Здравейте! 
Благодаря за всичко споделено!
Успех на новия сезон!
Хюля се подготвя.
Като Фикрет и нейната Лютвие сега ще е с роля в двата конака.
Има да учи много повече реплики.
Вече има толкова много афиши, колажи, клипове... от фенове на сериала: преди да е обявено началото, сезонът за някои е започнал: Зюлейха и Хакан са отдавна влюбени, химията е заработила и така...
Аз обаче реших, че сега няма да гадая бъдещето. Върнах се към последните три епизода. Не само за припомняне, но и защото като ги гледах сега, видях някои неща по друг начин. Те имат отношение към това, което предстои.
В началото на трети сезон имаше един момент, в който Хюнкяр видя изсъхналите листа на растенията от двете страни на входната врата на конака – знак за край. В контекста на разговора между Хюнкяр и Севда в конака на Севда, двете майки изразиха различно виждане: за Хюнкяр умирането (на растението, а в преносен смисъл – на усилието на Демир да бъде със Зюлейха), е окончателно. В този момент Хюнкяр вече беше пуснала Зюлейха и започна подготовката за бягството. Докато Севда застъпваше друго виждане, че „умират и после пак растат“. След смъртта на Йълмаз Севда събра отново в семейство Зюлейха и Демир, свързано сега с любов. Новото прорастване обаче върна към живот не само обгрижваното „растение“, но успоредно с усилията на Севда избуяха и много плевели, вредни „растения“, които бързо и подхранвайки се едно от друго обгърнаха и на финала почти задушиха полезното. На талази един след друг, всеки като продължение на предходното, започвайки от Йълмаз и с цел Демир, последователно се развиха отмъщенията на пострадалите деца Фикрет и Юмит, а върху тях се появи – още неясен като образ, и пострадалият Хакан. Какви са връзките между отмъстителите все още не знаем докрай. Засега само убитият от Севда и Зюлейха брат на човека от кафенето издава, че Хакан се е готвел за отмъщение още преди смъртта на брат му, която става повод за неговите масирани действия: убитият предвождаше бандата на автомонтьора, но в същото време този човек е бил вече нает от Хакан. Явно е, че отмъщенията се захранват едно от друго, всеки следващ черпи от опита, присъствието и ентусиазма на предходния и въпреки различните свои мотиви, всички имат една цел: богатството на Яман. Така е в началото, нататък нещата се променят, пример е Фикрет, но той не може да откъсне „опашката си“ от Юмит, която и в момента действа по неговия план за разделяне на семейството чрез „унищожаване на Демир с любов“, както и да скъса връзките си с подземния свят.
И така, планът на Фикрет, дори и със самостоятелното продължение от Юмит, не можа да постигне своята цел – да раздели Зюлейха и Демир, остава физическото унищожение на Демир. Кой е извършителят? Нападението не говори за такова намерение: явно са следили Демир още след бягството от затвора, проснатият на земята човек в негови дрехи, изчезването на Демир...Нападението започна от едната порта, а хората се изтеглиха през другата – към малкия конак. Там е Юмит. От това, което знаем, тя е, която има мотиви за убийство: разбра, че няма да получи любовта на Демир, Демир влезе в затвора за извършено от нея убийство и ще има разследване, след което в затвора може да влезе тя, въпреки че получи документ за бащинство, възглавницата вече не може да и свърши работа – дори само при един арест ще се разбере лъжата и, а освен това, Шермин вече има подозрения: Юмит няма полезен ход. Ако убие Демир в суматохата на боя, Юмит би се отървала от единствения свидетел на убийството, извършено от нея. Интересно е, че Шермин и каза за ареста на Демир, но не и каза, че Демир е признал Фикрет за брат. Това би бил друг път за спасението на Юмит, ако го разкрие като подбудител на връзката с Демир и търси помощ от него. Притисната по този начин Юмит може да се е възползвала от ситуацията при нападението и да е повторила опита за убийство на Демир. Снимката на Севда и Демир, върху стъклото на която се отразяваше лицето на Юмит и с която започна историята с Демир, остана разбита на пода в конака, бил преди на Севда, а след това на Юмит. Едва ли случайно ни показаха това. Докато се целеше в Демир, Юмит уби майка си, в безизходицата нищо чудно при втори опит да е довършила убийството на Демир, за да се отърве от затвора. В суматохата и ако няма свидетели, то може да се припише на нападателите. Това може да изненада Хакан, ако убийство на Демир наистина не е било предвидено.
