Последният печели - Тема 2

Биография
Мартин Иванов е български спортен журналист, популярен като участник в куизове и телевизионни игри.


Роден е на 1 март 1977 г. в София.[1] Завършва история в Софийския университет, след което работи като спортен журналист във вестник Меридиан мач. Освен това закратко е бил водещ в онлайн телевизия.[2]

Първото му участие в телевизионни игри е в „Нота бене“ през 1999 г. Също е трикратен победител в „Минута е много“ през 2010 г. с тема „Бийтълс“.[3] През 2011 г. участва в Стани богат. През 2018 г. става шампион в куиза „Блиц гейм“.[4] През 2020 г. записва 18 поредни победи в предаването „Последният печели“.[5]

Участвал е в националния куиз отбор на България. Заедно със Станил Йотов е автор на куиз-книгата „Великият Ливърпул“.[6]

От 2022 г. участва като преследвач в Голямото преследване.[7]

Антонио Коларов
Администратор
  · 11 часа  ·
ПОСЛЕДЕН РАЗГОВОР ОТ ПОРЕДИЦАТА "ШАМПИОН ИНТЕРВЮИРА ШАМПИОНИ" - МАРТИН ИВАНОВ
- Здравей, Марти! Благодаря ти, че прие поканата ми да направим това интервю. Всички те познават с невероятните ти познания във всестранни области демонстрирани в телевизионни формати и куизове, но какво дете беше? За какво си мечтал и към какво си се стремял като подрастващ и можеш ли да кажеш пред себе си, че си изпълнил детските си мечти?
* Привет, Антонио! Поздрави за всички мои почитатели и приятели на предаването "Последният печели", обръщам се към тях, защото чрез теб и това интервю избрах да затворя тази страница от живота ми официално. Надявам се, че ще задоволя нечие любопитство и ще проясня ситуации около мен и предаването.
Да, може да се каже, че сбъднах много от детските ми мечти, но главната от тях бе да съм археолог с приключенска нотка като Индиана Джоунс. Да кажем, че се е случвало само отчасти да стигам до открития и не в онези мащаби, в които желая. Бях дете с богато въображение и фантазиите ми често ме отвеждаха в отдавна отминали епохи, винаги съм искал да бъда част от тях и поне в мислите ми съм там.       
- Тъй като съм от поколение, което няма особено ярки спомени от "Минута е много", а ти си го печелил, бих искал да те помоля да ми разкажеш за участията си там, впечатленията си за предаването и персонално за дългогодишния водещ г-н Петър Вучков и като завършек на въпроса дали е нужно завръщането на точно този формат в ефира ни?
* "Минутата" е вече десет години извън ефира, уви, около милион българи останаха без любимото си предаване всяка събота, благодарение на некомпетентното ръководство на БНТ и лично на Вяра Анкова. Всичко там се въртеше около една скромна сума, а съм сигурен, че много по-големи финанси са поглъщали негледаеми продукции, за които всички си спомняме.
През годините и аз оставих някаква следа в "Минута е много", която би била невъзможна без въвеждане на справедливи правила за участие и разместване на пластовете при самите играчи, много от които са познати и до днес на цяла България. Записах общо 6 победи с музикална и спортна тематика и не бях нахален като личности, които не посмяха да се изявяват в области извън образованието им.
Петър Вучков е уникален водещ и ерудит, надхвърлил възможностите на актьор и с много разнообразен опит в живота. За съжаление здравето му едва ли би позволило завръщане и на самото предаване в ефир, но пък аз и други представители на "Минутата" се изявяваме с успех и в други формати сега, без да забравяме откъде сме тръгнали!                             
- От нещата, които са широко известни за теб е, че си привърженик на Левски и Ливърпул? Кое през годините те запали към тези два отбора и персонално за Левски, а тъй като и аз съм левскар ми е интересно още нещо. Кой е най-паметният миг свързан със синята светиня (в съзнателния си живот) и кой е най-любимия ти футболист, когото си гледал със синята фланелка?
* "Левски" е моя голяма любов и вдъхновение и съм закърмен с тази привързаност и родово, от най-ранна детска възраст съм "син" фанатик. Факт е, че левскарите сме най-много в България и това никога няма да се промени!
"Ливърпул" е другата магия, която не ме пуска от 1984-та насам и съм горд, че съм съавтор на първата авторска българска книга за този велик клуб.
