Заряза ме

За да живеят двама бивши под един покрив и единият да води нови, докато другият е сам, се изисква много плътно перде на очите на самотния, много наглост у ангажирания и мъничко тъпота и у двамата. Без значение от пола.

Не мисля,че би довел някоя вкъщи,нито аз бих.

То хубаво няма да водите. Ама ако срещите с новите станат по-траен ангажимент, пак някой ще се наложи да се изнесе. Тогава какво значение има дали изнасянето ще е сега или след някакво време?

След като той очевидно има нужда от съквартирант/ка, за да си покрива по-лесно сметките, остава въпросът ти защо пожела / прие да останете да живеете заедно. За теб също ли споделените разходи са по-удобни?

Тези, които остро нападнаха авторката явно никога не са обичали истински и не знаят какво е да се преживее точно това. Така боли разбито сърце, че все едно умираш по малко. Инвестирала си време, чувства, надежди, живеели сте заедно, как няма да страдаш за всичко това?

Естествено, че ще се надява той да се осъзнае. Много е лесно на думи - ТОЙ имал право, да го уважила, къде ѝ е достойството.. А нейните права, чувства, достойнство на жена, които той е длъжен да пази? Ще ѝ казва, че не я обича, имало друга, но ще ѝ живее в жилището, ще ѝ спи в леглото и ще си я целува по челото... И тя е лошата в историята? Останал, защото тя го помолила. Случайно да не си делят наем и сметки и да му е по-удобно така?
Изобщо не е властна жена, напротив, прекалено добра и мила е. Ако беше властна, ще го изрита на момента, а и с такива жени до себе си мъжете не смеят да гъкнат, какво остава да се занимават с други жени. Гледат ги в очите, носят ги на ръце, плащат, каквото се поиска, ходят, където им се каже. Но иначе си твърдят, че искат мила, нежна, разбрана и всеотдавна жена, мдааа... Не казвам, че това е по-добрият вариант!

Може и да не е лош човек господинът, но най-малкото боледува от суета или трудно пуска клона, ако не е сигурен. Ако беше МЪЖ, щеше да ѝ пожелае щастие и да се изнесе. И да се виждат по приятелски чак, когато на нея ѝ мине. Поне не прави вече секс с нея, защото това би бил вече върхът на гаврата. Просто трябва да си тръгне веднага и да я освободи от присъствието си, тя ще оправи. Ще си намери някой много по-добър. А той да си преследва омъжените жени. Сега само удължава агонията - гледа я как го обича и страда, подава ѝ по малко надежда, не се бърка сам за наеми и сметки, чака да види дали госпожата ще му обърне внимание. Има хора, които така се чувстват значими, добиват самочувствие на желани. И точно това е психически проблем за лечение, а не че една млада жена има съвсем естествени стремежи да създаде семейство с любимия си мъж.

Жилището не е нейно. Под наем са.

Да

Пичът иска споделени разходи, помощ в домакинството и когато е на кеф - секс.
Резни му патерицата, авторке, не го мотай още.

Това цялото, на хартия изглежда много добре написано и вярно, до момента, в който не започне да се ползва за оправдание на собственото си бездействие за решаване на очевиден проблем, в който момент вече преминава в синдром на жертвата.

Освен това: човек, чиято емоционална интелигентност има капацитета да стигне единствено до нивото на 16-18 годишен/годишна, след което да не мръдне оттам с годините, които следват, е по-добре въобще да не се хваща с подобен вид отношения.
Същото важи принципно и с еднаква сила и за всички останали видове интелигентност.
Лично мнение, моля читателите да не се чувстват ангажирани.

Напротив, прави секс, отново. А не се изнася, защото не може сам да си плаща наема.
Авторката ги вижда нещата и само тя може да вземе решение как й е по-добре.

desenchantee, много патетично, но абсолютно излишно.
Нещата всъщност са много простички. В зависимост разбира се от нивото на интелект на партньорите, способността за разбиране и приемане на реалността, начина по който реагират в определени ситуации. 

Простичката истина е, че в едни отношения се остава и се поддържат само ако и докато има взаимност. 
Докато е имало такава, инвестиралите време, емоции, чувства и т.н. са били и двамата - докато единият е инвестирал, правил го е и другият.
След приключване на взаимността, когато всички изброени инвестиции започват да се случват едностранно, то единственото разумно решение е напускане на арената.
И след раздялата да се изчисляват инвестициите - кой колко и да се търси сметка от другия, да се оказват манипулации и натиск, това категорично не е било любов.

На този младеж му е било рано за сериозна връзка. Доста сте избързали с това заживяване заедно. Той има доста хляб да изяде за да достигне нивото "качествен партньор". Засега изглежда само като дечко, който все още не знае какво иска.

Накратко ще ти кажа, че колкото и да боли, в момента в който се откъснеш от него, за кратък период ще го забравиш. Но докато живеете заедно, сама удължаваш агонията си. Сега не ти изглежда така, но такъв човек не ти трябва и е за твое добро да се разделите. Човек, който предприема сериозната крачка да заживее с някого, а след това просто му омръзва, не е човек на когото може да се разчита. Остави го да порасне (евентуално след 10тина години), а ти си гледай живота.

Обвиняват в "синдром на жертва" хора, които малко или много са егоисти, по-повърхностни са и не влагат много в отношенията си и лесно ги приклюват. Сигурно е удобно оправдание за някои. Може би вие правите така и затова ви изглежда нормално. Не е. Помислете какво причинявате на другия. Защото, ако за вас една раздяла е: "Какво толкова е станало?", за друг може да е фатално.

'

Така е може би, нооо какво пък да правим, да стоим във връзка с някой, защото щяло да му е фатално да я приключим? Чак толкова самопожертвователност не.

И какво предлагаш? Да стоим насила във връзка?