Не е толкова съществено какво ти е проблем, а как те вижда и третира човека отсреща.
Виж целия пост
Колко често се виждахте преди да заживеете заедно?
- Публикувана: 29 апр. 2021, 11:10 ч.
- Последно мнение: 31 май 2021, 21:39 ч.
# 285
27 май 2021, 16:09 ч.
# 286
27 май 2021, 16:14 ч.
Доколкото схващам не става дума да се прибира след полунощ от пущинаците. Хиляди жени се прибират с градския транспорт в нормалните часове на вечерта без риск. Та въпросът не е в риска, а в отношението.
Виж целия пост
# 287
27 май 2021, 16:15 ч.
Не знам защо толкова настояваш,че имаш връзка. Един път в седмицата и то само за едно нещо, не е дори приятелство с привилегии. За шест месеца дори и през ден да се срещам с някого, ако за това време не сме заживяли заедно не бих имала очаквания от него, камо ли да го определям като любим човек. Аз с най-добрата си приятелка се виждам по-често, и освен че се изпращаме и се посрещаме. Познава ли детето, наясно ли е,че лишаваш него от присъствието си, за да заситиш нагона на "любимия"? Не всяка интимна среща с мъж е връзка, проблема идва,че нямаш базова концепция какво представляват семейни/сериозни отношения. Много хубаво казаха по-горе,че заради наивитета рискуваш живота си, а си отговорна не само за себе си.
В началото разбрах,че ти е изиграл номер и по средата на срещата е казал "Оправи се сама, ако можеш". При положение, че ти е заявил преди да се състои срещата,че не планира да те третира уважително, не мисля,че някой може да го съди за нещо. Бил е искрен и те е оставил ти да си прецениш какво ще правиш при такива условия. На твое място дори да не фантазирах връзка, като не ми изнася да идвам като куртизантка, не бих отишла. Защо е толкова важно да излезеш с някой дори с цената на това да не си прекараш добре?
Виж целия пост
В началото разбрах,че ти е изиграл номер и по средата на срещата е казал "Оправи се сама, ако можеш". При положение, че ти е заявил преди да се състои срещата,че не планира да те третира уважително, не мисля,че някой може да го съди за нещо. Бил е искрен и те е оставил ти да си прецениш какво ще правиш при такива условия. На твое място дори да не фантазирах връзка, като не ми изнася да идвам като куртизантка, не бих отишла. Защо е толкова важно да излезеш с някой дори с цената на това да не си прекараш добре?
# 288
27 май 2021, 16:16 ч.
Заради това тези дни започнах да си правя анализ на мен самата, на моето мислене, на това как реагирам, какво съм позволявала на мъжете до мен, как съм им показвала, че не съм ок с нещо. Намирам много грешки в себе си!
В момента съм сама и ще си дам време...
Проблема е отношението, което съм получавала. А не че не мога сама да се прибера. Всяка сутрин водя детето на училище, после тичам за работа, после наобратно, после прибиране, пазар и т.н. нормалните си неща.
Но да изляза на среща и да се чувствам в тежест е ужасно.
Ако е всеки ден, разбирам, но е 1 ден в седмицата.
И вечер след излизане с приятелки се прибирам сама, това е ясно, но да съм с гаджето и да ме остави сама... Или не толкова, че ме оставя, а да усещам, че много искат да си спестят разкарването. Неприятно е.
Виж целия пост
пс - ако трайно се събира все с един и същ типаж, както излиза от темата, по-скоро трябва да обърне внимание на себе си и да помисли какво я кара да влиза все във връзки, които не я удовлетворяват по никаква линия дори в началото.
Заради това тези дни започнах да си правя анализ на мен самата, на моето мислене, на това как реагирам, какво съм позволявала на мъжете до мен, как съм им показвала, че не съм ок с нещо. Намирам много грешки в себе си!
В момента съм сама и ще си дам време...
Проблема е отношението, което съм получавала. А не че не мога сама да се прибера. Всяка сутрин водя детето на училище, после тичам за работа, после наобратно, после прибиране, пазар и т.н. нормалните си неща.
Но да изляза на среща и да се чувствам в тежест е ужасно.
Ако е всеки ден, разбирам, но е 1 ден в седмицата.
И вечер след излизане с приятелки се прибирам сама, това е ясно, но да съм с гаджето и да ме остави сама... Или не толкова, че ме оставя, а да усещам, че много искат да си спестят разкарването. Неприятно е.
# 289
27 май 2021, 16:26 ч.