Сега виждам последните три епизода като съответствие на сцената на прощаване на Йълмаз, когато той изказа своите последни желания. Тези на Йълмаз бяха насочени само към децата и Зюлейха, която той в последния миг от живота си виждаше на прозореца на Яман. Повери Зюлейха и Аднан на Демир, нямаше какво друго да обсъжда и обмисля с нея преди смъртта. Сега ситуацията е друга. Фекели и Демир се оказаха в сходно положение: и двамата влизат в затвора, и двамата трябва да вземат важни решения, защото те са лицето на два рода със съответни принадлежащи членове на семействата, притежания и заети в тях хора и т.н. Първо, те не умират от внезапна смърт, има по-дълго развитие в ситуацията на всеки от тях и възможност за обмисляне. Сходството с Йълмаз е в това, че внезапен инцидент на пътя слага началото, а връзката и за двамата е фамилията Гюмюшоолу. За Фекели това е пътен инцидент, а Демир няма никаква връзка с него сега, но има връзка с миналото, и този инцидент ще вкара Фекели в затвора, а за Демир ще бъде поредно начало на края, към който Демир се движи след убийството на Севда. И двамата герои обмислят в ускорено темпо бедещето на своите семейства. Принципите, по които и двамата правят това, са вече изказвани от Фекели. Един основен: „Дай на врага си това, което иска, и той ще ти стане приятел.“ Актуалният Фекели изказа в затвора и не беше разбран от хората там, няма и как да бъде разбран, това може да разбере само човек като Фекели и Демир, човек, който усеща че е започнал да пада: „Не е важно къде си паднал. Важно е къде си се хванал, докато падаш. Важно е колко здраво си се хванал.“
И Фекели, и Демир подготвят бъдещето с мисълта за дълъг престой в затвора, никой от тях не мисли в този момент за смъртта. Фекели възлага своите надежди на Фикрет: „Фабриката, този дом, това огнище, Лютвие, Керем Али. Всичко и всички поверявам на теб. А теб на Бог.“ „Не се тревожи, чичо.“
За Демир нещата се развиват на два етапа. След убийството на Севда Демир знае, че в някакъв момент то ще бъде разкрито и той ще влезе в затвора. Пое вината, изпълнявайки последното желание на Севда да пусне дъщеря и. От последните думи на Севда Демир разбра нейното поведение и грешката си, когато ядосан я изгони от конака. Чу потвърждение от Фикрет, че Юмит е знаела за Севда като своя майка, още преди да дойде в Чукурова. Когато я погребваше, ние разбрахме, че между двамата е възстановена предишната връзка и от страна на Демир. Ако веднага беше действал да доведе свидетели на убийството, Демир може би щеше да има възможност да се спаси от затвора. В него обаче надделя това, че Севда спаси живота му, както и тяхната предишна дългогодишна история. Заедно с това такова решение е завършек на това, което Севда направи за свързването на Демир и Зюлейха, нещо, което Демир сам нямаше да може да постигне. Демир постави любовта, за която Севда имаше заслуга, над себе си и своята свобода. Дали това си е струвало и каква роля ще играе създаденото от Севда между двамата в бъдеще, когато Демир няма да го има, ще видим.
