
Севда току-що е разбрала, че Юмит е нейна дъщеря, при това в сложни обстоятелства. Севда не крие връзката им с някаква цел и полза за себе си или за Юмит, чакаше подходящ момент да стане това. Но как да стане, те не се познават още с Юмит, Юмит не я признава за майка, тя разкри това, за да иска от нея съдействие за Демир, а Севда отказва, точно това гневи Юмит, защото Севда защитава Зюлейха и Демир. Нещата бяха в движение. Каквото и да е, трябва първо да говориш с човека, а не да се държиш като дивак като Демир.
Демир много години не беше казал на Севда съществени неща за себе си: за жена си, за децата, без някакви обстоятелства да налагат това. Но когато Севда разбра, не направи скандал, тихо и кротко едно по едно започна да оправя нещата.
Жена и майка – не виждам защо едната да има право, а другата да няма да ползва финансовите възможности. Особено в такъв тип семейство. Всичко беше взаимно, Севда правеше за тях едно, те за нея – друго. Нищо не е искала от тях и двамата правеха за нея това, което сами са решили. Друг е въпросът беше ли Зюлейха жена на Демир: обича друг, мисли само за него, бяга с него, тръгна на развод с Демир, а после продължи брака, обаче на хартия. Юмит се появи заради такава жена, тя нямаше как да стигне до Демир, ако жена му беше до него. Каква жена е Зюлейха на Демир! Продава имуществото, за да отглежда децата „ми“ и видяхме, че в Кипър беше свалила брачния пръстен, за да мисли – за кой ли път, дали да се разведе, а после спеше с гръб към Демир. Зюлейха днес му е жена, утре решава, че вече не е. Точно затова смятам, че как ще се отрази на брака им „детето“ от Юмит, трябваше да тревожи преди всичко Зюлейха и Демир: тя да не го оставя сам, когато го виждаше по кое време излиза, а той да не излиза. Защо Севда да мисли за това, тя достатъчно говореше и на единия, и на другия. Не смятам, че такава жена като Зюлейха има повече право от Севда, Севда е направила достатъчно за Демир, за да може да вземе пари за някакво начало, тя не му е взела цялото богатство. Когато Демир я гони от конака, където Зюлейха я доведе, за да избяга спокойна с Йълмаз, Севда оставя след себе си събраното от нея семейство, за което Зюлейха сега ще се бори. Севда е изпълнила това, което като духовна майка дължи на децата си. Оттук нататък да правят каквото решат.
Единствената, която направи Демир щастлив, е Севда.
Родната му майка го ожени за жена на друг и се опита да го излъже, че е баща на дете. Когато истината се разбра, ги върна, а за сина си дори не помисли: била разбрала любовта, нищо такова не е разбрала, но не и трябва наследник с чужда кръв, а на хоризонта видя и Севда.
Колко жалко, че Демир изпадна до това положение.
За мен Севда дотук е изцяло положителна героиня.
И цялото богатство на Яман да вземе, няма да е достатъчно да изплати това, което Севда даде на Демир.
Между другото, по време на обира, пак Севда беше единствената от много хора, които не си подадоха дори носа, която направи нещо. Дали е добро или не, това няма какво да бъде обсъждано, човек в стрес, не може да прецени, важното е, че тя направи нещо. Може да се окаже, че точно това, което тя направи, ще разкрие кой стои зад нападението. Двете се разбраха, че убийството ще бъде тяхна тайна до гроб, но нещата се промениха: Севда спасява сина и, а Зюлейха гони нейната дъщеря, Демир иска да убие нейното дете, а после и детето на нейното дете. Ако няма взаимност, няма нищо.
Зюлейха и Демир не успяха да минат през изпитанието Юмит и „дете“.
Къде останаха Зюлейха и Демир, които се грижеха за всички деца по време на епидемията, пострадалите от отровните пилета..., правят фонд за всички деца...Когато не могат да се справят с едно дете, което е „дете“ на Демир! Не могат да приемат детето на Севда...Провалиха се и като родители, и като деца.
Именно, в това е разликата: Севда приема това „дете“ като дете, а Зюлейха и Демир мислят за него като за наследник.
Как хубаво са измислили това да е игра, но много сериозна игра, която Юмит играе с тях.

Докато Демир се разправя с Юмит, Зюлейха напредва с Фикрет.
Тук не се получи.

Но се получи тук; разликата е в присъствието на Керем Али, дете на Йълмаз.
Идеята да стане Фикрет баща на детето, беше подсказана от Зюлейха, когато Фикрет и Фекели бяха в Яман, докато се издирваха парите за бягството, скрити от Йълмаз. Тогава Зюлейха каза, че нейните деца имат баща, но Керем Али няма.
Керем Али е пътят на Фикрет към Зюлейха; тя издири кръвните данни за евентуално братство, любезна е с Лютвие, Фикрет. Отиде на крака при него като майка; искаше да разбере от него дали той не е купил акциите и да помоли да ги върне на каквато и да е цена. Фикрет категорично отказа да ги е купил.
Демир затваря вратата на Яман пред Юмит, а Зюлейха я отваря пред Фикрет.

А те станаха вече взаимно изключващи се избори. Това, което (от фрага) не мога да приема, даже и по отношение на Демир, е: ще се откажеш от аборта, иначе Зюлейха отива в затвора. Не виждам защо Зюлейха трябва да плаща. Още повече, нито Севда, нито Демир направиха нещо да се уверят, че Юмит е бременна. И при двамата основен мотив на действията им е страх (при нея - за живота на дъщеря си и бъдещото дете, при него - страх от разпарчатосване богатството на Яман). А страхът ражда паника и неадекватни, крайни действия.




























- "Поздрави на всички, които искрено работят за Чукурова и познават истинските работници и уважават усилията. Благодаря много на всички тях. Бих искал да благодаря на всички наши зрители и фенове, които ни приеха, гледаха и критикуваха за 100 епизода, както и гостоприемните хора на Адана, които ни приеха преди 3,5 години." /ГТ/


