МБАЛ Надежда - тема 19

Наложи ми се да прекарам 7 дни на 3 етаж в Гинекологично отделение и патологична бременност преди да родя. Действително акушерките, санитарки, медицински сестри са по- отзивчиви, приятелски настроени, обясняват и помагат кой както може. Отделно много по- лесно можеш да намериш лекар там. На 2 етаж лично аз не останах особено доволна. Първо, че не получих помощ за бебето никаква почти след многократно питане от моя страна, но не са ми отказвали смяна на дрешките, памперс, хранене, допълнително мляко.

За очите почистването - ако има някакви секрети.
За повиването - отречено е повиването в смисъла на пристягане на таза и бедрата на бебето. Но повиването на ръчичките преди да може да се върти и обръща му помага много за по-спокоен сън. Рефлексът на Моро ги буди много, дъщеря ми беше много сенситивна към тези неволни движения на ръцете и сънят ѝ първият месец беше пълен ужас.
По отношение на невъзможността да направиш тоалет на бебето в стаята - разбирам съображенията. Това, което не разбирам, обаче, е как може да позволят толкова много бебета да се подсекат в такъв случай. Ако са поели изцяло отговорността за това бебетата да са обслужени от тях - тяхна е и отговорността това да не се случва както трябва. Днес имаше пост във фб групата за пациентки на Надежда. Еми, не е само моето дете изписано така. Много жени споделиха същото, което хич не е ок.
За АМ и кърменето - аз родих със спешно секцио след неуспешно и, както се оказа, ненужно индуциране. Бях разделена от дъщеря ми 24 часа, въпреки нормалното ми възстановяване и раздвижване. Това също не е ок на фона на абсолютната им абдикация за подкрепа към кърменето. Честно, като ми попадне техен пост свързан с кърмене и ме напушва на смях чак, толкова несериозно ми звучи всичко, което казват, като имам предвид нещата, които ми се случиха на мен по време на престоя в болницата. Отново в същия пост от днес в групата на Надежда, се беше включила жена, която сподели, че преди 3 години, когато е родила първото си дете, акушерка е отишла при нея да провери как се справят и дали има нужда от помощ, дала ѝ е насоки и ѝ е помогнала. С второто дете не е имала нужда от помощ, но съквартирантката ѝ много се е мъчила и е искала няколко пъти помощ за това. Отговаряли са ѝ, че това е задължение на “другите” акушерки (кои други?!) и имало допълнителен пакет, който можела да си плати (какъв пакет?!)… Какво се е променило от тогава до сега нямам идея, но не е към по-добро.
Просто е несериозно цялото това нещо от болница с такива претенции.

Аз имам същите впечатления като дамите по-нагоре. Първо ми се наложи престой на 3 ет. в гинекологията - там акушерките и целия персонал беше доста отзивчив и мил, останах с добро впечатление. Но престоят ми на 2 ет. след раждането остави горчив привкус - никой не ми помогна с кърменето, макар да молих различни акушерки няколко пъти. Едната каза, че било работа на някоя си друга акушерка, а нейната смяна приключвала, втората ми показа точно за 2 секунди, а третата ми стисна зърното яростно, после стисна бебето яростно, за да го разпищи и накрая заключи, че нямам кърма, нямам големи гърди и нямало да стане... Сега ми е смешно, но тогава ми се ревеше... преди изписването показаха за 2 мин как се къпят бебетата, бяхме наблъскани 10-тина жени и никоя нищо не видя, добре че после вкъщи имаше кой да ми покаже. Буквално не знаех какво да го правя това бебе, докато бяхме в болницата, никаква подкрепа за доста пари

Момичета, насочила съм се към Надежда, но това което пишете за неонатологията ме притеснява. Нали Надежда Стаменова персонално отговаря за това. Не знае ли какво се случва? Задължени ли сме ние да измиване бебетата и да сменяме памперси, аз бих искала да го правят акушерките докато сме там. Чувала съм само добри неща за неонатолозите, че отглеждат дори бебета от по 600 грама. Това което пишете сега направо ме изненадва.

Аз лично от неонатолозите съм с отлични впечатления, проблематични според мен има сред акушерките в следродилно отделение.