Състоянието на Демир след убийството и зловещото погребение на Севда не може да са опише с думи, Мурат показа докрай преминаващите едно в друго чувства, следващи събитията. Със заравянето в земята Демир спечели само време. Появата на Юмит в конака отклони временно вниманието към нея и „детето“, решението беше общо на двамата със Зюлейха, която не само в този момент, но през цялото време до финала партнираше на Демир с разбиране. Още със споменаването на фамилията Гюмюшоолу от Зюлейха в разказа за катастрофата на Четин, Демир разбра, че нещата се развиват и в друг план. В същия момент се обади Шади, че е по следите на купувача на акциите. За Демир, чийто разказ пред Фикрет за миналото с Хакан чухме, докато пътуваха към брата на убития от Зюлейха и Севда, не е било трудно да се досети, че купувачът на акциите е Хакан: Хакан е искал да инвестира в Чукурова още преди много години, започнал е това неуспешно и сега се завръща. Оттук нататък в два етапа: първият, веднага след совалката за потвърждаване на името Еркан Гюмюшоолу от Четин и Фикрет и като се убеди, че Фикрет няма връзка с Хакан, а Зюлейха потвърди, че въпреки всичко го обича, че той е нейното семейство, баща на децата и – нейното всичко, завърши в холдинга с предаването на пълномощията на Бетюл. Вторият етап започва след последователните събития на излизане от холдинга: пожарът в мелницата, побоят над шофьора и кражбата на камиона и отвличането на Лейля, чийто завършек е нападението над конака и неизвестната засега съдба на Демир. Тези събития се развиват след погребението на брата на Хакан, за смъртта на когото очевидно Хакан обвинява Демир. Всички те са отговор на убийството, но подсещат и за минали отношения. Вина за първото Демир няма, а за предишното сме чули засега само разказа на Демир. Хакан използва смъртта на брат си като повод да се появи на сцената. Засега знаем само, че подготовката за такъв вид действие е била в ход поне от времето на предишното нападение в конака на Яман с цел грабеж. Краткото, но интензивно общуване с Фикрет след тези събития и връщането на Лейля дадоха повод на Демир да обяви Фикрет за брат, да отвори вратата на дома си за него и Лютвие като леля Лютвие, да поиска извинение от името на баща си и двамата братя да си подадат ръка и да се прегърнат.
Защо Демир повери цялата власт в холдинга на Бетюл и призна Фикрет за брат? Защото е наивен и се довери на грешните и несигурни хора? Не мисля, че е така. Всъщност и двамата бяха вече избрани от Зюлейха: тя първа предложи Бетюл да работи във фирмата, първа подаде ръка на Фикрет и достигна до нещо за възможната кръвна връзка, така, както пак Зюлейха доведе Севда в конака. Демир изпълнява в някаква степен, наистина по-голяма, желанието на Зюлейха. Демир, както стана дума, първо провери отношенията си със Зюлейха. Почувства това отношение и в тези последни дни: Зюлейха беше с него, помагаше, съчувстваше, беше готова дори на бягство. Демир се подготвя за дълго отсъствие, без да знае в този момент, че то ще е завинаги. И има един детайл, който може да е важен: Зюлейха не разбра за врага Хакан, който за Демир вече е основен враг. От Демир тя чу само: „Друг се занимава с нас, Зюлейха.“ За съществуването на Хакан чуха: Фикрет, Четин и прокурорът.