Много радости и мъки съм изживял с тези два отбора през годините, но най-щастливите ми мигове са били победата със 7-1 срещу червените ни съперници на 23.09.1994-та, на която бяхме заедно с баща ми, свидетел и на първата великолепна "седморка" от 1968-ма...
Както и онзи епичен финал в Истанбул през 2005-та, който помнят всички фенове и който доказа "Ливърпул" като флагман на английския и европейски футбол.
Любимите ми футболисти си остават Наско Сираков и Иън Ръш -вечни голмайстори на двата тима и съм щастлив, че съм ги гледал във върховата им форма! 
- Тъй като си най-чаканият мой събеседник от читателите на страницата, реших да дам възможност и те да ти зададат някои и друг въпрос. Първият от тях е : Какво мислиш за новото поколение растящи деца и за интелектуалното им развитие? Как виждаш в своите очи, бъдещето на България?
* Новите поколения деца се развиват в електронен век и миналото им се струва далечно и неразбираемо. Други стандарти се наложиха и ме отказаха да бъда учител. Ако имам собствени деца, ще направя всичко възможно да бъдат като мен и чрез знанието да се доказват, а не чрез връзкарство и измами.
България се топи бавно и сигурно поради сбърканото ни настояще и битката на хората за оцеляване. Демографският ни потенциал е почти нищожен и единственият ни шанс за спасение е да се върнат много от етническите ни сънародници зад граница, особено тези, които са нежелани в Украйна и Молдова, както и онези "македонци", у които е останало нещо родно. А и българките да престанат да се оглеждат за чужденци и да се оправдават с кариери!
Все повече ми харесва Унгария, която постоянно оплюват, но води самостоятелна политика и комбинира десни и леви елементи в полза на оцеляването и националната идентичност и самостоятелност. Дано ние тръгнем по такъв път!                     
- Остана в сърцата на мнозина телевизионни зрители от предаването "Последният печели" и през първия му сезон постави рекорд от 18 победи, който така и не бе подобрен през изминалата година. Какво ти донесе като емоции победите, самото участие и вярваш ли, че през трети сезон е възможно да бъде минато постижението ти?
* "Последният печели" бе формат, направен сякаш за мен и се забавлявах много с любимия втори кръг и с елементарните ми незнания по точни науки. Превъртях играта и показах уважение към историята на обществената телевизия и на родната култура, формирали и мен в немалка степен и дадох малко приятни емоции на хората в тежък за всички ни момент на пандемия.
Всяко нещо обаче си има край и си мисля, че предаването се изчерпа, не вярвам да бъдат минати големите ми постижения. Да, през втория сезон имаше някакви точкови рекорди, но при новите правила в трети кръг и това е добре да се знае. Не видях някой да изравни постиженията ми за пълен втори кръг или за най-бърза "десетка" накрая.
Недостигът на добри участници си пролича през последните месеци от декември насам, а не вярвам повторен опит на вече отпаднали, макар и доказани състезатели да задържи зрителския интерес, особено при назряващата смяна на ръководството на БНТ. Хубавата идея се реализира, запълни нишата и зарадва много зрители, но няма смисъл да се изстисква до последно.                       
- Ще продължа линията на зрителските въпроси свързани с предаването и ще ти задам някои от тях. Имаше ли момент в който ти бе омръзнало да участваш?
* Омръзна ми да се състезавам сам със себе си, бях станал инертен и клиширан, чувствах, че няма какво да дам повече на зрителите и се оттеглих в правилния момент. С финалният удар от страна на Радостина се повтори историята на Самсон и Далила -прекрасен завършек на цели 19 предавания, в които преизпълних мисиите ми!           
- От победителите след теб и за двата сезона, кои направиха най-силно впечатление у теб и кои от тях би отличил.
* Със сигурност ще отлича имена, които играха прекрасно и ме впечатлиха силно със знания и присъствие: Николай Колев от Велико Търново - голям ерудит и доказан и на други места състезател.
Валери Георгиев от Благоевград - силен меломан и много културен човек. Милен Димитров от София -познавам го лично и отдавна и се надскочи спрямо други негови изяви в миналото, игра добре.