Няма причина да се поддържат неудовлетворяващи отношения, това е несъмнено. Но пък собственият нагон трябва да се удовлетворява, мани го ти "любимия" какво удовлетворява.
Така че, няма лошо да е за единия секс, а и жената има нужда от социален живот, не само да си седи с котва на крака у дома при детето. Само че никой няма нужда от пренебрежението, което тя реално получава.
Виж целия пост
...Познава ли детето, наясно ли е,че лишаваш него от присъствието си, за да заситиш нагона на "любимия"? ...
....Защо е толкова важно да излезеш с някой дори с цената на това да не си прекараш добре?
....Защо е толкова важно да излезеш с някой дори с цената на това да не си прекараш добре?
Така че, няма лошо да е за единия секс, а и жената има нужда от социален живот, не само да си седи с котва на крака у дома при детето. Само че никой няма нужда от пренебрежението, което тя реално получава.
# 291
27 май 2021, 16:27 ч.
Ама то това да гаджета май само в твоята глава. За тях ти си развлечение, някой за когото не си струва даже разкарването. Не разбираш ли?!
Виж целия пост
# 292
27 май 2021, 16:28 ч.
А защо продължаваш да излизаш на среща и дори сама да настояваш за такава с поредният, който те кара да се чувстваш ужасно?
Виж целия пост
Но да изляза на среща и да се чувствам в тежест е ужасно.
А защо продължаваш да излизаш на среща и дори сама да настояваш за такава с поредният, който те кара да се чувстваш ужасно?
# 293
27 май 2021, 16:32 ч.
Хайде да не изкарваме мъжете по-черни, отколкото са - те си подават ясни сигнали. Не ги оправдавам, но съчувствие без граници изражда.
Виж целия пост
# 294
27 май 2021, 16:37 ч.
Няма причина да се поддържат неудовлетворяващи отношения, това е несъмнено. Но пък собственият нагон трябва да се удовлетворява, мани го ти "любимия" какво удовлетворява.
Така че, няма лошо да е за единия секс, а и жената има нужда от социален живот, не само да си седи с котва на крака у дома при детето. Само че никой няма нужда от пренебрежението, което тя реално получава.
Абсолютно си права, само проблема на автора е,че романтизира отношения, които са задънена улица по дизайн.
Ако се задоволяваше срещите да са само за нагона, не би писала тук, нито би приела поканата. Тя си мисли,че отива на гости на гаджето.
Виж целия пост
...Познава ли детето, наясно ли е,че лишаваш него от присъствието си, за да заситиш нагона на "любимия"? ...
....Защо е толкова важно да излезеш с някой дори с цената на това да не си прекараш добре?
....Защо е толкова важно да излезеш с някой дори с цената на това да не си прекараш добре?
Така че, няма лошо да е за единия секс, а и жената има нужда от социален живот, не само да си седи с котва на крака у дома при детето. Само че никой няма нужда от пренебрежението, което тя реално получава.
Абсолютно си права, само проблема на автора е,че романтизира отношения, които са задънена улица по дизайн.
Ако се задоволяваше срещите да са само за нагона, не би писала тук, нито би приела поканата. Тя си мисли,че отива на гости на гаджето.
# 295
27 май 2021, 20:00 ч.
Знам че съм силна и мога и сама, знам го. Доказала съм, че мога да се справя с всичко, дори да ми плаче душата, имам едно детенце, което разчита изцяло на мен.
Но така си мечтая да намеря човека, с който да си поделим радостите и трудностите. Да съм рамо за него и той за мен.
Нон стоп да търча наляво, надясно.
Не може ли поне, когато съм с моето момче, да мога да се "поглезя" дори за малко.
Да не би да си се вторачила прекалено в болднатото и във всеки мъж, който ти обърне внимание да търсиш човека..
Изместваш центъра си, съсредоточаваш се върху мъжа и му даваш шанс , след шанс, опитвайки ти да се докажеш пред него.
Като жена с дете би трябвало да си наясно.. какво искаш и какви компромиси да правиш, какъв мъж искаш до себе си. Бъди по-критична. Отношението на един мъж към теб е най-важното и то си личи още в началото.
Виж целия пост
Знам че съм силна и мога и сама, знам го. Доказала съм, че мога да се справя с всичко, дори да ми плаче душата, имам едно детенце, което разчита изцяло на мен.
Но така си мечтая да намеря човека, с който да си поделим радостите и трудностите. Да съм рамо за него и той за мен.