Подготовката на Демир се различава от тази на Фекели, който възлага всичко само на Фикрет. Демир, който винаги е изтъквал Зюлейха и тя дори заставаше пред него, сега - може да се каже, че Демир я скри зад Бетюл в холдинга и зад Фикрет като мъж в конака и чифлика. Разположението на отделните части в армията на Яман, която се готви за голям бой, предизвиква интерес. Главният в нея, този, на когото Демир разчита, без съмнение е Зюлейха. Но Демир дори не и каза кой е врагът. Демир се досеща, че Хакан е новият инвеститор в холдинга, но и това не и каза. В този момент Демир не знае, че той самият напълно ще отсъства. Може би по този начин Демир подготвя нещата така, че докато е в затвора Зюлейха да не гледа на Хакан като на враг, това я предпазва от пряк сблъсък с него и я пази. Така Хакан ще вижда като враг Демир, Бетюл и Фикрет. Предполагам, че целта на Демир е Зюлейха да не се окаже сама и център на нападението, а ударът да бъде разпределен върху другите, овластени от Демир, и така силата му намалена. Тази стратегия на Демир виждам като предпазна мярка. Когато обаче Демир няма да го има и Зюлейха не е чула от него за Хакан това, което Фикрет чу, а не знаем дали Фикрет ще и каже, Зюлейха ще има по-голяма свобода в отношенията с новия инвеститор. Като врагове досега Бетюл и Фикрет получават това, което са искали, но дали ще станат приятели и дали условията и събитията ще водят натам или ще си останат врагове, това е неизвестно. Във всеки случай, когато получаваш нещо, вероятността да го защитаваш, за да го притежаваш в бъдеще сам, е по-голяма. Както и да се опитва Демир да скрие Зюлейха и да постави щит пред нея, Хакан най-вероятно вече знае всичко за нейното място до Демир и за ролята и в Чукурова. Фикрет сега е натоварен и от Фекели, и от Демир, той отново е между това да е Фекели и Яман. Лютвие каза, че Фекели много ще се гордее с него, но защо? Защото е постигнал това, в което е вярвал? Но в същото време да е само Фекели, за Фикрет е по-безопасно, а да е и Яман, прибавя към неговите отговорности към рода Фекели и защитата на Яман от Хакан, поета към Демир като брат. По време на церемонията по обявяване на братството бяха зададени два важни въпроса: къде ще живеят Фикрет и Лютвие и ще се дели ли богатството. Ще видим как Фикрет ще съчетава поетите отговорности, както и какво мисли по тези въпроси Лютвие. И как Зюлейха ще започне новия живот, в който на постерите досега зад нея стояха много хора, на които тя беше водач, но тези хора вече ги няма. Остана Фикрет и идват новите. Ще отстъпи ли Зюлейха лидерското място?
Една от последните сцени се развива на фона на песента на Айтекин Аташ, която е символът на влюбването на Демир. Любовта, която направи от Зюлейха това, което е тя в момента, господарка на Чукурова. Тази мелодия звучи още в Демир, двамата я преживяват заедно – той в затвора, Зюлейха край техните деца, последните думи на всеки от тях на финала е името на другия. След тази поредна смърт, която Зюлейха ще преживее, тя остава свързана с Демир не само с чувствата и техните деца, но и чрез мечтите на Демир за това един ден фирмата да управляват двете им деца, чрез много материални, духовни и символни отговорности. С интерес очаквам развитието нататък. Да видим доколко полезни ще се окажат спешните мерки на Демир в защита на Зюлейха и децата, на рода и богатството на Яман, на модерна Чукурова. Зюлейха не е обикновена героиня, тя е героиня с визия; предстои да разберем докрай каква е тя. Много ще ми липсва Демир, но няма как да разберем докрай каква е Зюлейха, която познаваме дотук, ако не остане сама в Чукурова и пред дилеми. При „падането“ и Фекели, и Демир назначават свои хора за олекотяване на удара, но и на двете места бъдещето зависи от Зюлейха.
Това, което ми направи силно впечатление е, че Демир организира хората около Зюлейха, но на нея, която е най-важното за него, която ще бъде основната фигура, докато той е в затвора, а след смъртта му - наследник на всичко, Демир не поръча нищо, не изказа нито един от страховете си пред нея, нито и сподели какви крачки предприема. Това говори за огромно доверие към нея и е много задължаващо.
Хора на Хакан са навсякъде: сред военизираните банди, в затвора, не бих се учудила, ако Джумали слухти в Яман за него. Пропуснаха възможността, когато Сание му счупи главата да вземат кръвна проба и да разберат, доколкото тя позволява, дали наистина е баща на Юзюм.
