Разочарована съм от годишника. Очаквах стил. Прилича на албум за детската градина. Шарения, никаква класа. Има сбъркани имена на деца, има деца, които не са се снимали, но не е отбелязано, че са в съответния клас. Дъщеря ми каза, че са им пращали проект, те са отбелязали грешките и е напечатан с грешки. Имената на децата от различните випуски са написани в различен стандарт. Доста зле.
Да, важен е споменът, но не очаквах това. Забележката ми не е към децата, участвали в направата му, а към възрастните, защото смятам, че е тяхна отговорност да заложат стандарт, който да се следва. Децата пак биха имали възможност да се изявят и индиректно да научат.
Sorry not sorry.
Първите впечатления от новите преподаватели тази година са, че чуждестранните са готини, а бългаският е типичен - имал работа, която трябва да свърши и това е. Не бил вдъхновяващ. Чуждестранните са им разказали по нещо за себе си, говорили са с отделните деца, интересували са са. Един от тях им е дал и писмено какво ще правят, защо, кога, какво очаква от тях на достъпен и стегнат език.