Петринка Крачанова - позабравена, но качествена представителка на "Минутата", която показа, че годините нямат значение, ако човек е любознателен. Галин Ганчев от Велико Търново - телепатичен ум и бързина, който навярно бе и човекът, който би могъл да направи 19 победи, ако имаше повече издръжливост.
Иван Пантев от Пловдив -киноман и силен във втори кръг играч, рекордьор по новите правила по точки във втория сезон. Доктор Иван Балканджиев, който игра само на стари спомени и се справи с адаша си Пантев и можеше да се задържи много повече в играта.
Инженер Ивайло Тодоров - само две победи, но силна и услужлива памет с широки познания върху миналото и културата и повече биха му прилягали десетина успеха.
Чудесно се представи Десислав от Стара Загора -само на 32 в момента на игра, имаше и няколко победители на по 23-24 години, което също ме зарадва.
Естествено, много хора ме питат за мнението ми за пловдивските състезатели Георги Неделчев и Атанас Атанасов, направили дълги серии във втория сезон. Новият екип на предаването, осъзнавайки липсата на друго голямо име, се постара да издири някакви що-годе опитни състезатели в тяхно лице, та да се опита да се задържи на екран.
Те с нищо не са виновни, че нямаха сериозна конкуренция в 31 предавания, изобретиха си печеливш стил, който работеше безотказно в условията на ниското ниво на въпросите, което се оформи след напускането на създателката на играта.
Оставям на зрителите да преценят защо се пропукаха срещу първия появил се по-сериозен съперник с някакъв предишен опит в куизове. Но пък имаше хора, на които донесоха и те радост, чакали година и половина някой да вземе да изтрие спомена за омразния им Мартин някак.
Все пак бяха идеалните кандидати - спортни натури, с прекрасни деца, с много усмивки, примерни граждани, а не арогантни и неугледни на вид и неприети в мазното общество.
Е, не се получи съвсем, не мисля, че щеше да е справедливо. За сравнение - играх с почти целия топ 10 на "Минутата" без капитана ми в националния куиз отбор Пламен Младенов и страхливия Димо Падалски. Неделчев и Атанасов дори и за Пловдив не съм чувал да са сред най-изявените куизъри. Но все пак ги поздравявам за успехите им, навярно ще ги топлят дълго време, както и техните семейства и почитатели.
Новият екип на предаването се подигра с усилията ми и все пак желая успех и на тях. И ще гледам "Последният печели" докато го има, за моя радост ме върна отново в любимото ми амплоа на състезател. Беше и полезно да видя какви змии са се крили в пазвата ми и колко злобни могат да бъдат някои победителки в предаването, които иначе ми бяха симпатични. Надявам се, че ще срещна тези хора някъде и ще премерим знания, за да ме запомнят още по-добре!         
- Имал съм възможност да разговарям с много победители и участници в предаването и за всеки един от тях срещата с Орлин Горанов е била сред най-вълнуващите преживявания. Какъв отпечатък у теб са оставили песните му, каква бе емоцията при допира си до този невероятен изпълнител.
* Орлин Горанов е едно момче на 65 и се възхитих на енергията му, радостно е да се общува с такава голяма звезда! Бе прекрасно да мога да му кажа лично "благодаря" за тези 55 години труд за българската култура. За подкрепата му на един навреме появил се проект, който се дължеше на всички зрители отдавна и не само от БНТ, а от всички телевизии. Горанов е бил и от двете страни на барикадата на куиза и няма да бъде запомнен само като естраден певец!               
- Може ли да те попитам дали е имало нещо, което те е огорчило в разстояние на времето отминало от победите ти в предаването?
* Ако имам някакво огорчение, то е, че личности като мен, Гавраил Янков, Иван Димов и Пламен Младенов, както и подобните ни не са търсени от БНТ или други медии за проекти, свързани с миналото на културата и спорта ни. Конкретно за "Последният печели" е хубаво да знаят всички приятели, че няма как да ме видят повече там и причината не е само в мен. Може би някой ден ще се случат мечтаното предаване за ретро музика или сценарий за филм, но дотогава ми предстоят нови предизвикателства! 
- Като за финал на нашият разговор би ли споделил и пожелал нещо за читателите на "Коментарник"?
* Пожелавам на всички, прочели това интервю здраве и повече добро да творят сега и за в бъдеще! Мир и любов!