Нон стоп да търча наляво, надясно.
Не може ли поне, когато съм с моето момче, да мога да се "поглезя" дори за малко.
Изместваш центъра си, съсредоточаваш се върху мъжа и му даваш шанс , след шанс, опитвайки ти да се докажеш пред него.
Като жена с дете би трябвало да си наясно.. какво искаш и какви компромиси да правиш, какъв мъж искаш до себе си. Бъди по-критична. Отношението на един мъж към теб е най-важното и то си личи още в началото.
# 296
27 май 2021, 21:12 ч.
Към авторката: Казваш, че след като излезеш с някой мъж на среща, после те оставя да се прибираш сама?
Виж целия пост
# 297
28 май 2021, 05:54 ч.
Не знам какво се случва с мъжете в последните десетилетия, но не отиват на добре нещата... Напоследък си мисля все по-често, че жените в България сме силния пол. Нека само някой мъж да отвори голямата уста за гадните феминистки! Сами ни направиха такива, сега ще си берат плодовете... За златотърсачките няма въобще да отварям дума, защото е смешно при масово работещи и издържащи се сами жени българката също толкова масово да бъде обвинявана, че търсела някаква изгода.
И не изпращат, и "кой да плати сметката на първа среща" е най-популярната тема по форумите, и какво има и работи жената се проучва с особено внимание, и само за секс се опитват да ползват, а дори и това не умеят да предложат, и ако може да се живее без брак, а след раздяла/развод бившата да се изгони на улицата, и детето да кара сама с издръжката, която държавата е определила, и ако може майката на детето да си го гледа, а таткото - ерген... Накъдето и да се обърна - все някакви безумни изцепки.
Тези дни приятел на ММ ме ядоса - готвим сватба, той няма да може да дойде, защото гледа болен роднина и... вместо да се зарадва за нас истински, много упорито повдига въпроса за предбрачния договор... че какво можело да стане в бъдещето... Разбирам, че е наранен, но така ли вижда себе си в една връзка - нищо да не дадеш на жената, за да не се прецакаш случайно???
А това все пак не са крайните квартални утрепки, нали все пак подбираме - интелект, образование, отношение.... Какво се случва наистина и аз вече не разбирам.
Виж целия пост
И не изпращат, и "кой да плати сметката на първа среща" е най-популярната тема по форумите, и какво има и работи жената се проучва с особено внимание, и само за секс се опитват да ползват, а дори и това не умеят да предложат, и ако може да се живее без брак, а след раздяла/развод бившата да се изгони на улицата, и детето да кара сама с издръжката, която държавата е определила, и ако може майката на детето да си го гледа, а таткото - ерген... Накъдето и да се обърна - все някакви безумни изцепки.
Тези дни приятел на ММ ме ядоса - готвим сватба, той няма да може да дойде, защото гледа болен роднина и... вместо да се зарадва за нас истински, много упорито повдига въпроса за предбрачния договор... че какво можело да стане в бъдещето... Разбирам, че е наранен, но така ли вижда себе си в една връзка - нищо да не дадеш на жената, за да не се прецакаш случайно???
А това все пак не са крайните квартални утрепки, нали все пак подбираме - интелект, образование, отношение.... Какво се случва наистина и аз вече не разбирам.
# 298
28 май 2021, 08:16 ч.
Не ми се е случвало на всяка среща да ме оставят сама да се прибирам. Но се е случвало и не е приятно.
Просто се усеща по коментарите им, че им е в тежест взимането, изпращането... А говорим за 1 ден в седмицата.
Не знам вече дали съм ви споделял какви коментари съм получавала, но сега ще ви дам примери:
- кога ще си изкараш книжката, за да се прибираш сама
- вместо да си ми благодарна, че съм идвал предните пъти да те взимам и те прибирам, се сърдиш, че тази вечер съм те оставил сама да се прибереш
- правим уговорка за среща и ми се задава въпроса "Може ли после сама да се прибереш?" (още не се е състояла срещата и вече се застраховка)
- имах едно гадже от град, който е близо до София и ми казва "знаеш, че много държа на парите, а всяко идвате и прибиране са ми разход"
Мисля, че няма смисъл да продължавам
Срам е това!
Срам ме е, че съм продължила толкова време с тези хора. Не че са лоши мъжете, просто не са за мен, не съм им била приоритет.
Не говорим за това какво ще направят за мен, а за самото отношение!
Щом аз съм готова да обикаля цяла София, за да бъда с гаджето ми, просто не разбирам как за един МЪЖ може да е такава трудност да прибере жената, с която е.
