В момента чета...70

  • 46 241
  • 748
# 135
Аз последният път май пропуснах да напиша какво чета- "Един ден, един живот" на Никълъс Спаркс. Не съм чела други книги на автора до сега, само съм гледала "Тетрадката". Тя тази книга се води нейно продължение даже. В интерес наистината я купих, защото имаше някаква промоция на Ера и ми трябваше още една книга, дали за безплатна доставка, дали за друго, вече не помня. 😀
Не знам във всичките му книги ли главният герой разказва от 1л,ед.ч, но като цяло не ми допада такъв стил на предаване на историята. Иначе леко се чете, но това което много ме дразни за сега ( на половината съм горе-долу), че главният герой непрекъсното повтаря за проблемите с жена му и как се чувства по въпроса. Ясно, че сюжетът се върти около взаимоотношетията им, ама мисля, че и дете би разбрало от един път и не е нужно непрекъснато да се натъртва на едно и също. 🙄
Виж целия пост
# 136
Дона Тарт си е обстоятелствена и описателна. Или ще й свикнеш и много ще я харесаш, или няма да прочетеш друго от нея. Няма средно положение при нея. Аз ужасно я харесвам и умишлено вече 3 години отлагам прочитането на Малкия приятел, само тя ми остана за четене.

А, има трето положение. Да прескачаш несвързаните с повествованието подробности. Но още не съм стигнала до там, въпреки че вече съм на 220 стр. А и аз съм упорит читател, макар че смятам, че на моменти прекалява.
Виж целия пост
# 137
Прочетох "Странстващият албатрос" от Деметра Дулева. Разказ на едно момиче, родено след 1970 г., което заминава за Белгия, а после за Париж, след една изгубена любов. Отива, за да работи. Труден имигрантски живот, разказан простичко, обрано, без драми. В началото ме дразнеха "оплакванията " от 90-те години и ми се струваха неубедителни за момиче на 24 години. После те престанаха , но на финала отново "...А ние бяхме принудени да се махнем".
Прочетох и "Отровни думи" от Майте Каранса. Едно момиче изчезва  неочаквано и безследно. В семейството родителите правят компромиси в името на мира, учителите правят компромиси, "за доброто " на децата, съучениците се лутат между понятията "добро" и "лошо". И така четири години .Малки ежедневни грешки, които водят до трагедия, която за щастие, се случва рядко. Но се случва. Мисля, че книгата е добре да се прочете от родители, от юноши, дори от техните баби. /Дядовците по-рядко четат такива книги/.
Виж целия пост
# 138
Приключих Аз още броя дните. Четох с голямо мъчение и никакъв интерес. Усърдно търсех да не изпусна момента, абзаца, страницата, главата, идеята... или онова, което е накарало мнозина да съзрат в тази книга роман—победител.
И сред ракията, Лепа Брена, псувните, грозната реч и актове на героите... не успях да намеря нищо.
Последните 5 страници бяха сполучливи, най-вече, защото бяха последни.
Виж целия пост
# 139
Дона Тарт си е обстоятелствена и описателна. Или ще й свикнеш и много ще я харесаш, или няма да прочетеш друго от нея. Няма средно положение при нея. Аз ужасно я харесвам и умишлено вече 3 години отлагам прочитането на Малкия приятел, само тя ми остана за четене.
А аз от 3 години се опитвам да я прочета.☺ Това ми е първата й книга и заради добри отзиви като цяло за Дона Тарт тик реших да пробвам. Нещо май не ме грабна или по-скоро очаквах повече действие и по-друг тип история. Някой ден може да я довърша.
Иначе мъча “Среднощно слънце” сега, повече от носталгия. После имам “Тебеширеният човек” и “Похищението на Ани Торн”, К. Дж. Тюдор, с нетърпение чакам да ги прочета.
Виж целия пост
# 140
За мен и двете книги на Тюдор са много слаби, може би защото тръгнах с големи очаквания. 😀
Виж целия пост
# 141
Аз започнах Бийтълс - Ларш Собю Кристенсен.
Виж целия пост
# 142
Най-накрая почнах интересна книга. Ура! "По-късно" на Стивън Кинг. Засега няма нищо общо с "Колорадеца", която според мен му е единствената слаба книга. Може би заради еднаквия издател очаквах нещо като нея или "Джойленд", но не съм била права.
Виж целия пост
# 143
Супер, точно "По-късно" купих днес за мъжа ми, радвам се, че е интересна!
Виж целия пост
# 144
Опитвам се на инат да прочета “Котката и градът”. Бях похвалила издателство “Рива”, но съм била добронамерена да смятам, че слагайки цена като за книга, съдържаща почти на всяка страница японски термини, масовият читател, трябва да открива сам значението им. За “достойнствата” на романа няма смисъл да пиша - вероятно ще допадне на категория хора при определени обстоятелства. Намирам идеята банална и неуспешно реализирана.

Чета и “Клара и слънцето” по отзиви в темата от потребители, чието мнение уважавам. Ишигуро ми влияе силно емоционално и изживявам произведенията му много силно. Въпреки това, смятам, че можеше да подходи по различен начин към темата.

Според мен и при двете творби няма нужда от инфантилно поднасяне на проблемите - може да се изтълкува като страх читателят да не ги разбере.
Виж целия пост
# 145
Здравейте!
Прочетох две книги.
Ковчегът на Керъл- Силно начало и край , но средата я минах на ветрило.
Нито капка вода- не е лоша, чете се бързо .
Виж целия пост
# 146
Набързо прочетох "Колекционерът" на Джон Фаулз- хареса ми, но малко по- обстоятелствена ми дойде, особено втората част, която се разказва от героинята. Но иначе става.

Сега съм на "Малори" на Джош Малерман. Нещо не ми върви, въпреки че е леко написана. Може би тия сюжети, с мрак и тегав нюас ми дойдоха малко повече. Ще видя следващата да е или класика, или нещо свежо чиклитче, малко за разтоварване.
Виж целия пост
# 147

Тази книга е от библиотеката.
Сега видях-трето продължение на трилогия, шеста книга......
Има ли смисъл да я започвам?
Виж целия пост
# 148
Връщай я. Началото на поредицата слага Стиг Ларшон и е по действителен случай. След смъртта му Давид Лагеркранц я дописва, но феновете ѝ са разочаровани, защото не се води по оригиналните записки и героите нямат нищо общо с развитите от него. Ако не си я чела, почни я и ако първите три много ти харесат, по-добре спри или свали очакванията до нула, за да не се разочароваш.
Аз почвам първата си книга от Антъни Хоровиц, "Убийството е всичко". След напрегната седмица имам нужда от разтоварващо четиво за отпуската си в България и днес смятам да почета стабилно в самолета.
Виж целия пост
# 149
От поредицата "Милениум" съм чела първата и втората книга - "Мъжете, които мразеха жените" и "Момичето, което си играеше с огъня". Харесаха ми много навремето, но за продълженията от другия автор не съм чула и един добър отзив. "Взривената въздушна кула", която е третата книга, не съм прочела още, защото изгубих интерес към трилърите, но феновете много я хвалят.
Присъединявам се към съвета да започнеш с първата книга.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия