Колко често се виждате с родителите си?

Той може да обича да ходи в селското шато, човека.

А авторката и другите " мами" не забравяйте че колелото се върти и един ден сина ще вземе една " зла кобра " дето няма да го пуска да идва " да ме види . на млади години явно мамите си мислят само за своето собствено " Д "  А да не забравяме че вашата любима половинка сте си я избрали сами , не искам да мисля че всичкото е било на финансова основа или как сте се забавлявали . Много егоистично подхождате но НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ЧЕ КОЛЕЛОТО СЕ ВЪРТИ

Мисля, че Лъвица е най-права. Наистина се получава моето изнервяне, защото аз самата имам нужда от помощ, а виждам, че приоритетно я получава майка му. Той е разкъсван между работа, майка, жена. Всъщност бих казала, че винаги така сме били. Винаги, защото преди командировките бяха постоянни. Такова му е естеството на работа. Покрай пандемията спряха. Преди това ходеше заради баща си, защото беше болен. Papata много държи на изневярата, но определено не е скрит там заека. Мъжът ми определено има проблем, има нещо, което го прави гневен, тревожен, но той самият не знае какво. Трябва да потърсим специалист, поне да се види проблема. Иначе, да. Много отговорен човек е, не мисли за себе си, спал ли е, добре ли е. При майка си например тръгва в петък вечерта след работа. В неделя се връща пак вечерта.

От София съм, но от 4г живеем с ММ в Стара Загора. В началото ми беше много трудно да се отделя от нашите и да заживея по мое виждане в тази "кутийка" 😂. 1 месец при него, 2 вкъщи. От 1г. не съм си ходила, защото нашите не ми дават заради пандемията, тъй като съм и бременна... Но се надявам до Януари да си се върна пак в джаза, при мама и тати...😃

Таквиз че ги говориш, га станеш 'тати'. По възможност без истерично крещене. Семейството не е жената с децата в чекмеджето и да се вади - жена само за секс , дете само за ежегодно календарче със снимка за баба.

Авторке, от ползваните от теб изразни средства останах с впечатление, че мъжът ти не върши работа в селското шато, а ходи само за свиждане и транспортна услуга. Така ли е?

Мило момиче, много деликатно, но трябва да го спреш - мама се гледа, и се копа, но не на 350 км. За самия него не е добре да прегори, после вие и детето ще имате притеснения, отделно от настоящите.

Не е съвсем съпоставимо, но доста прилича на нашия случай. Като се разболя свекърва ми (чудесна жена, много се имахме) се налагаше 3 пъти дневно да я обгрижва. После тя почина  и баща му сам - по цял ден на лозе с него, сетне да не го зарязва веднага сам в апартамента, правеше му компания 2-3 часа и вкъщи след 21 часа. Аз помощ съм имала, а и децата вече на 8-10 по това време, но като те попитат кога ще видим татко... става кофти. А таткото, таткото винаги е бил много отговорен, раздава се (вече не толкова, че прескочи 50те), но какво му костваше това натоварване по всички фронтове.. Да спомена само един инфаркт в началото на 40те му години.

И мен това много ме притеснява. То и видимо му се отразява. Темпото му е убийствено, а е човек, който не се плаши от недоспиване, казва, че адреналинът го държи. Може да работи 12 часа и след това да се капи в колата и да кара, за да се прибере. За мен това са  неоправдани рискове, но като давам акъл и се ядосва. Ние сме младо семейство, но не сме млади. И това има значение, защото без помощ си е трудно, макар че трудното с детето го избутах.
На село той също се включва, не копае, но каквото може прави. Майката не ходи там сама, ходи винаги със сестра си.

Според мен, пък леко се прекалява.
Майка ми остана вдовица, след 47 години прекрасен брак с баща ми, който ужасно много ѝ липсва.
По празниците е сама, тъй като аз и сестра ми си имаме секейства.
Объркана е, има нужда от това просто да си поговори с някого, зависима е от нас дори да отиде до гроба на баща ми. При нас са минали 2 месеца, но истината е, че колкото и да опитва, все още ѝ е много трудно да свикне с новото нормално за нея - да бъде сама.
Откак почина баща ми, гледам да ѝ звъня поне по веднъж на ден, както и на ден-два да минавам да ѝ помагам. Включително за неща, за които не съм допускала, че интелигентен човек няма да се справи. Просто за тях светът се срива, дори и за година ще им е трудно да загърбят навици, трупани 35 години +.
Ако жената иска да копае - да ви е хрумвало, че може би намира някакъв отдушник да се бори с празнотата и болката от загубата, която има.
За протокола - мъжът ми не само не ме е спрял да помагам, да губя семейно време, да я закараме (например, последните дни, търсихме разсад, за да може да го засади майка ми, не че кой знае каква реколта ще се получи, но за мен е начин да ѝ доставя малко радост).
Искам най-отговорно да кажа, че и свекърва ми да беше - пак щях да го подкрепя. Защото човекът е загубил баща, а за да чувства дълг да се грижи по този начин за майка си - очевидно в неговите очи тя е заслужила. Трябва да му се даде време, постепено ще има отказ и от копаене и от садене и от продкция. Но на мен ми е тъжно за застаряващите ни родители, защото (поне на мен) много ми помагаха, сега - за мен е ясно, че идва и нашия ред.

