развод

Ако остави детето може да я обвинят, че е безотговорна майка и да използват това в Съда. Детето е на възраст, на която ще бъде изслушано при евентуално дело, а бащата може да го настрои срещу майката, ако остане при него.
По-добре да си вземе детето и да отиде някъде - семейство, приятели или квартира.
Междувременно да се свърже с адвокат за да я посъветва как да действа.

Някакви хипотези за лошата майка, оставила детето при баща му за седмица
Изоставяне знаете ли какво е? Ще ѝ и играе лоша шега да продължава да му се връзва на глупостите.
И да седи диван чепраз в името на детето.
Като да е скочил да го гледа той, моля ви се...

На теб майтап ти се вижда, глупост голяма, но историята познава много такива случаи. Ние знаем какво е изоставяне, но тя може да се окаже в ситуацията да доказва, че не е камила, а това е много трудно, ако ще да е най-идеалната майка на света.

На нас ни е ясно, че не е лоша майка, но ако съпругът й реши да отмъщава може да използва това срещу нея.
Да взима детето и като трябва и на хотел. Просто не трябва да го оставя.
Ами, ако БНД се снабди с лъжесвидетели?!
Защо да му оставя козове?!
Като цяло, ако жилището е общо трябва да изгони съпруга си и да не ходи никъде, но ако положението е толкова нетърпимо да се свърже още утре с адвокат и да действа както я посъветва.

Големи сте филмарки, честно!
Като не може да каже и тя - майка ми беше зле и отидох да се погрижа за нея.
Този човек е баща на това дете, не някакъв изрод.
Ако тръгнат с черните ризи - има и за двете страни какво да се извади. И превесът на съда какъв е?
Няма нужда да ми отговаряте. Мерси.

Ох, минала съм през развод и знам, че не трябва да оставяме скрити козове на мъжете.
Ако някой иска да се заяжда и да те изкара черен....може да направи чудеса.
Всеки сам преценява, но ако е решила да се развежда, трябва да е изрядна.
Иначе е най-хубаво всичко да мине по взаимно съгласие - мирно и тихо! Ама има разни индивиди, които изпитват удоволствие да ти направят живота черен.

В съда са виждали какво ли не. И пак трябва да е някаква тотална отрепка, и пак няма да ѝ отнемат родителските права, а ще е в режим.
Тоз цъфнал и вързал дете да гледа, как ли пък не....

Наистина ли не разбираш или се заяждаш, защото не можеш да си признаеш, че написа вредна глупост?
Кой какъв е се вижда по действията му. Един развод извиква най-доброто и най-лошото у всеки. При някои най-доброто, а при други най-лошото. Децата страдат от явявания в съда, изслушвания, подмятания насам-натам. Това са вреди, които после влачат цял живот, а връщане назад няма. А ти се смей и продължавай да се правиш на интересна.

Андариел, голяма мелодрама правиш за един развод.
Я стане така, я не.
За сметка на това, бащата винаги ще остане баща на това дете.
И ще го гледа, колкото и майката да не иска.
Са седмица размисли от разстояние да ѝ вземат детето - е, не.

Ти сериозно ли? Повече няма да ти коментирам писаниците. Не си в час изобщо за какво става въпрос.

То няма и смисъл, често не разбираш за какво се говори.

Ей така от страх обаче, хиляди жени стоят в кофти бракове и не срещат подкрепа и успокоение.
Само евентуални грозни сценарии и втълпен страх - ще ти вземат детето.
Ще вземат дръжки.

Съгласна съм, че доста жени от страх и незнание стават жертви на токсични бракове и приемат ролята на жертва
Бас ловя, че всяка жена, която е взела решение за развод първо се замисля дали има риск да й отнемат родителските права.....колкото и да е изрядна.
Затова е по-добре да не дърпа дявола за опашката и да се подсигури максимално.
То е ясно, че никой няма да й вземе детето, а едва ли бащата, който е тръгнал по платена любов въобще ще си помисли да го иска, но защо да си създава излишно напрежение. Да отидат някъде, защо не и на почивка и готово, не виждам нужда да го оставя при бащата.

