Сега с количката няма случай да ме е видял съсед и да не ми е предложил помощ. Даже тийнове. Аз я отказвам тази помощ, защото ми тежи повече да я вдигам, отколкото да я търкалям по стъпалата, но те продължават да ми предлагат. В градския като се возим, дори когато сме с МП, все ще се намери някой да ми предложи помощ да кача или сваля количката. Дори, когато шофьорът е достатъчно съобразителен да спре близо до бордюра пак ми се притичват на помощ. Веднъж самият шофьор ми предложи да дойде да ми помогне въпреки, че се виждаше, че не съм сама, а също така ме попита дали детето спи и дали да намали звука на съобщенията в рейса. Хич не мога да се оплача. Моите пък роднини не смеят да дават на детето нищо, което е за ядене. Даже баща му не смее да прави нещо с него без да ме е попитал
Баща ми веднъж понечи да му даде погача или козунак, не помня точно и аз като креснах НЕ, повече не го е правил. Като цяло и майка ми, която обича да глези племениците ми с всякакви сладкиши и други вредности, ми е казвала, че първо ще ме попита дали може да му даде нещо, защото знае какво е мнението ми относно храненето на децата. Роднините на баща му пък почти не се интересуват от него. Те си имат тяхното си бебе (братовчедката на моето), за което да се вълнуват, моето е от друга рода... някаква. И все пак, G.Savova, гледай да не се ядосваш и да не си разваляш престоя тук. Порадвай се на роднините си ако можеш
Нали скоро пак ще сте далече едни от други. Между другото и на мен все ми разправяха как щял да спи с мен докато стане тийнейджър и аз само им казвах добре. Накрая видяха, че няма смисъл да ми дават акъл. Ако искат те могат да дойдат да стават n на брой пъти през нощта, само и само да си спи в кошарата, защото аз не съм от тоя тип хора, които ще си го причинят това.
. 
Родителите ми са далеч, а родителите на ММ вече не виждат Ния. Така че и тази ситуация не е цветуща.