
Из писмото на Аднан до сина му Демир, вероятно писано наскоро преди смъртта му:
„Синко! Демир!... Но кака Севда не е такава. Подарих къща на Севда и нищо повече. Не можа да се откаже от любовта си. Затвори очи пред това, че я оставих да живее в сянка. Пред това, че не хванах ръката и пред хората и не казах – това е жена ми. Много съм задължен пред Севда...Севда е съпругата ми пред Господ. Поверявам жена си на теб, Демир. Имай я за своя майка. Нека никой не обижда Севда. За това най-много те моля! Баща ти.“
Това е едно от двете предсмъртни желания на бащата, което синът не изпълни. Интересно Демир не е показал това писмо на Зюлейха, нито сам се сеща за него, вече сме на прага на нарушаване и на другото важно съобщение в него, а Зюлейха е инициатор на събитията и в единия, и в другия случай.
Какво значение има за Зюлейха и Демир в кой точно момент Севда е разбрала, че Юмит е нейна дъщеря? Или различното име? Това ли са важните за тях неща. А паметта? Те не помнят ли какво тя направи за тях? Те и в момента, когато Севда вече знае коя е Юмит, не знаят какво прави Севда. А тя: Юмит не иска да бъде с нея, иска да живее с Демир, но Севда се върна, за да вземе пари и да я отведе далече от Чукурова; като майка на Юмит, Севда беше единствената, която каза на Демир, че Зюлейха бяга с децата; отиде в Кипър и и предложи тя да поеме отговорност за убийството, защото имала малки деца! Дали знае за Юмит или не, Севда прави едно и също. Демир е знаел нещо най-общо, но Зюлейха попита ли Севда някога за детето и, къде е, разбрала ли е нещо за него, тъгува ли за него, тя няколко пъти чу, че Севда има някаква история с дете. Но, разбира се, освен „моят син“, други деца на този свят няма. Сега и двамата забравиха коя е за тях Севда, всичко от Юмит, за която са си виновни те двамата, стовариха и върху Севда.
След обругаването пред всички, когато Демир нарече Севда „позор“ и заповяда да изхвърлят всичко на „тази жена“, за да не остане и следа от нея, се изказа и Зюлейха:
„Значи ти си родната майка на тази мръсница, така ли? Изобщо ли не ти беше жал за нас? Изобщо ли не оцени семейството ни? Заради теб застанах срещу цяла Чукурова. Защо направих това, за да дойде твоята дъщеря и да унищожи моето семейство ли?“
Кое семейство защитава Зюлейха? Това, което не съществуваше, семейство от тях направи Севда. Без нея Зюлейха щеше да си тръгне още веднага след смъртта на Йълмаз, намесата на Севда я остави при Демир, за да ги събере след време не на хартия, а на живо. Ако не беше Севда, Демир щеше да си остане с Юмит, а Зюлейха след време щеше да си тръгне. Прислугата също била ударена в гръб от Севда, та дори и Гафур!
Взе си думата сама и се защити по най-честния начин, няма какво друго да се каже:
„Млъкнете вече, достатъчно! Аз не съм лош човек. Не съм ви желала лошото. Не съм въртяла работи зад гърба ви. На никого яма не съм копала. Опитвах се много да убедя дъщеря си, но не можах. Защото тя е много влюбена в теб, не можах. Много се опитвах, за да не се разруши семейството. Не можах. Не се получи. Млъкнете вече. Достатъчно! Значи не ми вярваш, а Демир?
Не вярваш на кака си Севда, така ли, сине?“
Демир клати отрицателно глава, Зюлейха гледа студено, но поне тя започна да мисли за „детето“. След чутото от Бетюл при децата, както и разговора късно вечерта със Севда на вратата, Зюлейха ускорено търсеше формула за „детето“ на Юмит и сутринта я чухме, изказана пред Демир.