Акушерките правят тоалет на бебетата, само ако имаш желание може да го правиш сама.
Като цяло са толкова заети, че не остава много време да обясняват по сто пъти едно и също.
Добра е идеята да има консултант по кърмене. Но няма.
Като цяло е добре човек да отиде подготвен, не да разчита, че някой там му е длъжен да го учи. Четете, гледайте лекции. Задълженията на хората се изчерпват с това да изпишат здрава майка и здраво бебе.
Не ходете с нереалистични очаквания. Да, частна болница е, но е болница, не училище.

(Като цяло помагат, когато се държиш като човек, а не сякаш са ти длъжни)

Аз просто искам те да правят тоалета на бебето, не съм сигурна че ще се справя сама. По медицински причини ще съм секцио както и няма да мога да кърмя по същите причини. Така че в това отношение не съм от естественичките тип кърмене до първи клас. Предполагам те ще ми дадат схемата и Достинекс за да не тръгне кърма.

Тук не съм никак съгласна - длъжни са на пациентите си и още как... Точно защото е частна болница и плащаш за грижа и отношение. Да, най-важното е да изпишат майката и бебето здрави, а това включва в голямата си част кърменето, което е жизненоважно за бебето. С претенциите, които имат за насърчаване на кърменето и цените, които се плащат, се очаква да бъдат получени някакви минимални услуги и човешко отношение. Никой не се е родил научен, и всички училища за родители да посетиш, си оставаш неподготвен, докато бебето не се появи в ръцете ти, смятам, че всяка майка ще се съгласи. И тогава имаш нужда от най-много подкрепа и насоки. За мен не е нормално оправдание от сорта “много са заети, не могат да повтарят едно нещо по сто пъти”. Това им е работата все пак.

За преобуването няма да имаш грижа - изцяло те го правят. Има часове, в които вземат бебетата за тоалет и задължително сменят пелените им. Ако ти искаш, можеш да заведеш детето си за допълнително преобличане по всяко друго време. Виждам, че момичетата преди мен споделят, че бебетата им са се подсекли в болницата - по време на моя престой слагаха крем против подсичане на всички при всяко преобличане и на демонстрацията ни препоръчаха също да го правим. Нямам представа как е сега, очевидно е имало промени в това отношение, но не знам кое е останало като окончателна практика.
sd.ad, разбира се, че не е училище, но специално що се отнася до кърменето, за мен трябва да има човек в болницата, който да е специализиран в това. Има ситуации, които изискват навременна и компетентна намеса. За престоя си в болницата се засякох с две различни съквартирантки - и трите имахме проблеми, бяхме с разранени зърна, не успявахме да поставим бебетата си правилно. Както вече споменах, неколкократно виках акушерките, но получавах разнопосочни съвети. Помагаха ми да наглася бебето, не отричам, но всеки път беше в различна поза и в крайна сметка в болницата не успях да овладея нито една - кърменето се беше превърнало в най-големия ми ужас. Раждането ми се стори песен в сравнение с него. Вкъщи се свързах  с ibclc консултант и за щастие нещата влязоха в ритъм. При едната ми съквартирантка обаче в последствие се оказа, че детето ѝ е било с къса юздичка на езика - наложи се да я срежат и беше доста травматично, тъй като бебето вече беше на месец. След това им отне още толкова да нормализират кърменето, тъй като мъничето вече беше свикнало с неправилната техника на засукване. Втората ми съквартирантка пък не носеше протектори и зърната ѝ толкова се разраниха, че още в края на престоя в болницата мина на АМ по принуда.
Моята подготовка се състоеше в изслушване на лекциите в Надежда за кърменето, вероятно не е била достатъчна и грешката, че не съм потърсила по-задълбочена информация си е в мен. Но дори да е така, трябва да приемем, че има ситуации, които чисто физиологично изискват намесата на специалист и колкото по-рано се случи това, толкова по-добре е и за майката, и за бебето. А и дори проблемът да е тривиален, като например неправилна поза, съвсем различно е някой да ти покаже къде грешиш на практика. Аз бях научила отлично как ухо, рамо и хълбок трябва да са на една линия, как детето трябва да засуче ареолата, а не само зърното, как трябва да има свобода на движение на главичката, но когато хванах дъщеря си не успявах да приложа нищо от запомненото на практика, беше ми кошмар. Чудесно е, че насърчават майките да кърмят, но това за мен трябва да се изразява не само в  информирането за ползите от кърменето и в ненатрапването на АМ, а и в навременна помощ в онези спъващи практически тривиалности,  заради които много майки се отказват. Не мисля, че е лукс или каприз в родилен дом да се очаква адекватно съдействие за кърменето - не е като да мрънкам за храната или да се оплаквам от материалната база - става въпрос за нещо ключово, което изисква изглаждане на проблемите на много ранен етап.

