
Да имам зълва и чудесно се разбирам с нея.Мога винаги да разчитам на нея за всичко.Радвам се че я има и мога да кажа че много я обичам.Била е до мен в много трудни моменти и аз съм и много благодарна за това.Тя има съпруг и малко детенце което много обичам и го чувствам толкова близко колкота дечицата на сестра ми .
особено напоследък.
Може би защото сме далече и рядко са виждаме, та се правя, че не забелязвам. Или защото, откак животът й удари 2-3 страхотни шамарчета, се "очовечи" малко. Все едно, въпреки че не го заслужаваше, аз й подадох ръка и май й бях най-добрата приятелка в един момент. После й се оправиха нещата и май позабрави, ама поне спря да ми се надува и говори с мен, което преди не считаше за нужно. Свекърва ми нея я работи повече и от мен, така че се е случвало аз да взимам нейната страна, за да я защитя, но не очаквам тя да го направи за мен пред когото и да било.

Препоръчани теми