в плана ми беше да не се пука мехура рутинно, освен ако няма медицинска предпоставка да искаме да забързаме раждането поради някакво усложнение. Попитах защо не може да стане и ми се каза: "Ами, просто не може, това си се прави рутинно". Стори ми се странно, че ми говори за рутинна амниотомия още от сега, при положение че Зебрите обясняват точно обратното, но си казах - хайде, ти за един мехур ли си, ще го прежалиш...
Занесох същият този план и на акушерките, Вики го прелисти. Попитах как ѝ се струва и дали ще го бъде и тя каза само: "Д-р Мазнейкова нали го е видяла, тя трябва да те е ориентирала". Отново - никаква ангажираност, никаква намеса, никаква грижа и по този въпрос.
Последното ми посещение при акушерките беше един ден преди термина ми. За мое огромно съжаление, както ще прочетете по-нататък, този ден се падаше петък. Отивам аз, с моята нормално протичаща бременност, рано сутринта за запис на тонове и се падам при Илона и тогава новата акушерка към кабинета (мисля, че се казваше Таня). Та, Таня ми поставя коланите за запис на тонове и понеже вече бях ходила на запис може би 10-ина пъти споделям, че, когато сложат накрайника в ляво бебето много се сърди и бунтува и ме записват от дясно винаги. Освен това коланите бяха и хлабави, но и на това не обърна внимание Илона. Таня я разбирам, тя беше видимо притеснена от новата си позиция, но Илона не обърна внимание на това какво се случва и какво казвам, защото си цъкаше на телефона... И така започна този прословут запис. От време на време машината пищеше, Илона продължаваше да си върши някакви неща междувременно, бебето риташе бясно накрайника на всяка контракция, чак го виждах как подскача. В средата на записа Илона дойде и погледна записа, не каза нищо, а само го снима. Споделих отново, че бебето много рита, когато накрайникът е поставен в ляво и го размества. Тя го премести в дясно, стегна коланите и машината спря да пищи магически. И така още 15-20 спокойни минути, в които нищо не пищеше и нищо особено не се случваше. Докато в кабинета не влетя д-р Мазнейкова, видимо притеснена, с думите: "Какви са тия записи дето ми пращате, направо ми спира сърцето като ги видя"... Излишно е да казвам, че и моето сърце спря. Приближи се към мен (аз съм все още вързана на запис), погледна го и каза, че детето има ехо-тахикардия-нещо-си, някаква супер сложна и дълга дума, която не успях нито да разбера, нито да запомня, защото бях много, много притеснена от този неочакван развой на събитията.
Спряха записа (който беше чудесен след наместването от страна на Илона в средата му) и се запътихме трите - аз, Илона и д-р Мазнейкова към болницата, за да ме прегледат на ехограф. Илона през цялото време мълчеше. На ехограф се видя следното: "води си има, супер", "и кръвотокът е добре", "плацентата е супер", "много хубаво се е наместило бебето, ангажирано в таза вече", "хм, май има увита пъпна връв... хм, или пък няма... сега като се премести бебето сякаш няма... или пък има... абе, по-скоро няма... бебешки му работи хахаха...", "нормални са му движенията". Всичко, което каза ми звучеше обещаващо и се обнадеждих леко. Качих се на магарето за преглед за разкритие, който беше ужасно груб и болезнен. И д-р Мазнейкова просто се обърна към мен и каза: "Ами, мило, 1см едва-едва, няма да стане... Знам, че много ти се иска да родиш нормално, ама просто няма да стане"... Аз естествено питам - ама нали на ехографа всичко е наред, само по записа ли се установява, че "няма да стане", няма ли да го повторим тоя запис поне. При което Илона казва: ами, върни се ако искаш след 2 часа да направим втори запис и да видим. А Мазнейкова - няма да е по-различен резултата, имай предвид, че ИДВА УИКЕНД и знаеш как е с екипите тогава, ако стане нещо, така че, мило, помисли си тука 1-2 часа да влизаш за секцио, аз съм в болницата до 4 следобед днес. Аз останах потресена, тръгнах си с обещанието да "повторим записа", ама и да "помисля да влизам за секцио" още преди това.
Съвсем естествено, още с излизането от болницата, отидох в друга болница за запис на тонове, който запис беше чудесен. Обадих се на Илона и ѝ казах, че не желая да влизам за секцио, просто защото идва уикенд, попитах за индуциране на раждането дали е вариант, споделих ѝ, че съм отишла на друго място за запис, който е чудесен. Това, което ми каза тя беше, цитирам: "Разбирам те, но това е решението на д-р Мазнейкова. Аз не твърдя, че е права, но това е нейното решение. Индуцирането не е опция. Това, което можем да ти предложим е секцио.". Попитах дали все пак да отида след малко за още един запис и тя ми каза: "Няма нужда, това е финалното решение на д-р Мазнейкова, според нея няма нужда от втори запис. Това, което можем да ти предложим е секцио". Отказах, пожелах им лек ден и разделихме пътищата си. И ето ме - един ден преди термин, без екип за раждане, без ангажиран лекар, без нищо.
Така, опитах се да бъда максимално обстойна, защото повечето жени, които избират Зебрите, са запознати с етапите на раждането, интервенциите, предпоставките за секцио, както и гръмките "реклами" за защита правата на родилките и подкрепа към естественото раждане.
Това, което аз получих беше точно обратното. Никой лекар, който наистина подкрепя естественото раждане, не би ме отпратил заради ПОЛОВИН лош запис, който дори не желае да повтори за всеки случай. Обяснението със "знаеш как е с екипите уикенда" беше потресаващо. Разбирам, че наближаваха празници, лекарката може да си е имала някакви планове уикенда, че да не ѝ се занимава с мен, но това е далеч от грижата, която рекламират пред бъдещите майки. Ако не желаеш да работиш уикенда или на празници - кажи си предварително, че да знаем да не те търсим по това време изобщо.
През цялото време Илона мълча. Никаква защита на правата, никаква подкрепа не видях. Разбирам, че д-р Мазнейкова е шеф на болницата, но, ако раждането ти зависи от настроението на някого - кажи го предварително. Аз бях останала с впечатлението, че са екип. И като екип обсъждат подобни ситуации и взимат решение заедно, а не каквото сънува Мазнейкова и край, те просто да изпълняват безгласно. Горчиво съжалявам, че няколко месеца по-рано, чудейки се между Зебрите и Ла вита нова, избрах Зебрите. И не бих ги потърсила повече по никакъв повод. Специално в моя случай - това, което те обещаваха и рекламираха, за да ги избера, беше далеч от това, което всъщност получих като грижа. През цялото време ми светеха червени лампи, които за съжаление игнорирах, заради всичките положителни и красиви истории за раждания с тях. Не бяха моят екип със сигурност.

Mimi275, аз ще раждам с екипа на Ла Вита Нова, сега съм в 39 г.с. и общо взето чакам. Препоръчвам ти да отидеш на опознавателна среща с Олга Дукат (безплатна е), както и да прочетеш книгата й “Раждане с любов”. Така ще имаш добра представа дали тя е твоят човек или не. Аз за себе си се убедих, че попаднах на правилните хора и съм много благодарна именно на elitsa.iv, че ми ги препоръча!
Успех

Mimi, след злополучния ми опит със Зебрите се озовах в Надежда, където положението не беше по-цветущо хич. И се сдобих с ненужно индуциране, 10 часа лежане за тонове и спешно секцио.
В момента съм бременна в 34 седмица и още от началото на бременността се свързах с Олга, за да ме има предвид, защото не бих искала да раждам с друг екип, особено нормално след секцио. В 32 седмица отново се свързах с нея, направихме си опознавателната среща, запис на тонове и т.н. Другата седмица пак съм при нея, в девети месец ще ходя при д-р Паликов за ехограф, както е написала и Марина, и така…
Зебрите, по очевидни причини, не бих ги препоръчала на никого. С Олга се видях в 12 седмица за първи път и като се върнах в 32 седмица си ме спомняше. Спомняше си историята ми, премеждията ми и случая ми като цяло. За 2 месеца редовно ходене при Зебрите миналия път не успяха да ме запомнят, така че при мен лично разликата се усеща от небето до земята.

Зебрите не са в "Св. Лазар" от много време, аз съм раждала с тях, има и други мнения в темата за частна болница "Св. София" (болницата на д-р Мазнейкова), вижте там. Аз раждах преди 2 години, по-добре някой с актуално мнение да видите.

В Свети Лазар има неонатология, как да няма? Всяка болница, в която има родилно отделение, има и неонатология. Най-добре отидете на консултация със Зебрите и на консултация с Ла Вита Нова. Така ще усетите и двата екипа, ще си зададете въпросите и притесненията и ще можете да изберете екипът, който Ви допадне повече и усетите като Вашия.