Виж целия пост
Благодаря за всичко споделено!
Успех на новия сезон!
Хюля се подготвя.
Като Фикрет и нейната Лютвие сега ще е с роля в двата конака.
Има да учи много повече реплики.
Вече има толкова много афиши, колажи, клипове... от фенове на сериала: преди да е обявено началото, сезонът за някои е започнал: Зюлейха и Хакан са отдавна влюбени, химията е заработила и така...
Аз обаче реших, че сега няма да гадая бъдещето. Върнах се към последните три епизода. Не само за припомняне, но и защото като ги гледах сега, видях някои неща по друг начин. Те имат отношение към това, което предстои.
В началото на трети сезон имаше един момент, в който Хюнкяр видя изсъхналите листа на растенията от двете страни на входната врата на конака – знак за край. В контекста на разговора между Хюнкяр и Севда в конака на Севда, двете майки изразиха различно виждане: за Хюнкяр умирането (на растението, а в преносен смисъл – на усилието на Демир да бъде със Зюлейха), е окончателно. В този момент Хюнкяр вече беше пуснала Зюлейха и започна подготовката за бягството. Докато Севда застъпваше друго виждане, че „умират и после пак растат“. След смъртта на Йълмаз Севда събра отново в семейство Зюлейха и Демир, свързано сега с любов. Новото прорастване обаче върна към живот не само обгрижваното „растение“, но успоредно с усилията на Севда избуяха и много плевели, вредни „растения“, които бързо и подхранвайки се едно от друго обгърнаха и на финала почти задушиха полезното. На талази един след друг, всеки като продължение на предходното, започвайки от Йълмаз и с цел Демир, последователно се развиха отмъщенията на пострадалите деца Фикрет и Юмит, а върху тях се появи – още неясен като образ, и пострадалият Хакан. Какви са връзките между отмъстителите все още не знаем докрай. Засега само убитият от Севда и Зюлейха брат на човека от кафенето издава, че Хакан се е готвел за отмъщение още преди смъртта на брат му, която става повод за неговите масирани действия: убитият предвождаше бандата на автомонтьора, но в същото време този човек е бил вече нает от Хакан. Явно е, че отмъщенията се захранват едно от друго, всеки следващ черпи от опита, присъствието и ентусиазма на предходния и въпреки различните свои мотиви, всички имат една цел: богатството на Яман. Така е в началото, нататък нещата се променят, пример е Фикрет, но той не може да откъсне „опашката си“ от Юмит, която и в момента действа по неговия план за разделяне на семейството чрез „унищожаване на Демир с любов“, както и да скъса връзките си с подземния свят.
И така, планът на Фикрет, дори и със самостоятелното продължение от Юмит, не можа да постигне своята цел – да раздели Зюлейха и Демир, остава физическото унищожение на Демир. Кой е извършителят? Нападението не говори за такова намерение: явно са следили Демир още след бягството от затвора, проснатият на земята човек в негови дрехи, изчезването на Демир...Нападението започна от едната порта, а хората се изтеглиха през другата – към малкия конак. Там е Юмит. От това, което знаем, тя е, която има мотиви за убийство: разбра, че няма да получи любовта на Демир, Демир влезе в затвора за извършено от нея убийство и ще има разследване, след което в затвора може да влезе тя, въпреки че получи документ за бащинство, възглавницата вече не може да и свърши работа – дори само при един арест ще се разбере лъжата и, а освен това, Шермин вече има подозрения: Юмит няма полезен ход. Ако убие Демир в суматохата на боя, Юмит би се отървала от единствения свидетел на убийството, извършено от нея. Интересно е, че Шермин и каза за ареста на Демир, но не и каза, че Демир е признал Фикрет за брат. Това би бил друг път за спасението на Юмит, ако го разкрие като подбудител на връзката с Демир и търси помощ от него. Притисната по този начин Юмит може да се е възползвала от ситуацията при нападението и да е повторила опита за убийство на Демир. Снимката на Севда и Демир, върху стъклото на която се отразяваше лицето на Юмит и с която започна историята с Демир, остана разбита на пода в конака, бил преди на Севда, а след това на Юмит. Едва ли случайно ни показаха това. Докато се целеше в Демир, Юмит уби майка си, в безизходицата нищо чудно при втори опит да е довършила убийството на Демир, за да се отърве от затвора. В суматохата и ако няма свидетели, то може да се припише на нападателите. Това може да изненада Хакан, ако убийство на Демир наистина не е било предвидено.