Убеждавам се все повече в това, че повечето мъже се опитват да избягат от отговорност. Ако може да им е все леко, лесно, удобно и т.н.
(тук не говоря само за мъжете, с които съм била)
Опитват се, пробват и ако жената е ок с това, те свикват и приемат, че няма проблем.
Затова тук ми е грешката, показвам, че приемам, а всъщност не е така и после става неприятно..
Вече от първите, първите срещи, ще показвам, че не съм съгласна с неща, които не приемам.
Виж целия пост
Към авторката: Казваш, че след като излезеш с някой мъж на среща, после те оставя да се прибираш сама?
Не ми се е случвало на всяка среща да ме оставят сама да се прибирам. Но се е случвало и не е приятно.
Просто се усеща по коментарите им, че им е в тежест взимането, изпращането... А говорим за 1 ден в седмицата.
Не знам вече дали съм ви споделял какви коментари съм получавала, но сега ще ви дам примери:
- кога ще си изкараш книжката, за да се прибираш сама
- вместо да си ми благодарна, че съм идвал предните пъти да те взимам и те прибирам, се сърдиш, че тази вечер съм те оставил сама да се прибереш
- правим уговорка за среща и ми се задава въпроса "Може ли после сама да се прибереш?" (още не се е състояла срещата и вече се застраховка)
- имах едно гадже от град, който е близо до София и ми казва "знаеш, че много държа на парите, а всяко идвате и прибиране са ми разход"
Мисля, че няма смисъл да продължавам
Срам е това!
Срам ме е, че съм продължила толкова време с тези хора. Не че са лоши мъжете, просто не са за мен, не съм им била приоритет.
Не говорим за това какво ще направят за мен, а за самото отношение!
Щом аз съм готова да обикаля цяла София, за да бъда с гаджето ми, просто не разбирам как за един МЪЖ може да е такава трудност да прибере жената, с която е.
Убеждавам се все повече в това, че повечето мъже се опитват да избягат от отговорност. Ако може да им е все леко, лесно, удобно и т.н.
(тук не говоря само за мъжете, с които съм била)
Опитват се, пробват и ако жената е ок с това, те свикват и приемат, че няма проблем.
Затова тук ми е грешката, показвам, че приемам, а всъщност не е така и после става неприятно..
Вече от първите, първите срещи, ще показвам, че не съм съгласна с неща, които не приемам.
# 299
28 май 2021, 08:37 ч.
Здравейте!
Не знам на каква възраст са били господата във вашите връзки, но това, което сте описала като "връзки", на мен ми изглежда като срещи за секс и нищо повече. Знаете ли за тях дали случайно не са обвързани или женени и вие сте били момичето/ или едно от момичетата за забавление и разтуха?
Имайте предвид, че ако един мъж е заинтересован от вас, като жена с която ще иска да има нещо повече от секс срещи, той ще прави всичко възможно да ви вижда по-често. Има ли желание, има и действия.
Не се впускайте в самообвинения, защото проблемът не е при вас, с изключение на онзи, че вероятно не се обичате, уважавате и цените повече. Ако го направите, няма да позволите цели 6 месеца да се чудите защо някой не намира време за вас, а направо ще го зарежете на секундата.
Според мен тези мъже или момчета, са или обвързани или си запълват най-свободното време за забавление, което предполага, че го правят и с други, когато вие сте заета/ съответно другите заети, търси вас.
Обичайте се, уважавайте се и се ценете! Ако това го направите, ще срещнете мъжът за вас, на когото няма да се молите да се видите за час след работа, нито ще се чудите защо няма време да го направи.
Той просто ще го направи! Успех!
Виж целия пост
Здравейте,
не знам откъде да започна...
Дълго време се чудих към кой да се обърна за съвет, защото дори да осъзнавам това, което ми тежи, виждам, че ми е трудно да променя начина, по който възприемам нещата и това много ми пречи във връзките.
На 32 години съм.
Имала съм няколко връзки, но последните три ги прекратих прекалено рано.
Все едно границата ми е максимум 6 месеца.
Първите ми две връзки преди тези, са по 4 години.
Осъзнах, че колкото и да успявам да продължа напред след всяка раздяла, докато не разбера защо се получава така при мен, нищо няма да се промени и все ще си тръгвам първа.
Осъзнах, че ще си давам нови шансове в любовта и след 6-тия месец ще зарязвам човека, с който съм.