Няма да има отказ от садене, да, може би след години. И, не, не смятам, че това ще мине. Затова питам колко често ходите при родителите си. Когато почина баща му ходих всяка седмица с него, но това са 700 километра. Всеки божи уикенд. На мен ми става лошо, на детето също. Не е като са отскочиш до съседния град или квартал.
Бабата живее в град, когато синът й ходи води майка си и леля си на село, което е на 30 километра от града.
Аз също не спирам никого, но откровено ми е неприятно. Имали сме и разговори и скандали по този повод. Спрях да ходя там, защото се чувствам като куфар. Всеки си действа по план, а аз пак с детето. И аз имам нужда от почивка.

Ооо, днес, 20 години по-късно се грижим за моята майка, само тя остана. И всичко е така, както го казваш, с тази разлика, че мама е  наблизо и е на възраст, в която не е толкова дейна. А това е голяма разлика. Да бъдеш подкрепа е едно, друго е, освен твоите и на семейството ангажименти, да се нагърбиш и с техните/нейния. Защото описаната в случая дейност не търпи отлагане, а трябва сега. Така че добре ли ти е, имаш ли ангажимент или не, децата искат ли... трябва да зарежеш и да тръгнеш. Нека не отклоняваме нещата към грижата за възрастните и че всички това ни чака. Естествено, че е така, но няма как да спра да ходя на работа, както майка ми приплаква, че щели сме само да се чуваме по телефона в повечето време, ама нямало да ходя всеки ден...
Някой очаква ли децата му да се върнат от чужбина за да го гледат?

Значи , вие нямате достатъчно време да сте заедно заради командировки, отделно непрекъснато си ходи на село?
Не сте ли обсъждали това постоянно негово отсъствие от семейството? Не мога да си го представя.Сега, има гастербайтери, моряци, тираджии, ама са обсъдени тия неща между двамата, наваксват си хората,няма драми. Тук май не е такъв случая? Като го влече токова селото, па да си беше завел и жената там. Не знам, за мен не е нормално това което пишеш. За какво ми е мъж, който не се интересува от мен и детето и не цени времето ни заедно? сега, дали е майка, дали нещо друго го влече, няма как да ти кажем, освен че не си ти. И на 20 км и на 200 стават чудеса и време винаги има. Командировките пък са идеалния начин да възнеш от семейното ложе. Точно вчера си говорих с един приятел, който ми се жалваше как вече нямал командировки, хах.
п.п. много акцентирате на майката , всички имаме възрастни или самотни роднини, но никой не си е зарязал семейството и детето на самотек, заради тях. Отделно има една приказка- "Откъдето е жената, там и родата". А тая жена тук, си седи и си чака мъжа и да се сети и за нея. Дори писа, че има нужда и за детето от помощ. *Но Слънчезара, вие имате достатъчно време един за друг и обсъждате нещата, нали? Плюс това сте наблизо, то и ние по празниците излизахме с майка, помагахме и, всеки ден се чуваме, но сме в Сф, а и не сме ощетили детето. В случая на авторката няма такова нещо. Мъжа си е чист свободен елемент, без ангажименти, камо ли семейни.

Авторке, освен да си направиш някакъв график кога с детето да ходите, кога само детето, пък ти да си почиваш?
Транспорт за селото им няма ли от града на майката и лелята?
Съгласна съм, че трябва да разберем хората и скръбта им, ама тука не е само мъжът, а ощетява жена и дете. И с разбиране за натоварването съм съгласна, ама пак - не е само мъжът, ощетява жена и дете.

Точно пък като майка на две момчета го казвам. Вместо да създадат щастливи семейства и деца, да им обръщат внимание, да се радват на жените и децата си, знаеш ли кога, ако съм жива и здрава, ще ги вържа до полата си, че да може после да се чудят какво да правят. Като ги чувам по тел, като знам, че са добре, че са щастливи и нещата вървят, защо ми е да са при мен на 350км през уикендите? Да идват когато имат време, възможност и желание, вратата ще ми е винаги отворена за тях и семействата им, ама да се оженят, да направят деца и да седят при мен през уикенд???? Това нормално ли е? Въртяло се колелото. Ами върти се и идва ред да се откажеш от сученето, да бъдеш мъж на място, да вземаш адекватни решения и да си гледаш семейството.
Толкова е отговорно да възпиташ читав мъж в днешно време, че осъзнавам колко важна задача ми се е паднала.

Излиза, че отсъствието на съпруга е пробем само, когато е при свекървата.

В тази ситуацията на мен щяха да ми бъдат проблем командировките, а не тези 3-4 дни в месеца при овдовялата свекърва.

Сигурна ли си, че ходенето при майка му не е главно с цел да... избяга от теб?
И тези непрекъснати командировки...
Когато сте заедно, как живеете? Карате ли се често, мрънкаш ли непрекъснато, опяваш ли му за това и онова? Правите ли изобщо нещо заедно?
Когато се прибере, чувства ли се като в собствения си дом, има ли възможност да си почине, да се отпусне, без някой да изисква нещо от него?
Замисли се.
Също така ми е любопитно защо не пращаш детето с него – да се видят с бабата, да пообщуват, а ти в това време да си починеш, да се занимаваш с твои неща, да излезеш с приятелки?