Сега виждам последните три епизода като съответствие на сцената на прощаване на Йълмаз, когато той изказа своите последни желания. Тези на Йълмаз бяха насочени само към децата и Зюлейха, която той в последния миг от живота си виждаше на прозореца на Яман. Повери Зюлейха и Аднан на Демир, нямаше какво друго да обсъжда и обмисля с нея преди смъртта. Сега ситуацията е друга. Фекели и Демир се оказаха в сходно положение: и двамата влизат в затвора, и двамата трябва да вземат важни решения, защото те са лицето на два рода със съответни принадлежащи членове на семействата, притежания и заети в тях хора и т.н. Първо, те не умират от внезапна смърт, има по-дълго развитие в ситуацията на всеки от тях и възможност за обмисляне. Сходството с Йълмаз е в това, че внезапен инцидент на пътя слага началото, а връзката и за двамата е фамилията Гюмюшоолу. За Фекели това е пътен инцидент, а Демир няма никаква връзка с него сега, но има връзка с миналото, и този инцидент ще вкара Фекели в затвора, а за Демир ще бъде поредно начало на края, към който Демир се движи след убийството на Севда. И двамата герои обмислят в ускорено темпо бедещето на своите семейства. Принципите, по които и двамата правят това, са вече изказвани от Фекели. Един основен: „Дай на врага си това, което иска, и той ще ти стане приятел.“ Актуалният Фекели изказа в затвора и не беше разбран от хората там, няма и как да бъде разбран, това може да разбере само човек като Фекели и Демир, човек, който усеща че е започнал да пада: „Не е важно къде си паднал. Важно е къде си се хванал, докато падаш. Важно е колко здраво си се хванал.“
И Фекели, и Демир подготвят бъдещето с мисълта за дълъг престой в затвора, никой от тях не мисли в този момент за смъртта. Фекели възлага своите надежди на Фикрет: „Фабриката, този дом, това огнище, Лютвие, Керем Али. Всичко и всички поверявам на теб. А теб на Бог.“ „Не се тревожи, чичо.“
За Демир нещата се развиват на два етапа. След убийството на Севда Демир знае, че в някакъв момент то ще бъде разкрито и той ще влезе в затвора. Пое вината, изпълнявайки последното желание на Севда да пусне дъщеря и. От последните думи на Севда Демир разбра нейното поведение и грешката си, когато ядосан я изгони от конака. Чу потвърждение от Фикрет, че Юмит е знаела за Севда като своя майка, още преди да дойде в Чукурова. Когато я погребваше, ние разбрахме, че между двамата е възстановена предишната връзка и от страна на Демир. Ако веднага беше действал да доведе свидетели на убийството, Демир може би щеше да има възможност да се спаси от затвора. В него обаче надделя това, че Севда спаси живота му, както и тяхната предишна дългогодишна история. Заедно с това такова решение е завършек на това, което Севда направи за свързването на Демир и Зюлейха, нещо, което Демир сам нямаше да може да постигне. Демир постави любовта, за която Севда имаше заслуга, над себе си и своята свобода. Дали това си е струвало и каква роля ще играе създаденото от Севда между двамата в бъдеще, когато Демир няма да го има, ще видим.