Без да е имало нито караници, нито някакъв вид конфликт, нито един съществен проблем или пречки.
Каква е причината да искам раздяла?
Държала съм на всеки мъж, с който съм била, но все така се получава, че искат да се виждат с мен само в почивни дни.
Започнах да се чувствам като жена за уикенда!
С един мъж така да ми се случи, казах си ок.
Но с всеки следващ да се чувствам така, това ме притеснява.
В работните дни - след работа, какво правят тези мъже?
Защо не успявам да ги провокирам да дойдат да се видим, да се разходим някоя вечер, дори да е за 1-2 часа... Толкова ли е трудно след работа да отделиш време на любимия си човек?
Примерно, аз съм готова да хвана автобус, метро или каквото и да е било, за да отида до дома на мъжа, с който съм и да се разходим, просто да сме заедно дори за малко.
За мен времето прекарано с люмия човек е ценно и нито работата, нито умората...могат да ме спрат да отделя един час за любовта.
Защо тогава на мъжете им е толкова трудно да направят това за мен? За нас?
(мъжете, с които съм била са с коли, тоест им е по-лесно от мен да се придвижат и да се видим)
ВИЕ колко често се виждахте в седмицата, преди да заживеете с мъжа до вас?
Има ли и други жени, които са се чувствали като мен, как осъзнахте къде е проблема, успяхте ли да промените човека до вас и да осъзнаят, че само в почивните дни не ви е достатъчно?
В периода на гаджета, да не би аз да греша като си мисля, че е нормално да се виждаме по-често в началото...
Може би съм прекалено голяма романтичка, но ми е трудно да се правя, че не ми пука.
Ще ви дам няколко примера:
1. Едно от момчетата ми казва "Искате ти се да дойда сега до вас и да е видим вечерта?" , аз казвам " Да", и той "Само можеш да си мечтаеш хахаха" (уж на шега е цялото нещо)
2. Друго момче казва "Как ще реагираш , ако дойда тази вечер до вас". аз казвам "Ще е супер", и той "хихихи" (тоест няма да дойде, а просто го споменава)
Това са малки примери, в един момент такива реплики започват да ме дразнят.
Знаят, че искам да съм с тях, да прекараме повече време заедно, но нищо не се променя.
И все едно се опитват леко да ме "дразнят".
Просто вече три връзки ги приключвах САМО заради тази причина, заради рядкото виждане, само в ПОЧИВНИТЕ ДНИ.
Да си кажа ли - това е нормално, в един момент, като дам шанс на мъжа до мен, ще заживеем един ден заедно и ще прекараме повече време заедно.
Да не приемам навътре това, че не искат след работа да дойдат да ме видят за малко.
Защо ми е толкова трудно...
Как ще градим сериозна връзка, ако се виждаме толкова рядко, как?
А и съм на 32г., не съм на 20г.
Когато говоря с мъжа до мен, че ми тежи това за виждането - се чувствам все едно прося внимание, все едно се моля за любов, за време прекарано заедно....
Но напук на всичко, го правя, говоря открито, но след като видя, че няма промяна, искам раздяла.
Имам с какво да си запълвам времето, работа, приятели, хобита, но когато съм влюбена искам повече време с човека, с който съм.
Тоест не е решението просто да се разсейвам с други неща.
Как да преодолея по-лесно времето, през което не съм с мъжа до мен?
Ще ми бъде интересно да чуя и други мнения, да разбера дали има и други като мен, които не са ок с положението, в което ме поставят...
Благодаря за вниманието!
не знам откъде да започна...
Дълго време се чудих към кой да се обърна за съвет, защото дори да осъзнавам това, което ми тежи, виждам, че ми е трудно да променя начина, по който възприемам нещата и това много ми пречи във връзките.
На 32 години съм.
Имала съм няколко връзки, но последните три ги прекратих прекалено рано.
Все едно границата ми е максимум 6 месеца.
Първите ми две връзки преди тези, са по 4 години.
Осъзнах, че колкото и да успявам да продължа напред след всяка раздяла, докато не разбера защо се получава така при мен, нищо няма да се промени и все ще си тръгвам първа.
Осъзнах, че ще си давам нови шансове в любовта и след 6-тия месец ще зарязвам човека, с който съм.
Без да е имало нито караници, нито някакъв вид конфликт, нито един съществен проблем или пречки.
Каква е причината да искам раздяла?
Държала съм на всеки мъж, с който съм била, но все така се получава, че искат да се виждат с мен само в почивни дни.
