Дъщеря ми почти всеки ден като се приберем от детската градина ми обяснява как това момиче/момче и е приятел/ка ,как друго не и е приятел и как всеки ден все си има нови приятели.Разбира се при децата всичко засега е преходно и непредсказуемо,но аз се замислих наистина колко хора могат да се похвалят,че имат човек на когото могат да разчитат,да споделят, да им помогнат както и обратното -ти да помагаш,да разчитат на теб/не включвам съпруг/съпруга/.Аз имам две приятелки от много години на които знам,че мога да разчитам за всичко.Те се омъжиха,но това не попречи на нашите взаимоотношения.Даже и мъжете ни си допаднаха и се разбираме чудесно и често си купонясваме,дори и с децата./ пу пу ,да не ни е уроки / 
.Имала съм разочарования от други"мними" приятелки. Давах всичко от мен,а сега даже не ме и познават.Винаги оставах с чувството,че съм използвана.Често бях сама.Може би и затова нямам приятели от ученическите години.По този повод винаги казвам,че имам много познати и малко приятели.
Иска ми се след време и дъщеря ми да има такива приятели,но как най-добре да и обясня как да отличава истинския приятел от използвача,двуличника ,лицемерника.За да не се разочарова като мен.Да споделите как е било при вас,как е сега........чакам.
Виж целия пост
.Имала съм разочарования от други"мними" приятелки. Давах всичко от мен,а сега даже не ме и познават.Винаги оставах с чувството,че съм използвана.Често бях сама.Може би и затова нямам приятели от ученическите години.По този повод винаги казвам,че имам много познати и малко приятели.Иска ми се след време и дъщеря ми да има такива приятели,но как най-добре да и обясня как да отличава истинския приятел от използвача,двуличника ,лицемерника.За да не се разочарова като мен.Да споделите как е било при вас,как е сега........чакам.
. 
Но зависи кой как разбира понятието приятел.За мен приятел е човек с когото можеш да споделиш абсолютно всичко,без да мислиш какво ще си помисли,да знаеш че и месеци да не сте се чували ако се обадиш веднага разговора ще протече така все едно вчера сте били заедно.Да не чакаш да ти се обажда всеки ден и да те пита как си и да се сърдиш защо излиза с този или онзи а не се обажда на теб.Имам приятелка от ученическите години и наистина мога да кажа ,че ми е истинска приятелка.Говорим си за всичко и ни е много хубаво когато сме заедно ,жалко че не можем често да се виждаме сами -и тя работи има семейство....Знам,че ако сега и се обадя и и кажа ,че имам проблем какъвто и да е веднага ще се отзове и от моя страна е същото 
Опитвам се да си обесня защо става така,може би човешката злоба е голяма,завистта заслепява или може би има нещо друго 
Опитвам се да се сприятеля с някого,но не се получава.ИЗлизам с дъщеря си в близкия парк,там има много майки с деца,но всичките са на групички и не приемат чужд екземпляр в групичката си.Аз съм доста контактен човек,но виждам че няма смисъл да се опитвам да стане нещо приятелско.Страдам за моите приятели които не са физически до мен и ми липсват.Затова нека ценим истинките приятелства и да подминаваме тези които не си заслужават.
Мисля ,че има истинско приятелство ,но мисля че човек всъщност го разбира тогава когато приятелството е устояло на много перипети и трудни пътеки. 
и те са си набори като нас.Постоянно се търсат.Понякога седим и ги гледаме как играят и си казваме 4е ако запазат приятелството си ще станат като братя 