Обругаването в конака е последният момент, когато Севда мисли и за двете страни, но работи за интереса на Зюлейха и Демир. Изхвърлена пред вратата, Севда е вече само майка. Оттук нататък тя вече мисли само за дъщеря си.
„Айла, успя ли да избягаш, дъще! Успя ли да избягаш, чедо? Успя ли да избягаш, детето ми?“ Това са вече мислите на Севда от външната страна на вратата. Майката, която беше готова да жертва себе си и това да живее със своята току-що открита дъщеря, за да спаси Зюлейха, сега ще е готова да предаде и себе си, и Зюлейха, за да спаси своята дъщеря.

В разговора късно вечерта на добре познатата на Зюлейха врата, където тя неведнъж е молила за своето дете, Севда и Зюлейха сега са само две майки, без други отношения между тях. Севда е майката, която е била разделена от детето си от раждането, но застана пред Демир и върна децата на Зюлейха след бягството с Йълмаз като и каза, че докато е тя, никой няма да я раздели от децата и. А сега Зюлейха отказа да и каже къде е нейната дъщеря.
„Зюлейха, моля те, помогни ми! Демир преследва дъщеря ми, не знам къде е тя. Моля те, помогни ми. Къде е моята дъщеря, къде е моята Айла? Моля те, помогни ми!“
„С какви очи още идваш тук? Не знам къде е дъщеря ти. Майхай се оттук!“
„...Недей, моля те, Зюлейха. Моля те, не го прави, помогни ми. Виж, ти също си майка, и ти си била разделена с децата си. И твоята душа е горяла. Моля те, не позволявай да гори душата ми. Много страдам, моля те, кажи къде е дъщеря ми. Демир не ме изслуша, поне ти ме изслушай. Когато Юмит дойде в Чукурова, аз не я познавах. Не я познавах, спомни си. Спомни си, аз ти казвах да стоиш далече от това момиче. Но после разбрах, че тя е моя дъщеря. Останах в голяма безизходица. Не исках да ви навредят, не исках и на нея да навредят. Не исках никой да пострада. Не ми стигнаха силите. Каквото и да правих, не можах да я откажа. Ние също изгоряхме в този огън. Зюлейха, моля те, аз не можах, но ти го направи. Умолявам те, попречи да причинят болка на дъщеря ми! Демир я преследва. Умолявам те като майка! Виж, бременна е на четири месеца. Ако с дъщеря ми се случи нещо, няма да мога да живея. Ако Демир и направи нещо, тя ще остане там, ще умре. Моля те, обещавам ти, обещавам ти и двете ще заминем оттук, ще взема дъщеря си и ще замина. Никога вече няма да ни видите, никога! Зюлейха, кажи моля те къде е дъщеря ми?“
„Ако беше дошла при мен, когато разбра за Юмит, без да въртиш работи зад гърба ми...Заради теб щях да застана пред Демир. Но вместо това, ти се опита да разрушиш семейството ми, гледайки ме право в очите. Вече не мога да правя нищо за теб. Не ме интересуваш нито ти, нито дъщеря ти. Махай се оттук.“

Зюлейха се прибра, за да се рови в съвестта си. А Севда защити дъщеря си чрез заплахата да издаде двете за убийството - от безсилие, после застана пред Демир. Не, не заради него, а заради своето дете. Най-сетне намери покой. На двамата остави като наказание Юмит, остави ги и на съвестта им.
На сцената всеки герой прекарва различно време, както му е написано в сценария. Малкото време не означава малко значение на героя. Пример за това е Севда. Без нея историята щеше да бъде различна. След смъртта на Хюнкяр Севда изигра най-важната роля: Демир се съгласи на развод; Зюлейха и Йълмаз се събраха; след смъртта на Йълмаз тя възстанови безжизнения брак на Зюлейха и Демир, изпълни го с любов. Без умелото преминаване през тези важни възлови моменти началната история не можеше да продължи. И това се дължи на Севда.