Започнах да се чувствам като жена за уикенда!
С един мъж така да ми се случи, казах си ок.
Но с всеки следващ да се чувствам така, това ме притеснява.
В работните дни - след работа, какво правят тези мъже?
Защо не успявам да ги провокирам да дойдат да се видим, да се разходим някоя вечер, дори да е за 1-2 часа... Толкова ли е трудно след работа да отделиш време на любимия си човек?
Примерно, аз съм готова да хвана автобус, метро или каквото и да е било, за да отида до дома на мъжа, с който съм и да се разходим, просто да сме заедно дори за малко.
За мен времето прекарано с люмия човек е ценно и нито работата, нито умората...могат да ме спрат да отделя един час за любовта.
Защо тогава на мъжете им е толкова трудно да направят това за мен? За нас?
(мъжете, с които съм била са с коли, тоест им е по-лесно от мен да се придвижат и да се видим)
ВИЕ колко често се виждахте в седмицата, преди да заживеете с мъжа до вас?
Има ли и други жени, които са се чувствали като мен, как осъзнахте къде е проблема, успяхте ли да промените човека до вас и да осъзнаят, че само в почивните дни не ви е достатъчно?
В периода на гаджета, да не би аз да греша като си мисля, че е нормално да се виждаме по-често в началото...
Може би съм прекалено голяма романтичка, но ми е трудно да се правя, че не ми пука.
Ще ви дам няколко примера:
1. Едно от момчетата ми казва "Искате ти се да дойда сега до вас и да е видим вечерта?" , аз казвам " Да", и той "Само можеш да си мечтаеш хахаха" (уж на шега е цялото нещо)
2. Друго момче казва "Как ще реагираш , ако дойда тази вечер до вас". аз казвам "Ще е супер", и той "хихихи" (тоест няма да дойде, а просто го споменава)
Това са малки примери, в един момент такива реплики започват да ме дразнят.
Знаят, че искам да съм с тях, да прекараме повече време заедно, но нищо не се променя.
И все едно се опитват леко да ме "дразнят".
Просто вече три връзки ги приключвах САМО заради тази причина, заради рядкото виждане, само в ПОЧИВНИТЕ ДНИ.
Да си кажа ли - това е нормално, в един момент, като дам шанс на мъжа до мен, ще заживеем един ден заедно и ще прекараме повече време заедно.
Да не приемам навътре това, че не искат след работа да дойдат да ме видят за малко.
Защо ми е толкова трудно...
Как ще градим сериозна връзка, ако се виждаме толкова рядко, как?
А и съм на 32г., не съм на 20г.
Когато говоря с мъжа до мен, че ми тежи това за виждането - се чувствам все едно прося внимание, все едно се моля за любов, за време прекарано заедно....
Но напук на всичко, го правя, говоря открито, но след като видя, че няма промяна, искам раздяла.
Имам с какво да си запълвам времето, работа, приятели, хобита, но когато съм влюбена искам повече време с човека, с който съм.
Тоест не е решението просто да се разсейвам с други неща.
Как да преодолея по-лесно времето, през което не съм с мъжа до мен?
Ще ми бъде интересно да чуя и други мнения, да разбера дали има и други като мен, които не са ок с положението, в което ме поставят...
Благодаря за вниманието!
Здравейте!
Не знам на каква възраст са били господата във вашите връзки, но това, което сте описала като "връзки", на мен ми изглежда като срещи за секс и нищо повече. Знаете ли за тях дали случайно не са обвързани или женени и вие сте били момичето/ или едно от момичетата за забавление и разтуха?
Имайте предвид, че ако един мъж е заинтересован от вас, като жена с която ще иска да има нещо повече от секс срещи, той ще прави всичко възможно да ви вижда по-често. Има ли желание, има и действия.
Не се впускайте в самообвинения, защото проблемът не е при вас, с изключение на онзи, че вероятно не се обичате, уважавате и цените повече. Ако го направите, няма да позволите цели 6 месеца да се чудите защо някой не намира време за вас, а направо ще го зарежете на секундата.
Според мен тези мъже или момчета, са или обвързани или си запълват най-свободното време за забавление, което предполага, че го правят и с други, когато вие сте заета/ съответно другите заети, търси вас.
Обичайте се, уважавайте се и се ценете! Ако това го направите, ще срещнете мъжът за вас, на когото няма да се молите да се видите за час след работа, нито ще се чудите защо няма време да го направи.
Той просто ще го направи! Успех!
Препоръчани теми