Няма откъде да е ясно за детето и за бащата.

Ако един баща реши реши, може много добре да ги извърти нещата, че майката да не се усети откъде й е дошло, включително да я провокира, да я изгони и да направи така, че уж тя доброволно да си тръгне. А майката често казва "не вярвам да причини такова нещо на детето". Вярно, че не е за вярване, но е напълно възможно да стане, при това става. Накратко, който е предупреден е въоръжен и да не си прави илюзии. Особено ако вече има оказване на психическо насилие. Не е нужно да е физическо, достатъчно е да е психическо и е огромен червен сигнал. Няма нужда да се стигне до вземане на детето, а е достатъчно разкарването по съдебни заседания, допитване на детето. А дългосрочните последици никой не ги смята, защото това дете ще порасне и ще осмисли какво се е случвало.

Много точно мнение. Имам и толкова примери за извъртане и за психическо насилие:
- пренебрежение от страна на роднините му и намеци да плащам наем в жилището му
- незачитане на празници - в смисъл годишнина, рождени дни
- подаръци от любовниците сложени тук-там, че да ги видя - плюшени червени сърчица и т.н.
- ползване на личните ми принадлежности уж от сестра му, а по хавлията се виждаха остатъци от червеникава боя за коса - като го попитах какви са тия петна и той ми заяви - боядисвам се.
- системно невръщане на децата при установен режим, включително съм подавала оплакване до съда
- не ми даваше да се чувам с тях по време на режима
- водеше дела за намаляване на издръжка, не плащаше навреме или ако плащаше почти никога в определения размер и казваше да си ги смятам с натрупване от лихвите на банката, а то каква ще да е тази лихва, ако примерно издръжката е 300 лева и той преведе само 150 ?!
- водеше разговори с децата в присъствието на негови роднини и изменяше гласа си, почваше да ме обвинява, правеше се на жертва
А в съда какъв цирк беше, не искам да си спомням.
Доста ми е минало през главата и съм търпяла, защото смятах, че си въобразявам и че ще отмине, разводът си беше черен печат в живота за мен и съм отлагала докрай, но в един момент няма как повече. Човекът съзнателно е упражнявал психическо насилие, но го разбрах много по-късно.
Всичко е заради его, за да се тормозя.
Имах колега, който си признаваше слабостта към чужди жени. Разделиха се с жена си заради любовница - не се караха, просто останаха приятели, той си се грижеше и за жена си, и за децата. Той почина след няколко години и на погребението му дойдоха жена му и любовницата му. Не са се били, не са се карали. Някакси цивилизовани хора, хора над нещата, на които са чужди дребнавостта и номерата и тормоза. Но колегата беше страшно свестен човек, който можеше да си контролира личния живот и не допусна нито веднъж връзките му да навредят на жена му, на децата му.
А такива мъже, които извъртат нещата и психират майката чрез децата, са адски комплексари и трябват здрави нерви и търпение да не се травмира жената. Наистина е вярно, че няма нужда да се стига до вземане на детето, достатъчно е да я изтощи финансово, да я влачи с години по дела, да прави проблеми, да не й връща децата при режим - трябва да сте много силна жена, за да издържите това. Аз се срамувам донякъде от себе си, че постъпих така, но в един момент така стана, че исках да се върна при него с децата си, само и само да спре това - дори му предложих, но той тогава си осигури свидетели и ми се обади и започна да се жалва, че съм се държала зле с него и не иска да продължим заедно и на практика още един път ме унижи и аз и досега се ядосвам на себе си, че постъпих така - казах му, да продължим заради децата, за да имат твоята защита - и той започна да ми говори за себе си, а не за тях. Пълен егоист.
Та наистина, потърсете адвокат и то добър, готов да води преговори, не влачете дела, не допускайте да Ви разиграва и тормози.

Анонимна, дано всичко това е зад гърба ти. Не мога да повярвам, че има хора изпълнени с такава злоба. Желая ти спокойствие и радост, както и на децата.