Състоянието на Демир след убийството и зловещото погребение на Севда не може да са опише с думи, Мурат показа докрай преминаващите едно в друго чувства, следващи събитията. Със заравянето в земята Демир спечели само време. Появата на Юмит в конака отклони временно вниманието към нея и „детето“, решението беше общо на двамата със Зюлейха, която не само в този момент, но през цялото време до финала партнираше на Демир с разбиране. Още със споменаването на фамилията Гюмюшоолу от Зюлейха в разказа за катастрофата на Четин, Демир разбра, че нещата се развиват и в друг план. В същия момент се обади Шади, че е по следите на купувача на акциите. За Демир, чийто разказ пред Фикрет за миналото с Хакан чухме, докато пътуваха към брата на убития от Зюлейха и Севда, не е било трудно да се досети, че купувачът на акциите е Хакан: Хакан е искал да инвестира в Чукурова още преди много години, започнал е това неуспешно и сега се завръща. Оттук нататък в два етапа: първият, веднага след совалката за потвърждаване на името Еркан Гюмюшоолу от Четин и Фикрет и като се убеди, че Фикрет няма връзка с Хакан, а Зюлейха потвърди, че въпреки всичко го обича, че той е нейното семейство, баща на децата и – нейното всичко, завърши в холдинга с предаването на пълномощията на Бетюл. Вторият етап започва след последователните събития на излизане от холдинга: пожарът в мелницата, побоят над шофьора и кражбата на камиона и отвличането на Лейля, чийто завършек е нападението над конака и неизвестната засега съдба на Демир. Тези събития се развиват след погребението на брата на Хакан, за смъртта на когото очевидно Хакан обвинява Демир. Всички те са отговор на убийството, но подсещат и за минали отношения. Вина за първото Демир няма, а за предишното сме чули засега само разказа на Демир. Хакан използва смъртта на брат си като повод да се появи на сцената. Засега знаем само, че подготовката за такъв вид действие е била в ход поне от времето на предишното нападение в конака на Яман с цел грабеж. Краткото, но интензивно общуване с Фикрет след тези събития и връщането на Лейля дадоха повод на Демир да обяви Фикрет за брат, да отвори вратата на дома си за него и Лютвие като леля Лютвие, да поиска извинение от името на баща си и двамата братя да си подадат ръка и да се прегърнат.
Защо Демир повери цялата власт в холдинга на Бетюл и призна Фикрет за брат? Защото е наивен и се довери на грешните и несигурни хора? Не мисля, че е така. Всъщност и двамата бяха вече избрани от Зюлейха: тя първа предложи Бетюл да работи във фирмата, първа подаде ръка на Фикрет и достигна до нещо за възможната кръвна връзка, така, както пак Зюлейха доведе Севда в конака. Демир изпълнява в някаква степен, наистина по-голяма, желанието на Зюлейха. Демир, както стана дума, първо провери отношенията си със Зюлейха. Почувства това отношение и в тези последни дни: Зюлейха беше с него, помагаше, съчувстваше, беше готова дори на бягство. Демир се подготвя за дълго отсъствие, без да знае в този момент, че то ще е завинаги. И има един детайл, който може да е важен: Зюлейха не разбра за врага Хакан, който за Демир вече е основен враг. От Демир тя чу само: „Друг се занимава с нас, Зюлейха.“ За съществуването на Хакан чуха: Фикрет, Четин и прокурорът.