Значи, принципно първите дни с които се почва кърменето са ад. От трите ми деца съм кърмила само третото. Смятайте как и колко съпорт съм получила в държавните две болници. Големия не засукваше, малкия ми син искаше само кърма от шише. И така цедях, давах. Но, с малката се запънах и успях. Кърмата ми тръгва поне на мен ударно, за да има и тръгне трябват сладки течности. До тук добре, това първите 24 часа, замаян си, кръвозагуба и тн. Трудно е особено с първо дете, аз моето не знаех как да го взема. Та за кърменето, не знам дали е общо явление, но началото каналите са запушени, боли, кърмата напира. Затова задължително кърпи на топлата вода, умерено цедене, кърмене, редуване. Просто трябва дните в болницата някак да изтърпиш. И после вкъщи. Докато нещата потръгнат минава месец. В резултат от борбата, малката ми наддаде килограм за месец. Вземете си лецитин отваря каналите.
 За болницата мисля, че капацитета в момента едва побира желаещите. За мамите е трудно всеки иска малко мило внимание и насока в тези чувствителни дни. Не се ядосвайте, всички сме се справили. Ще успеете и вие бъдещите мами. Назад в темите ще видите и имена на акушерките, да някои са забързани и тн, но със доза спокойствие се получава. Просто се пригответе, че въпреки цената си е болница със доста натоварен персонал. Вземете си помпа, усетите ли напрежение почнете леки компреси стимулация и тн. Кърмене на гърда. За това че бебетата са при мамите и моето беше от втората нощ. Макар и натоварени не обръщайте внимание, постоянствайте, питайте. Неонатологичните сестри показват къпане на тези които ги изписват. Всъщност не е толко трудно и не е задължително да е течаща вода. Слагате бебето на дланта си, като то гледа надолу, главичката също надолу да не влиза вода в ушите. Пръстите ви захващат двете подмишки, крачетата в коритцето където има хладка вода. Поливате в това положение внимавате за свивките и подсичащи места. Лосион за след баня, за пъпа чист спирт с капкомер, или лосион за пъп. Важно е да масажирате тялото така закрепват мускулчетата. И така докато отрасте и почнете къпане легнало и гледащо ви. Адаптирано не съм искала, то и дъщеря ми си искаше кърма. За подсичането става от ненавреме сменено ако. Внимавайте за него.

janakrasi Това е супер идея, как да се къпе бебенцето в коритото с поливане. Въобще не се бях сетила. Защото при нас на мивката не е удобно и обмислях да ползвам душ-смесителя в банята.

hatred , в Надежда ли срязаха юздичката?

Не, около месец след изписването когато стана ясно, че нещата не се подобряват, независимо от усилията и упоритостта ѝ, майката се свърза с ibclc консултант, който констатира проблема и за рязането на юздичката я насочи към педиатър, с когото работи. Не съм сигурна в коя болница, но не е Надежда.

Относно това за държанието “все едно са ти длъжни” държа да отбележа, че винаги съм подхождала тактично и уважително към хората, с които общувам - без значение дали е в болница, магазин или друго място. Когато ми казаха, че в 12 ще ми свалят катетъра в следродилно изчаках да стане 3 преди да отида на акушерския пост. И не отидох да им кажа, че не са си свършили работата, а попитах дали някой има възможност да ми го свали и получих крясъци и възмущение, че съм с катетър?! Когато ме оставиха като придружител с абокат и ми казаха, че сега ще дойде някой друг да ми го свали, пак изчаках няколко часа преди да отида и да попитам някой има ли възможност да ми го свали. Получих същото. Молбите ми за помощ относно кърменето бяха формулирани така: “Извинявайте, не мога да се справя, може ли малко помощ?”. Помощта, която получих съм я описала вече. По-човечно и разбиращо от това не знам дали може да се подходи. Имам чувството, че колкото по-мила и разбираща бях към тях, толкова по-зле се държаха с мен. Друго си е да направиш скандал и някой да ти обърне внимание сигурно?

Преди колко време сте родила? Надявам се, че ако не е било скоро да са се променили нещата.