Подготовката на Демир се различава от тази на Фекели, който възлага всичко само на Фикрет. Демир, който винаги е изтъквал Зюлейха и тя дори заставаше пред него, сега - може да се каже, че Демир я скри зад Бетюл в холдинга и зад Фикрет като мъж в конака и чифлика. Разположението на отделните части в армията на Яман, която се готви за голям бой, предизвиква интерес. Главният в нея, този, на когото Демир разчита, без съмнение е Зюлейха. Но Демир дори не и каза кой е врагът. Демир се досеща, че Хакан е новият инвеститор в холдинга, но и това не и каза. В този момент Демир не знае, че той самият напълно ще отсъства. Може би по този начин Демир подготвя нещата така, че докато е в затвора Зюлейха да не гледа на Хакан като на враг, това я предпазва от пряк сблъсък с него и я пази. Така Хакан ще вижда като враг Демир, Бетюл и Фикрет. Предполагам, че целта на Демир е Зюлейха да не се окаже сама и център на нападението, а ударът да бъде разпределен върху другите, овластени от Демир, и така силата му намалена. Тази стратегия на Демир виждам като предпазна мярка. Когато обаче Демир няма да го има и Зюлейха не е чула от него за Хакан това, което Фикрет чу, а не знаем дали Фикрет ще и каже, Зюлейха ще има по-голяма свобода в отношенията с новия инвеститор. Като врагове досега Бетюл и Фикрет получават това, което са искали, но дали ще станат приятели и дали условията и събитията ще водят натам или ще си останат врагове, това е неизвестно. Във всеки случай, когато получаваш нещо, вероятността да го защитаваш, за да го притежаваш в бъдеще сам, е по-голяма. Както и да се опитва Демир да скрие Зюлейха и да постави щит пред нея, Хакан най-вероятно вече знае всичко за нейното място до Демир и за ролята и в Чукурова. Фикрет сега е натоварен и от Фекели, и от Демир, той отново е между това да е Фекели и Яман. Лютвие каза, че Фекели много ще се гордее с него, но защо? Защото е постигнал това, в което е вярвал? Но в същото време да е само Фекели, за Фикрет е по-безопасно, а да е и Яман, прибавя към неговите отговорности към рода Фекели и защитата на Яман от Хакан, поета към Демир като брат. По време на церемонията по обявяване на братството бяха зададени два важни въпроса: къде ще живеят Фикрет и Лютвие и ще се дели ли богатството. Ще видим как Фикрет ще съчетава поетите отговорности, както и какво мисли по тези въпроси Лютвие. И как Зюлейха ще започне новия живот, в който на постерите досега зад нея стояха много хора, на които тя беше водач, но тези хора вече ги няма. Остана Фикрет и идват новите. Ще отстъпи ли Зюлейха лидерското място?
Една от последните сцени се развива на фона на песента на Айтекин Аташ, която е символът на влюбването на Демир. Любовта, която направи от Зюлейха това, което е тя в момента, господарка на Чукурова. Тази мелодия звучи още в Демир, двамата я преживяват заедно – той в затвора, Зюлейха край техните деца, последните думи на всеки от тях на финала е името на другия. След тази поредна смърт, която Зюлейха ще преживее, тя остава свързана с Демир не само с чувствата и техните деца, но и чрез мечтите на Демир за това един ден фирмата да управляват двете им деца, чрез много материални, духовни и символни отговорности. С интерес очаквам развитието нататък. Да видим доколко полезни ще се окажат спешните мерки на Демир в защита на Зюлейха и децата, на рода и богатството на Яман, на модерна Чукурова. Зюлейха не е обикновена героиня, тя е героиня с визия; предстои да разберем докрай каква е тя. Много ще ми липсва Демир, но няма как да разберем докрай каква е Зюлейха, която познаваме дотук, ако не остане сама в Чукурова и пред дилеми. При „падането“ и Фекели, и Демир назначават свои хора за олекотяване на удара, но и на двете места бъдещето зависи от Зюлейха.
Това, което ми направи силно впечатление е, че Демир организира хората около Зюлейха, но на нея, която е най-важното за него, която ще бъде основната фигура, докато той е в затвора, а след смъртта му - наследник на всичко, Демир не поръча нищо, не изказа нито един от страховете си пред нея, нито и сподели какви крачки предприема. Това говори за огромно доверие към нея и е много задължаващо.
Вече ми липсва красивата игра на Мурат.
Хора на Хакан са навсякъде: сред военизираните банди, в затвора, не бих се учудила, ако Джумали слухти в Яман за него. Пропуснаха възможността, когато Сание му счупи главата да вземат кръвна проба и да разберат, доколкото тя позволява, дали наистина е баща на Юзюм.
.
